Определение № 608 от 17.02.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№………./ .02.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание проведено на 14.02.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 1481 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 2799/27.01.2020 г. от Г.К. Чалокян, чрез адв. М.С. и адв.

Ивайло Иванов, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1423 от 02.12.2019 г. в частта за разноските.

Молителят твърди, че решението е неправилно в частта за разноските. Излага, че доколкото съдът е приел, че делото е с фактическа и правна сложност над средната, би следвало дължимият адвокатски хонорар да е в двоен на минималния по Наредба № 1 за МРАВ размер. Сочи още, че труда, който адвокатът полага пред въззивната инстанция не е по-малък от този пред първа инстанция, поради което и хонорарът не следва да е в по-нисък размер. Моли за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на пълния размер от претендираното адвокатско възнаграждение, а именно 2 500 лв.

Препис от молбата е връчен на ответната страна С.Н.С., която чрез адв. М.Г. в срока е подала отговор с твърдения за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С Решение № 1423 от 02.12.2019 г. по делото настоящият състав е приел, че процесуалният представител на въззивната страна е релевирал своевременно възражение за прекомерност на хонорара. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.

4 от Наредба № 1 за МРАВ минималното възнаграждение е в размер на 1 277,95 лв.

Претендираното възнаграждение е в двоен размер, поради което съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно. Делото действително е с фактическа и правна сложност над средната, но хонорарът се претендира за процесуално представителство пред въззивната инстанция, което се изчерпва с подаване на отговор на въззивна жалба, явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки. Липсват усложнения в процеса пред въззивния съд, както и нови доказателствени искания. В този смисъл в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от 1 300 лв., която съдът преценява като адекватна на организираната защита по делото.

Молбата за изменение е неоснователна.

Молителят не излага нови твърдения и не се позовава на различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от страна на съда, и които не са били вече съобразени при постановяване на решението.

Доколкото ответната страна търпи последиците от изгубването на делото, същата следва да понесе и отговорността за разноски.

За да не е тежестта на тези разноски неоправдано висока законодателят е предвидил възможността страната да възрази срещу размера на договореното адвокатско възнаграждение. В тази хипотеза съдът преценява доколко уговореното възнаграждение е адекватно на положените от процесуалния представител усилия при воденето на делото, както и извършените от него процесуални действия.

Страната е свободна да договаря с процесуалния си представител размера на възнаграждението му, но ответната страна не е длъжна да понесе тежестта на тези разноски в пълен размер.

Определянето на справедливото възнаграждение на процесуалния представител не следва да е единствено съобразено с това колко е материалният интерес и колко е предвидения в Наредба № 1 за МРАВ минимум.

Съдът има право на преценка какво възнаграждение е адекватно на положените усилия, съобразно съвкупността от всички фактори, които определят дали едно дело следва да се счита за сложно от фактическа и правна страна.

Разликата в сложността на едно дело не е еднаква за първа и втора инстанция, доколкото производството пред втората инстанция има характера на ограничен въззив. Въззивният съд обсъжда единствено спорните между страните въпроси и се произнася по оплакванията в жалбата, с редица изключения (приложение на императивна правна норма, защита на определена категория лица и др). При липса на ангажиране и съответно обсъждане на нови доказателства, разпит на свидетели, изслушване на вещи лица, извършване на множество процесуални действия (подаване на становища, явяване в съдебни заседания) и т.н., положените от процесуалния представител усилия за водене на делото са в значително по-ниска степен от тези в първоинстанционното производство. В този смисъл е неоправдано загубилата делото страна да понесе разноски в същия размер като пред първа инстанция, само защото е упражнила правото си да пренесе спора пред по-горния по степен съд.

Именно поради тези съображения и настоящият състав е определил възнаграждение в размер на 1 300 лв. като е преценил, че същото е адекватно на положените усилия на процесуалните представители на въззиваемия, които се изчерпват с подаване на отговор на въззивна жалба, явяване в заседание и изготвяне на писмени бележки.

Въз основа на горното съдът приема, че не са налице основания за изменение на решението му в частта му за разноските.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2799/27.01.2020 г. от Г.К. Чалокян, чрез адв. М.С. и адв. Ивайло Иванов, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1423 от 02.12.2019 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт и при наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.