Решение № 597 от 21.03.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……………… ………………03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Ирена Обретенова с участие на секретаря Румела М. като разгледа докладваното от съдията

Обретенова адм.д. N 1919 по описа за

2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е след отмяна на Решение №

549/30.03.2017г. по адм. дело № 1964/2016г. по описа на Административен съд Варна с Решение № 6883/28.05.2018г. по адм.д.№ 9153/2017г. по описа на Върховния административен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

Разглежда се по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба на „Варна мениджмънт и консултинг”АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, летище Варна, сграда „Кетъринг”, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Л.С. против Заповед № 18-3977 от 19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение на КРНИ на поземлен имот с идентификатор *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като правото му на собственост е противопоставимо на правата на заинтересованите страни и е налице основанието по чл.53, ал.2 от ЗКИР за вписване на дружеството в кадастралния регистър наред с досега вписаните лица. Излага, че актът не е съобразен с изменението на цитираната разпоредба, а решението по адм.д.№ 2810/2010г. по описа на Административен съд Варна е постановено при действието на старата редакция на ЗКИР и не съставлява пречка за вписване на жалбоподателя в КР като собственик на имота. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - началникът на СГКК-Варна в писмено становище, представено по делото при предходното му разглеждане оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Заинтересованата страна М.П.М. счита жалбата за недопустима. Моли съда да прекрати производството на основание чл. 299, ал.2 от ГПК, тъй като промяната в чл.53, ал.2 ЗКИР не е основание за пререшаване на спора, по който е налице влязло в сила решение по адм.д.№ 2810/2010г. на АС-Варна. В условие на евентуалност счита жалбата за неоснователна, с оглед на това, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот предвид решението по гр.д. № 4630/2003г. на ВРС.

Заинтересованата страна

„Деже”ЕООД – в ликвидация чрез ликвидатора Г. П. Г. счита оспорената заповед за законосъобразна.

Заинтересованата страна М.М.Х. в писмена молба до съда оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят е обвързан от постановеното и влязло в сила решение по адм.д.№2810/2010г. по описа на АС-Варна, с което е отменена предходна Заповед № КД-14-03-761/24.06.2010г. на началника на СГКК-Варна, с която по негово искане е одобрено изменение КРНИ, представляващо вписването му като собственик на процесния имот. Излага, че и предходното и настоящото административно производство са образувани въз основа на едни и същи документи за собственост, които дружеството е представило на административния орган – липсва промяна в обстоятелствата, въз основа на които заявителят е поискал изменение на КРНИ, за да бъде уважено искането му. Посочва, че след приключване на производството по адм.д.№ 2810/2010г. жалбоподателят не е предявил иск за собственост срещу лицата, вписани като собственици на имота в КР за установяване на свои права върху ПИ ***, които да са противопоставими на правата на вписаните вече собственици.

Позовава се на мотивите на съдебното решение по цитираното дело на АС-Варна и на потвърждаващото го решение на ВАС, според които представените нотариални актове не са основание за промяна в КК и КР след като няма влязло в сила съдебно решение между заинтересованите страни, решаващо спора за материално право. Посочва, че така постановените решения формират сила на присъдено нещо между страните по спора по отношение наличието на правно основание за вписване на дружеството-жалбоподател като собственик. Излага, че наличието на идентичност между страните в административното производство и предмета на исканията на жалбоподателя по заявлението му от 18.01.2010г., по което е издадена отменената заповед и по заявлението му от 05.10.2015г. обуславя извод за законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като административният орган е длъжен да съобрази формалната законна сила на постановените решения – чл.177 АПК, с оглед на което същият правилно е отказал да уважи искането за изменение на КР. Отделно от това, посочва, че чл.53, ал.2 от ЗКИР се отнася до изменение на КР при наличие на противопоставими права на повече от едно лице за един и същи имот в границите и обема му, а в случая е налице евентуално частично съвпадение на имот с идентификатор *** и имота на жалбоподателя, придобит с представените от него нотариални актове. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №

РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК /л. 1 от преписката/ е одобрена КК и КР на административен район „Приморски”-гр.Варна /без територията на к.к.”Златни пясъци”, приморски парк „Салтанат” и морска градина „Горчивата чешма”/, община Варна, област Варна /включващ и процесния имот, видно от представената скица – л.103 от преписката/. Заповедта е съобщена в Д.В. бр.100/21.11.2008г. /л.2 от преписката/, при отсъствие на данни в частта на процесния имот да е била обжалвана.

С оглед представената скица № 15-334175 от 11.07.2016г. на началника на СГКК-Варна /л.103 от преписката/ - извадка от КК и КР, поземлен имот с идентификатор *** е с площ 6522 кв.м. и е отразен към този момент със собственици М.П.М., съгласно нотариален акт № 161, том 12, дело №

7779/26.07.1995г. на ВРС и „Деже”ЕООД, съгласно нотариален акт № 43/14.06.2005г. на СВ-Варна – за ½ ид.ч.

Видно от приобщеното към доказателствата адм.д.№ 2810/2010г. по описа на Административен съд Варна, била е издадена по искане на „Варна мениджмънт и консултинг”АД Заповед № КД-14-03-761/24.06.2010г. на началника на СГКК-Варна /л.15 от а.д.№2810/2010г./, с която е одобрено изменение в КККР, одобрена със Заповед №РД-18-92/2008г. на ИД на АГКК, представляващо вписване в КР за ПИ *** на собствеността на заявителя /„Варна мениджмънт и консултинг”АД/ с документи за собственост н.а. №156/01.04.2003г. и н.а.

№101/26.07.2002г. и заличаване на М.П.М. и „Деже”ЕООД. Заповедта е била оспорена от последните две лица /заличени като собственици в резултат на изменението/ и е била отменена с постановеното по делото решение №1597/29.06.2011г. При касационното му обжалване, същото е оставено в сила с решение от 06.12.2011г. по адм.д.№ 11278/2011г. на ВАС. Съдът е приел, че е налице спор за собственост между вписаното и заличените със заповедта лица като собственици на имота и наличието на такъв спор е пречка за издаване на заповед за отстраняване на непълноти и грешки по чл.53, ал.2 ЗКИР. В постановените съдебни актове е посочено, че е необходимо този спор да бъде разрешен с влязло в сила решение на гражданския съд, след което да се извърши исканото вписване.

Производството по издаване на оспорената Заповед №18-3977/19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна е започнало по заявление с вх.№ 01-290789 от 05.10.2015г. /л.5-8/, с което „Варна мениджмънт и консултниг”АД на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е поискало да се извърши изменение на кадастралния регистър на ПИ ***, представляващо вписването му като собственик на този имот наред с досега вписаните лица – М.П.М. и „Деже”ЕООД. Към заявлението са представени нотариални актове № 35/26.07.2002г. на нотариус М.Т., акт № 101/26.07.2002г. на СВ-Варна и № 9/28.03.2003г. на нотариус Т. М., акт № 156/01.04.2003г. на СВ-Варна /л. 11-15 от преписката/. С първия акт, заявителят е закупил 3000 идеални части от ПИ 87 в кв.70 по КП на вилна зона „Абатко”- Варна с площ целия по нотариален акт 7 590 кв.м., а по скица – 6310 кв.м., а с втория – 4 590 кв.м. идеални части от същия имот със същите площи по нотариален акт и по скица, т.е. по силата на посочените актове, жалбоподателят се легитимира като собственик на целия имот /3000 кв.м. + 4590 кв.м.=7 590кв.м., колкото е и площта му по н.а./.

Срещу поисканото изменение на КР от „Варна мениджмънт и консултинг”АД е подадено възражение с вх.№ 02-3583/22.10.2015г. от М.П.М., към което същият е представил нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 161/1995г. на ВРС /л.54 от преписката/, с който той е признат за собственик на вилно място в местността „Св.Константин и Елена” с площ 7300 кв.м., представляващо имот пл.№ 102, кв.70 по „съответния” КП, отговарящ на имот пл.№ 1174 по КП от 1956г. /л.54, 55 от преписката/.

Възражение с вх.№02-3759/12.11.2015г. е депозирано и от „Деже”ЕООД – собственик на ½ ид.част от ПИ 87, съгласно нотариален акт № 78/14.06.2005г. на нотариус А.А., акт № 43/2005г. на СВ-Варна /л.20 от преписката/.

За да издаде оспорената заповед, началникът на СГКК-Варна е приел, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№ 2810/2010г. на АС-Варна и липсата на нови факти и обстоятелства, които да обуславят основателност на повторно искане на заявителя за вписване в КРНИ за ПИ ***, същото следва да бъде оставено без уважение. Посочил е, че съществуващият между заинтересованите лица спор за материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред, за да е налице основание за отстраняване на установени непълноти и грешки в КККР съобразно чл.53, ал.2 ЗКИР. С тези мотиви, административният орган е отказал да извърши изменението.

В съдебното производство е била изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните и приета като обективно и компетентно дадена /л. 61-63 от адм.д.№ 1964/2016г./. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, върху която е нанесло границите на процесния ПИ *** по КК на гр.Варна от 2008г. /с черен цвят/, границите на ПИ 87 по КП на Вилна зона от 2000г. /с розов цвят/ и границите на имот пл.№1174 по КП „Крайбрежието” от 1956г. /със зелен цвят/. Видно от скицата, границите на трите имота се припокриват с малки отклонения.

По делото не са представени доказателства за разрешаване на спора за собственост между жалбоподателя и вписаните като собственици на имота към момента на издаване на заповедта заинтересовани лица – М.П.М. и „Деже”ЕООД. Представено е Решение № 751/26.04.2018г. по гр.д.№ 1008/2016г. по описа на ВОС /л. 37-41/, в сила от 21.06.2018г. /съгласно отразяването върху преписа/, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 15.02.2008г., по силата на който „Деже”ЕООД – в ликвидация се е задължило да прехвърли на Г. Х. Х., а след цедиране на правата и заместване в процеса на М.М.Х. собствеността върху ½ идеална част от ПИ *** по КККР на гр.Варна. Въз основа на решението Х. се е снабдила в изпълнителен лист, с който „Деже”ЕООД е осъден да й предаде владението върху посочения имот. Същата е вписана в КР като негов собственик, съгласно представена скица № 15-579310/15.08.2018г. на СГКК-Варна /л.45/.

Именно коментираните документи, легитимиращи Х. като собственик на идеална част от процесния имот към настоящия момент са послужили за основание за конституирането й като заинт.страна с протоколно определение от 24.10.2018г. по съображения, посочени в него.

В настоящото производство по искане на заинт.страна М.П.М. са събрани доказателства във връзка с водено съдебно производство между жалбоподателя и лицето М. С. М. и Й. М. Н.. Така с Решение от 11.10.2004г. по гр.д.№ 4630/2003г. на ВРС /л.90-92/ е прието за установено, че „Варна мениджмънт и консултинг” АД не притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се във вилна зона „Св.св.Константин и Елена” с площ 7590 кв.м., съставляващо поземлен имот № 87, кв.70 по плана на Вилна зона. Посоченият съдебен акт е оспорен от „Варна мениджмънт и консултинг”АД, като подадената жалба е била приета от ВОС за нередовна и независимо че е постъпила молба от ищците по спора за отказ от предявените искове срещу ответниците /в т.ч. и отв.”Варна мениджмънт и консултинг”АД/, производството по образуваното в.гр.д. № 314/2004г. на ВОС по отношение на същото дружество /жалбоподател в настоящото производство/ е прекратено с Решение от 11.05.2005г. по същото дело. Решението в тази му част с характер на определение е обжалвано /частната жалба е представена на л.132, 133/ и ВКС със свое Решение № 1552/07 от 06.12.2007г. по гр.д.№ 464/2007г. /л.134-135/ го е отменил и е върнал делото на ВОС за произнасяне по молбата на ищците /Й. М. Н. и М. С. М./ по чл.119, ал.2 от ГПК спрямо „Варна мениджмънт и консултинг”АД. По този повод е постановено Определение № 34/04.01.2007г. по гр.д. № 2615/2007г. на ВОС – л.138, 139 /в което е преобразувано гр.д.№ 314/2005г. според справка от деловодната система на ВОС – л.127/, с което е обезсилено решение от 11.10.2004г. по гр.д.№ 4630/2003г. на ВРС в частта, с която е уважен отрицателен установителен иск срещу „Варна мениджмънт и консултинг”АД за недвижим имот, находящ се във Вилна зона „Св.св.Константин и Елена”, гр.Варна, част от ПИ 86, кв.70 и е прекратено производството по делото.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/698c08f1-d79b-4965-b595-80119f0bd26f