Определение № 6652 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6652 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Л. В., подадена чрез адв. Т.Р. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, Търговски дом, кантора 134, срещу Разпореждане № 151204 от 01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 36158/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 214783 от 18.06.2025 година и е прекратил производството по делото.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че ищцата не е изпълнила дадените й с Разпореждане № 138462 от 04.09.2025 г. по делото указания, с което исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности.

В частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Сочи се, че в предоставения едноседмичен срок ищцата е депозирала молба за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да бъде установен настоящият адрес на ответника, за да бъдат изпълнени в цялост указанията на съда.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

Въз основа на искова молба с вх. № 214783/18.06.2025 г., подадена от Ц.

Л. В., е образувано гр.д. № 36158/2025 г. по описа на Софийски районен съд, срещу лице със собствено име С., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в получено комоцио, вследствие 1 нанесени върху нея удари от страна на ответника.

С исковата молба Ц. В. е поискала да бъдат събрани данни по висящо досъдебно производство срещу ответника за установяване на самоличността му. Поискала е още да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото, тъй като е материално затруднена, във връзка с което е приложила декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С определение от 24.06.2025 г. по първоинстанционното дело съставът на СРС е приел, че в декларацията са налице противоречия и че същата не е попълнена в цялост. Поради това е указал на ищцата в едноседмичен срок да представи по делото пълно и безпортиворечиво попълнена декларация за имущество и доходи, като е посочил, че при неизпълнение искането за освобождаване от такси ще бъде отхвърлено. Със същото определение на СРС, на основание чл. 186 ГПК, разследващият полицай при 7 РУ на СДВР е задължен от СРС да предостави данни за лицето, за което има съмнения, че е извършило престъпление срещу Ц. Л. В., описано в преписка № ДП-669/2023 г. по описа на 7 РУ на СДВР, прокурорска преписка № 16271/2023 г. на Софийската районна прокуратура.

С молба от 08.07.2025 г. ищцата е поискала да бъде продължен срока за изпълнение на указанията, дадени с определението от 24.06.2025 г., поради влошеното й здравословно състояние. Преди съдът да се произнесе по искането за продължаване на срока, на 14.07.2025 г. по делото е постъпила молба от ищцата, към която е приложена декларация за материално и гражданско състояние, с твърдение, че е поправена.

С определение от 28.07.2025 г. по делото на СРС, съдът е продължил срока за изпълнение на указанията, дадени с определението от 24.06.2025 г., с две седмици от изтичането на първоначалния срок (07.07.2025 г.) или до 21.07.2025 година. Съставът на първоинстанционният съд е приел, че декларацията за материалното и гражданско състояние на ищцата, постъпила по делото с молба от 14.07.2025 г., е подадена в продължения срок, но същата отново е некоректна, тъй като не е попълнено полето „доходи на семейството“ на лицето, искащо освобождаване от държавна такса. В тази връзка искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 26.08.2025 годна.

На 12.08.2025 г. по делото е постъпило писмо 7 РУ на СДВР, съгласно което по ДП № 669/2023 г., с пр.пр № 16271/2023 г. по описа на СРП не е привлечен обвиняем, но по данни на пострадалата Ц. В. лицето, което й е причинило телесна повреда, е С. Х.П., с посочен ЕГН.

С разпореждане № 138462 от 04.09.2025 г. по гр.д. № 36158/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата на основание чл. 129, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да посочи трите имена и адреса на ответника, като се запознае с постъпилото по делото писмо от 7 РУ на СДВР и 2 представи доказателства за платена държавна такса по делото в размер на 400 лева, като в противен случай исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането е връчено на пълномощника на Ц. В. на 10.09.2025 година.

В предоставения срок ищцата е депозирала молба с вх. № 305341/18.09.2025 г. по делото на СРС, изпратена по пощата на 17.09.2025 г., с която е посочила трите имена и ЕГН на ответника и е поискала издаване на съдебно удостоверение, с цел да послужи пред Министерството на регионалното развитие за установяване на актуален адрес на ответника.

С обжалваното разпореждане съставът на СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д № 36158/2025 г. по описа на СРС, като е приел, че констатираните нередовности на исковата молба не са отстранени в указания с разпореждането от 04.09.2025 г. срок. Посочил е, че с молбата от 18.09.2025 г. ищцата не е поискала продължаване на срока, като не е изложила причина за неизпълнение на указанията за плащане на държавна такса.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното от правна страна:

Частната жалба на Ц. Л. В. е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба и когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако те не бъдат отстранени в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща (арг. от чл. 129, ал.3 ГПК).

Целта на разпоредбата чл. 129, ал.2 ГПК е исковата молба да бъде приведена в съответствие с изисквания, посочени в чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, сред които са името и адресът на ответника, както и прилагане на документ за внесена държавна такса.

В конкретния случай, за да постанови обжалвания съдебен акт и да върне исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията, а единствено е депозирала молба с искане за издаване на съдебно удостоверение във връзка с установяване адреса на ответника. Посочил е и че не е внесена дължимата по делото държавна такса, а определението, с което е постановен отказ от освобождаване на държавната такса, е влязло в сила.

Настоящият състав намира разпореждането на СРС за неправилно.

Действително ищцата не е поискала изрично продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, но в предоставения срок е депозирала молба, съдържаща искане за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се установи адресът на ответника, в изпълнение на дадените указания.

Доколкото са предприети действия от ищцата за изпълнение макар и на част 3 от указанията, съдът дължи даване на нови указания преди да върне исковата молба. Като не е дал допълнителни указания за отстраняване на нередовностите, съставът на СРС е нарушил процесуалните права на страната.

Упражняването на правомощието на съда по чл. 129, ал.2 ГПК е насочено към привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания на закона и постигане на яснота в процеса.

По отношение на обстоятелството, че ищцата не е внесла дължимата държавна такса, следва да се отчете направеното искане за освобождаване от такава, което първоинстанционният съд е оставил без уважение с определение от 28.07.2025 година. С посочения съдебен акт на основание чл. 63 ГПК на 28.07.2025 година съдът е продължил, със задна дата, с две седмици, (до 21.07.2025 г.) срокът за изпълнение на указанията за допълване на декларацията за материално и гражданско състояние.

Със същото определение от 28.07.2025 година, едновременно с уважаване на искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията, първоинстанционният съд е приел, че същите не са изпълнени в продължения със задна дата срок към момента на произнасянето /а не занапред от този момент/ и е отхвърлил искането за освобождаване от д.т.

Предвид изложеното, след като първоинстанционният съд в указания от него срок е бил сезиран с молбата на ищцата от 18.09.2025 г. за издаване на съдебно удостоверение, е следвало да разгледа същата, и при частично изпълнени указания да даде допълнителни нови указания на страната и последна възможност за изпълнение в цялост на разпореждането на съда от 04.09.2025 година, преди да върне исковата молба. Посочената в обжалваното разпореждане съдебна практика е неотносима към конкретния случай.

Следва да се има предвид, че определението, с което е отказано освобождаване от държавна такса няма сила на присъдено нещо и при наличие на предпоставките, предвидени в закона, винаги може да бъде направено ново искане.

Следователно, към датата на постановяване на обжалвания акт не са били налице предпоставките по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба като нередовна. Това налага обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на Ц. Л. В., чрез пълномощника адв. Т.Р. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, Търговски дом, кантора 134, Разпореждане № 151204 от 01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4

36158/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на

СРС, 28 с-в, съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване. за продължаване на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5