Решение № 106 от 01.07.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ № гр.

Кюстендил, 01.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря М. Стойнева, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №139/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №

№1140/27.01.2020г., от Е.А., ЕГН:**********, адрес ***, против решение №22 от 09.01.2020г., постановено по гр. д. №1918/2018г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение ДРС е отхвърлил като неоснователен искът на Е.Й.А. *** за заплащане на 7457.13лв. за администриране на правна помощ в качеството му на зам.-председател за периода 01.10.2012-18.02.2013г.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановен друг акт, с който бъде уважена ищцовата претенция. На първо място намира, че не бил правилен изводът на съда, че вземанията му били погасени с изтичане на 5-годишна давност. Това се опровергавало от обстоятелството, че претенцията му била заявена първоначално със заявление по чл.410 от ГПК за вземания както следва:

За периода 01.10.2012г. – 31.12.2012г. като на 30.01.2013г. НБПП е заплатило на КАК 8180 лв. на основание чл.19 ЗПП, във вр. с чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП. Поради това намира, че вземането му е станало изискуемо на 30.01.2013г.

За периода 01.01.2013г. – 18.02.2013г. като на 18.04.2013г. НБПП е платило на КАК 2011 лв. на основание чл.19 от ЗПП във вр. с чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП. Ето защо, счита, че това вземане е станало изискуемо на 18.04.2013г.

Заявлението по чл. 410 от ГПК било подадено в РС-Дупница през декември 2017г.,което според въззивника било преди изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД. Била издадена и заповед за изпълнение, която била връчена на ответника. На 22.01.2018г. получил възражение и предявил установителен иск. От доказателствата по делото било установено, че в периодите от 01.10.2012г. до 31.12.2012г., както и от 01.01.2013г. – 18.02.2013г. бил заместник председател на КАК и изпълняващ функциите на председател на КАК. В това качество му било възложено да администрира служебните защити на КАК за района на гр. Дупница, включително да обработва подадените от служебните защитници отчети за заплащане на осъществената от тях правна помощ. Твърди, че е проверявал проверка на отчетите, изготвял становища за заверката им и подаването им за изплащане от НБПП. За администрирането на правната помощ, на основание чл.19 от ЗПП във вр. с чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП всяко тримесечие

НБПП изплащала на АК сума в размер на 10% от сумата, изплатена на служебните защитници за отчетената от тях правна помощ. Имало решение на Съвета на КАК тази сума да се разпределяла между лицата, администрирали правната помощ и обработвали отчетите на служебните защитници. За посочените по-горе периоди за КАК това лице било въззивникът. За първия период - от 01.10.2012г. до 31.12.2012г. за тази дейност на основание чл.19 от ЗПП, вр.с чл.28 от НЗПП, на КАК била преведена сумата 8 180 лв. на 30.01.2012г. За следващия период - 01.01.2013г. – 18.02.2013г. на 18.04.2013г. била преведена на КАК сума в размер на 2011лв. на основание чл.19 от ЗПП, вр.с чл.28 от НЗПП. Въззивникът сочи, че въпреки осъществената от него дейност не му било изплатено възнаграждение в размер на ½ от изплатените на КАК суми от НБПП, за което имало решение на Съвета на КАК. Доказателствата по делото сочели, че новоизбрания съвет на КАК решил да не бъдат изплащани тези суми.

Според свидетеля П.-П. част от съвета изразил съмнение работата по администрирането на служебните защити да била извършена качествено, а липсвали доказателства за лошо изпълнение, както и протокол за взето решение на Съвета на КАК за отказ за изплащане на сумите по администрирането на отчетите. Въззивникът в жалбата си изразява съмнение дали новоизбраният съвет на КАК има правомощие да се разпорежда със суми, получени от същия в предходен негов мандат и дали това решение е оповестено на членовете на КАК, с оглед възможността това решение на основание чл. 88, ал.5 от

ЗА да бъде обжалвано. Назначената по делото пред ДРС съдебно-икономическа експертиза била определила размера на претендираните вземания, както и установила, че преди и след процесните периоди лицата администрирали служебните защити и отчети са получавали суми от НБПП. Цитират се решения във връзка с погасителната давност. Намира, че разговорите, водени от свидетеля И. били признание на задълженията и прекъсвали давността. Твърди, че върху задълженията за администриране на служебните защити и отчети се дължали лихви за забава и мораторни лихви. Иска от съда да признае за установено, че КАК му дължи сума в размер на 7 384,45 лв. за администриране на правна помощ, отчети и становища по тях за периода 01.10.2012г. до 31.12.2012г., както и от 01.01.2013г. – 18.02.2013г., както следва: 4000 лв. главница за периода 01.10.2012г. - 31.12.2012г.; 1907,45 лв. мораторна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от 30.01.2013г. – датата на получаване на банковия превод от НБПП до 28.12.2017г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС Дупница; 1000 лв. главница за периода 01.01.2013г. до 18.02.2013г.; 477 лв. мораторна лихва върху сумата 1000 лв. за периода 18.04.2013г. – датата на получаване на банковия превод от НБПП до 28.12.2017г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Дупница; законна лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 28.12.2017г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС – Дупница до окончателното и изплащане. Претендират се и разноските във въззивното производство пред ДРС и в заповедното производство.

Съобщение с препис от въззивната жалба е изпратена на представител на въззиваемия – адв.

Р. А. който в законоустановения срок представя отговор на въззивната жалба. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Липсвали доказателства пред ДРС да съществува решение на Съвета на КАК за разпределяне на суми, постъпили от НБПП, относно администриране на служебни защити и отчети. Не било доказано, че постъпилата сума по определен способ да се е разпределяла между ангажираните в САК лица. Твърди, че новоизбраният Съвет на КАК е взел решение да не изплаща да не изплаща суми на въззивника. Сочи още, че било преклудирано питането дали новоизбраният СКАК е имал правомощие да разпределя суми, постъпили в мандата на предходния съвет. Не било налице прекъсване на давността поради признание, тъй като свид. Димитрова е заявила пред ДРС, че незивестно кога заедно с ищеца /сега въззивник/ била посетила кантората на св. И. – секретар на АК- Кюстендил и била чула от последния да казва на А. „това, което ти дължим, ще ти платим следващото тримесечие”. Тя не уточнявала периоди и суми да е чула от Иванов, а това научила от разговор с А.. И.казал, че не помнел Д. да е идвала при него в кантората. Отделно от това И.не би могъл да се задължи да плаща от името на колегията суми през период на новоизбран СКАК – неговия мандат изтекъл на 17.02.2013г., а новоизбраният съвет встъпил на 18.02.2013г. Свидетелите И., П.- П. и Р., които били членове на САК- Кюстендил през мандата, към който се отнасял исковия период категорично били посочили, че на заседание на САК, като колективен орган било взето решение за периода 01.10.2012г. -31.12.2012г. суми в полза на ищеца да не се разпределят.

Причина за това било, че работата, която А. твърдял да е извършил през първия период била осъществена от техническия сътрудник на офиса на САК- Кюстендил в Дупница К. В.. На следващо място, парите, получени за последното тримесечие на 2012г. били необходими за ремонт на покрива на сградата – офис на САК- Кюстендил в Дупница. За решението на САК – Кн да не се разпределят средства от НБПП през исковия период свидетелствали всички свидетели, с изключение на свидетелката Д.. Наличието на такова решение се потвърждава и от експертиза на в.л. Ш. – Решение от Протокол №14/29.09.2013г. на САК. Според последното сумите за последното тримесечие на 2012г. следвало да се разпределят между В.И., Б. К., Р.Д.а и К. К.а и тази сума била 3480 лв., останалите пари щели да послужат за ремонт на покрива на посочената сграда и остатъка да бъде внесен по сметка на КАК. САК бил взел решение с Протокол №2 от 22.02.2010г. служебните защити за Кюстендил да се разпределят от И., а за Дупница – от адв. А., но разпределението на средства за възнаграждения се извършвало от секретаря на АК. Това водело на извод че липса формула, по която да се определя разпределението на парите за всяко лице, на което се дължи. Това водело на извод, според въззиваемия, че решението на секретаря да не определи възнаграждение на въззивника било достатъчно основание за отхвърляне на претенцията му, отделно от изричното решение на САК- Кюстендил. Наред с това се акцентира на обясненият на в.л. Ш., която в о.с.з. не могла да определи дали се дължат пари на въззивника, тъй като освен че липсвала формула за определяне на възнаграждението му, то и липсвало решение на секретаря на АК- Кюстендил за определяне на възнаграждение на адв. А.. Въззиваемият се позовава на изтекла погасителна давност както за главницата, така и на лихвите. Намира, че ако се приеме че на въззиваемия се дължи, то вземането му е погасено с изтичане на давностния срок по чл.111, б. „а” от ЗЗД – за главницата и по чл. 111, б.”в” за лихвата. Това се извеждало от твърдението на А., че за предходни периоди аналогични възнаграждения му били плащани на тримесечие, което представлявало периодични плащания, които се погасявали с тригодишната давност и се цитира ТР по ТД №3/2011г. от 28.05.2012г. на ВКС. Иска се отхвърляне на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се жалбоподателят А. *** - адв. А. На първо място А. е оспорил представителната власт на адв. Антимов като представляващ Адвокатска колегия – Кюстендил. съдът е оставил без уважение искането на А.. В хода на устните състезания същият иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Адв. А. иска потвърждава на съдебния акт на ДРС, сочи, че претенцията на въззивника е погасена по давност, а също е и недоказана.

Претендира разноски, съобразно списъка за разноски.

Адв. А.и адв. А. са поискали срок за представяне на писмени бележки по делото. Съдът е определил 10-дневен срок, който започва да тече от деня на провеждане на откритото съдебно заседание.

Доколкото срокът е изтекъл на 26.06.2020г. и писмени бележки не са постъпили по делото, съдът намира че може да изготви акта си без да накърни правото на страните, които не са се възползвали от срока.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Адв.

А. е депозирал в ДРС на 28.12.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Адвокатска колегия – Кюстендил за сумата от 5000 лв., лихва 1997,49 лв. върху сумата от 4000 лв. за периода 30.01.2013г. до 28.12.2017г. и лихва от 477,64 лв. за периода 18.04.2013г. до 28.12.2017г. върху сумата от 1000 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Паричното вземане е във връзка с администриране на правна помощ, на основание чл.19 ЗПП във връзка с чл.28, ал.1 и 2 от НЗПП, за два обособени периода – от 01.10.2012г.

-31.12.2012г. и от 01.01.2013г. до 18.02.2013г. Дейността А. извършвал в качеството си на заместник-председател на АК- Кюстендил и изпълняващ функциите на председател на АК- Кюстендил. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от адв. А. Депозиран е иск от А. с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК с искане за установяване на вземането по оспорената заповед – сума в общ размер 7457,13 лв., дължима по решение на САК, във връзка с администриране на правна помощ, обработване на отчети на служебни защитници и изготвяне на становища по тях за изплащането им от НБПП в периода 01.10.2012г.-31.12.2012г. и в периода 01.01.2013г. – 18.02.2013г.