Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4685/2024
Вид
Решение № 153
Подписан
10.02.2025
В сила
02.05.2025
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.261, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1, т. 30 · Закон за счетоводството
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.245, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110204685 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Парк сегмент“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 791317-F625411/09.10.2024г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Оспорва наличието на предпоставките за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН и твърди, че не е бил поканен за съставяне на акта, както и че същият не му е бил връчен. Намира, че наказателното постановление е издадено след изтичането на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и след изтичането на предвидената в закона погасителна давност. Изтъква, че адресът и телефонният номер на дружеството са били известни на наказващия орган и не е имало пречка за неговото уведомяване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, а при условията на 1 евентуалност- да намали размера на наложената санкция. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв К. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя списък на разноските и доказателства за тяхното извършване.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Намира, че актът законосъобразно е съставен в отсъствие на представител на дружеството и изтъква, че същият е бил връчен при условията на отказ. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с код на основна дейност по НКИД: 68.32-управление на недвижими имоти. През 2020г. то формирало оборот в размер на 208,00 лева. Въпреки че не преустановило извършването на дейност през този данъчен период, до 30.06.2021г. от името на дружеството не била подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Впоследствие от М. Б. П.- инспектор по приходите в ТД на НАП Варна била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 01.09.2021г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение н а „Парк сегмент“ ЕООД за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020г. в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО-30.06.2021г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен на неговия управител, който отказал да го подпише. Писмени 2 възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство било спряно на 02.12.2021г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН и било възобновено на 19.09.2024г., когато актът бил предявен на управителя на дружеството. Въз основа на съставения акт на 09.10.2024г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.92, ал.1, вр. ал.2 от ЗКПО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М. Б.

П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не извлича ползи от твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от нея показания. Изявленията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства, от които с най-голямо значение са: справка за подадени декларации, (от която е видно отсъствието на съответна декларация) , справка за оборота на дружеството и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- от 1 март до 30 3 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице „Парк сегмент“ ЕООД със седалище-гр.Варна, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. От събраните по делото доказателства се установява, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена от дружеството не само в установения за това срок, но и изобщо. При това положение съдът приема за безспорно установено, че дружеството действително не е изпълнило установеното с чл.92, ал.1 от ЗКПО задължение в предвидения за това срок.

Не е налице изключението, предвидено в чл.92, ал.4 от ЗКПО, според който годишна данъчна декларация не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В случая дружеството е регистрирало оборот, резултат от извършваната през отчетния период дейност и следователно не представлява предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч . Поради това същото е било задължено да подаде ГДД в съответния за това срок.

На следващо място, санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Като не е изпълнило процесното задължение в законоустановения срок, „Парк сегмент“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, като относимата санкционна разпоредба правилно е издирена от наказващия орган.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, процесната декларация не е била подадена не само в установения за това срок, но и изобщо, като липсват данни това да се дължи на някакви особени извинителни обстоятелства.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати 4 съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Действително, актът и наказателното постановление с а издадени в предвидените за това срокове. Изложените в жалбата доводи за неспазване на срока по чл.34, ал.3 от

ЗАНН, са неоснователни.

Административнонаказателното производство е било спряно на 02.12.2021г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН и е възобновено на 19.09.2024г., като този период не следва да се отчита при изчисляването на визирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок. По силата на чл.245, ал.3 от НПК, към който препраща нормата на чл.84 от ЗАНН, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН не се включва времето, през което производството е било спряно. (В този смисъл е напр. Решение №61/26.02.2008г. на АдмС- София-област по ч.к.а.д.

№698/2007г.). Сборът от периодите от съставянето на акта до спирането на АНП (от 01.09.2021г. до 02.12.2021г.) и от връчването на акта до издаването на наказателното постановление (от 19.09.2024г. до 09.10.2024г.) не превишава шест месеца и следователно срокът по чл.34, ал.6 от ЗАНН е спазен. Не се установява и изтичане на предвидените в закона давностни срокове.

Действително, според Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д.

№ 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание «глоба», относителният давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК възлиза на три години, а абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК - на четири години и половина, считано от момента на нарушението. В случая изтичането на обикновената давност е прекъсвано с предприеманите различни действия по реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, а абсолютният давностен срок не е изтекъл и към настоящия момент.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът намира и че актът законосъобразно е съставен в отсъствие на представител на дружеството. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за 5 съставяне на акта. В случая дружеството не е било намерено на регистрирания от него адрес, за да бъде поканено да изпрати представител за съставяне на АУАН. Изпратени са били две покани чрез Български пощи по адреса на седалището на дружеството, но са били върнати с отбелязване на пощенския плик, че лицето не е намерено на адреса. Поради това поканата е изпратена по електронен път и следва да се счита връчена на 16.08.2021г. (видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път).

Следователно юридическото лице е било надлежно поканено, но не е изпратило представител за съставянето на акта, при което съставянето му по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН е законосъобразно.

Съдът намира и че административнонаказателното производство законосъобразно е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Принципно настоящият състав споделя трайното становище на ВАдмС, че еднократното ненамиране на представител на дружеството на адреса на неговото седалище не представлява невъзможност нарушителя да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона. В случая обаче представител на дружеството не е бил открит не само за връчване на поканите за съставяне на АУАН, но и при проведените два опита да бъде намерен такъв с оглед връчване на съставения акт (видно от приложените протоколи от 25.11.2021г. и 02.12.2021г.). Това е наложило спирането на производството, като правилно е счетено, че са налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а актът е предявен значително по-късно, при явяване на управителя на дружеството в ТД на НАП по друг повод.