Решение № 6699 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6699 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100506988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19089/21.11.2023 г., постановено по гр.д. № 67430/2021 г. на СРС, ГО, 151 състав, е отхвърлен предявеният от П. К. К., ЕГН **********, против И. К. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 11 666,66 лева, представляваща 1/3 част от получената от И. К. сума без правно основание в размер от 35000 лева от банкови преводи от наследодателя С.И. К.,ЕГН ********** както следва: на 30.04.2018г. в 14.45 часа С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG **** ,сумата от 15000 лева с основание ”захранване на сметка”;на 25.06.2018г.в 11.38 ч. И 31.08.2018г. С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG **** сумата от 15000 лева , респ. 5000 лева с основание ”захранване на сметка”.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П. К. К.. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Поддържа, че не били анализирани показанията на свидетелите К. К. и Я.Т., като не било ясно дали първоинстанционният съд е приел, че е било налице договор между И. К. К. и С.И. К.. Във въззивната жалба се сочи, че трите банкови превода /от 30.04.2018 г., 25.06.2018 г. и 31.08.2018 г./ на обща стойност 35 000 лв. били извършени без основание от починалата С.И. К., като в резултат И. К. К. се е обогатила неоснователно. Твърди се, че П. К. К. в качеството си на наследник на 1/3 ид.ч. от имуществото на С.И. К. има право да получи 1/3 от платената 1 без основание сума, т.е. сумата от 11 666,66 лева. Въззивникът сочи, че от показанията на свид. Я.Т. и свид. К. К. ставало ясно, че същите нямат преки и непосредствени впечатления за договорни отношения между С.И. К. и И. К. К. с предмет даряване на сумата от 35 000 лв., нито за обучението на Р.Д..

Навежда, че в решението на СРС липсвало анализ бил ли е налице „нравствен дълг“, за да извърши процесните три превода през 2018 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата И. К. К. е депозирала отговор на въззъвната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че твърденията на свид.. К. К. за влошени отношения между нея и С.И. К. били опровергани от представения нотариален акт № 148, т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г. на нотариус рег. № 472, която сделка била изповядана с издадено от С.И. К. в нейна полза нотариално заверено пълномощно с предоставени правомощия да се разпорежда със собствения й апартамент. Сочи се, че от удостоверение, издадено от ЦКБ било видно, че в банката нямало депозирани пълномощни за разпореждане със сметките на С.И. К., с оглед на което и правилно било прието, че преводите били извършени лично от С.И. К., която искала да подпомогне семейството на дъщеря си И. К. К.. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. К. К. против И. К. К. осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11666,66 лв. представляваща 1/3 част от получена от ответника сума без правно основание в размер на 35000 лв. от банкови преводи от наследодателя С.И. К., съответно извършени на 30.04.2018 г. за сумата от 15000 лв., на 25.06.2018 г. за сумата от 15000 лв. и на 31.08.2018 г. сумата от 5000 лв.

Пред първоинстанционния съд е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 30.04.2018г. С.И. К. е извършила банков превод на сумата от 15 000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание 2

„захранване на сметка“; на 25.06.2018г. е извършила банков превод на сумата от 15000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание „захранване на сметка“; а на 31.08.2018г. С.И. К. е извършила банков превод на сумата от 5000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание „захранване на сметка“.

От представено извлечение се установява, че банкова сметка, от която са били извършени трите превода, е била открита в С.И. К.. В удостоверение изх.

№806-Е-806-0000017757 от 17.02.2022г., издадено от на „Централна Кооперативна Банка“ АД е посочено, че в банката няма депозирани пълномощни за разпореждане със сметките на С.И. К..

С оглед удостовереното от банката и предвид липсата на събрани каквито и да е било доказателства, че преводите са били извършени от пълномощник, съдът приема, че преводите са били наредени лично от титуляра на сметката С.И. К..

От представеното удостоверение за наследници изх. №94-00/12.04.2021 г. на Община Хисаря се установява, че С.И. К. е починала на 01.04.2021 г., като е оставила на основание чл.5,ал.1 ЗН като наследници децата си – ищеца П. К.

К., М. К. К. и ответницата И. К. К..

По делото е представен нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г. на нотариус К.А., по силата на който С.И. К., представлявана от пълномощника И. К. К., е продала именно И. К. К. апартамент, находяш се в гр. Хисаря, ул. „****” № 42, ****, както и гараж № 5 на същия адрес при уговорена обща продажна цена от 35 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че 15 000 лв. от продажната цена е платена преди сключването на договора, а остатъкът от 20 000 лв. следва да се плати в срок до една година.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че сумата е преведена от С. К. на И. К. при изначална липса на основание. В отговора на исковата молба ответницата е заявила като основание за получаване, респ. задържане на платената сума, изпълнение на нравствен дълг към И. К. и нейното семейство, като С. К. е искала получената сума от продажбата на собствения й недвижим имот да послужи за образованието на единствения й внук Р.Р.Д. /син на И. К./ предвид обстоятелството, че от години майка му И. К. е без работа.

За установяване основанието за извършените плащания е разпитан свидетелката Я.Т.. Същата твърди, че познава И. К. повече от 20 г., както и нейната майка. Сочи, че на 18 или 19 април 2018 г. И. й се обадила и я помолила да я заведе при нотариус, като разбрала, че искат да направят договор за покупко – продажба, по силата на който С.И. К. да прехвърли на И.

К. собствения си апартамент. Свидетелката поддържа, че И. К. не се разбирала добре с братята си, затова С.И. К. искала да й прехвърли имота с покупко – продажба, който държала да остане за внука й Р. /син на И. К./. Сочи, че понеже И. К. нямала постоянна работа, майка й С. К. искала да й върне парите от покупко – продажбата, като плащането били уговорено да се извърши на три пъти предвид липсата на достатъчно средства от страна на И. К..

3

Свидетелката Т. твърди още, че не е ставало въпрос за дарение, като С.И. К. държала парите от продажбата да отидат за образованието на внука й Р..

Разпита е и свидетелят К. К., племенница на ищеца и ответника по делото, която твърди, че живяла с баба си С. К. от 2002 г. до 2021 г. в гр.

Хисаря. Сочи, че отношенията между С. К. и И. К. били лоши, като разправиите тръгнали след като С. К. узнала, че И. К. прехвърлила с пълномощно собствения на С. К. апартамент в гр. Хисаря, след което С. К. помолила внучка си К. К. да я заведе при адвокат и за да заведе дело.

Свидетелката сочи, че едва тогава С. К. узнала за постъпилите 35 000 лв. по нейната банкова сметка, като многократно искала от дъщеря си И. К. да й върне апартамента, а двете подавали множество жалби една срещу друга в полицията. В показанията си свидетелката поддържа, че от баба си знае, че И.

К. искала да я постави под запрещение. Сочи, че С. К. виждала внука си – син на И. К., 7-8 пъти, тъй като той живеел с майка си в гр. София, а тя в гр.

Хисаря. Твърди, че не знае С. К. да е възнамерявала да подпомогне внука си със сумата от 35 000 лв.

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало / в този смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. /. Според задължителното тълкуване, обективирано в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВСРБ, съзнателното изпълнение на нравствения дълг дава основание едно лице да получи нещо от друго. За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че с извършените преводи С. К. е дарила на дъщеря си И. К. процесната сума от общо 35 000 лв. По отношение разграничението на двата института, въззивният съд намира следното: дарението е разпоредителна сделка и титул за придобиване на имуществени права. То е основание за получаване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Правилото на чл. 55, ал. 2 ЗЗД изпълнява самостоятелна функция, а именно — да отрече правото на реституция на даденото в хипотези, в които няма дарение. Изпълнението на нравствен дълг има по-ограничена роля от дарението - да препятства пораждането на реституционно задължение. В конкретния случай в отговора на исковата молба не се твърди процесните суми да са преведени в изпълнение на сключен договор за дарение, като по делото не са събрани и доказателства за сключен договор за дарение между И. К. и С. К.. От друга страна, от показанията на свидетелката Я.Т. се установява, че С. К. е имала желание да подпомогне образованието на внука си Р. /син на И. К./ с преведените средства, като чувствала това като свой дълг предвид факта, че И. К. е била без работа.

4

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Я.Т. като логични, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и при отчитане на обстоятелството, че същата не се явява заинтересована от изхода на делото. По отношение показанията К. К., въззивният съд намира следното: от една страна същите следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК с оглед близката й семейна връзка с ищеца /негова дъщеря/, а от друга страна същите противоречат на установени от въззивния съд фактически положения – а именно, че С. К. лично е извършила процесните банкови преводи. Показанията на свид. К. К. в частта относно трайно лошите отношения между С. К. и И. К. противоречат и на формална житейска логика, доколкото С. К. е упълномощила И. К. да прехвърли собствения си недвиижим имот на самата нея /което е и сторено с нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г./, което действие предполага изключителна висока степен на доверие и изключва наличието на влошени отношения между двете. Още повече, личното извършване на посочените преводи също не кореспондира с изложеното от свидетелката относно влошените отношения между С. К. и И. К..

По изложените съображения и доколкото процесните преводи са извършени лично от С. К., въззивният съд приема, че с тях същата е искала да обезпечи образованието на внука си Р. /син на И. К./. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание за получаване на сумата, като доколкото С. К. е съзнавала при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно, респ. предявеният иск се явява неоснователен.