Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 10.07.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 164/2025
Вид
Решение № 241
Подписан
10.07.2025
В сила
07.08.2025
Състав
КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. "ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. "и) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Б.С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20251410100164 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

„България“№49, бл.53Е, вх.В против Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул.

„Х.Б.“№271, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положително установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 847,97 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40005258759/05.08.2021 г. /ДПК/, сумата в размер на 230,61 лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., сумата в размер на 255,68 лв., представляваща лихва за забава от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г. и законна лихва в размер на 52,72 лв., дължима от 03.07.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1254/13.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2039/2024 г. по описа на РС – Б.С..

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155,58 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" и сумата в размер на 404,42 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", дължимо до 01.11.2022 г., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 40005258759/05.08.2021 г.

В срока по чл. 131 ответницата Н. Г. Н. не е подала отговор на исковата молба, същата се явява в с.з., която оспорва предявените искове.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 4005258759 от 05.08.2021 г. и Общите условия към него. По силата на сключения 1 договор ответницата, като кредитополучател, е получила от ищеца, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 1600,00 лв. Кредитополучателят се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 77,23 лева за период от 36 месеца. В ДПК е уговорен ГПР в размер на 49,22 %, лихвен процент на ден 41,00 % и общо задължение по кредита – 2780,01 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги с възнаграждение: "Фаст" в размер на 400,00 лева и "Флекси" в размер на 1040,00 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 40,00 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 4220,01 лева, с общ размер на месечната вноска по договора – 117,23 лева, платима на 1-ви ден от месеца.

В договорът за потребителски кредит /ДПК/ е отбелязано /б. "Б." от Раздел "Декларации"/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

Отбелязано е /б. "А." от Раздел "Декларации"/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен или друг траен носител, в ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по ДПК с оглед преценката от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние; разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуга и др.

Декларирано е от кредитополучателя /б. "Г."/, че е уведомен, че изборът и закупуването на пакета от допълнителни услуги не е условие за сключване на ДПК. Ответникът е декларирал, че при подписване на ДПК е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно приложения към ДПК Погасителен план, падежът на последната погасителна вноска е на 01.08.2024г., като се налага извод, че изискуемостта за целия кредит е настъпила преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а именно на 27.09.2024 г. Представени са Общите условия на " Профи кредит България" ЕООД към ДПК, подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет по делото и е Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.

Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени погасявания по кредита за главница, лихви, вноска по закупени пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа, съгласно т. 17. 4. от Общите условия към ДПК, в периода 25.08.2021 г. – 25.05.2023 г., в който период е заплатена общо сумата от 2670,83 лева, с остатък към 28.01.2025 г. в размер на 1946,98 лв.

От допуснатата и приета по делото ССчЕ, неоспорена от страните, съда възприема, като обективно, пълно и компетентно изготвено се установява, че по Договор №40005258759/05.08.2021 г. ответницата е усвоила сумата в размер на 1600,00 лв. от ищеца, чрез паричен превод по посочена от нея банкова сметка на 05.08.2021 г.

От заключението се установява още, че по процесния договор са направени погашения в общ размер на 3584,83 лв., които са разпределени от ищеца: главница – 800,29 лв., договорна /възнаградителна лихва/ - 980,80 лв. и вноска за закупена допълнителна услуга – 960,00 лв., като тези суми са по погасителен план, с остатъка от сумата са погасени също така и лихва за забава / за просрочие/ в размер на 297,45 лв., съдебни такси – 300,00 лв., законна лихва – 166,29 лв. и такси по Тарифа – 80,00 лв.

Видно от представеното заключение към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК дължимата главница по процесния договор е в размер на 847,97 лв., договорна лихва в размер на 230,61 лв. и лихва за забава за периода от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г. / датата 2 на предсрочната изискуемост/ е в размер на 255,68 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 03.07.2024 г. до 27.09.2024 г. е 27,61 лв. Според заключението към датата на изготвяне на експертизата /05.05.2025 г./ ответницата дължи главница в размер на 799,71 лв., договорна лихва в размер на 190,84 лв. и мораторна лихва в размер на 98,36 лв.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за главница в размер на 847,97 лева, договорна лихва в размер на 230,61 лева, за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., лихва за забава в размер на 255,68 лв. за периода от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г. и законна лихва в размер на 52,72 лв. за периода от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г., произтичащи от ДПК № 40005258759/05.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1254/13.12.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2039/2024 г. по описа на РС – Б.С..

Също така по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира и заплащане на цена на закупен пакет от допълнителни услуги по ДПК – "Фаст" и "Флекси" в размер на 560,00 лева общо, заедно със законна лихва от датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение (27.09.2024 г.) до окончателното плащане.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: че между "Профи Кредит България" ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума, за заплащане договорно възнаграждение в посочените размери и закупения пакет от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", както и момента, от който главният дълг е станал изискуем.

Договорът е сключен през 2021 г., т. е. при действието на ЗПК, като ответницата има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на хартиен носител, при шрифт не по-малък от 12 пункта. В него са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му, условията за прилагането му, размера на вноската по кредита, Годишния процент на разходите по кредитите – 49,22 %, Годишния лихвен процент – 41,00 %, допълнителните услуги /дали изборно при разписан ГПР са поискани и закупени от ответницата или тя е задължена с цел отпускане на заема/ "Фаст" и "Флекси", условията за издължаване на кредита от потребителя, включително Погасителен план, лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания – 0,11% на ден, изчислен към момента на сключване на договора за кредит.

Не е спорно по делото, че ответницата е усвоила размера на кредита от 1600,00 лева.

Общо по кредита ответницата съгласно приетата по делото ССчЕ е издължила сумата от 3584,83 лева в периода 25.08.2021 г. – 25.04.2025 г., като ищецът е отчел като погасени вноската за такса по Тарифа, съгласно т. 17. 4 от Общите условия по ДПК, закупения пакет от допълнителни услуги, главница, възнаградителна лихва, съдебни такси.

Съдът намира, че, клаузите на нарочно споразумение за пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия са неравноправни. Претендира се възнаграждение за услуги, 3 свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер имат претендираните вземания, заявени с осъдителни претенции в исковото производство.

Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува възможност да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.

След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГЛП, тъй като представляват сигурна печалба за кредитора.

В случая това не е сторено, което води до нарушаване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договор на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41,00 % не съответства на реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определение в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.