Решение № 725 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. И.ов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Г. И.ов Въззивно гражданско дело № 20231000502887 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 20.05.24г. /с участието на секретаря ЙорД./ въззивно гражданско дело № 2887/23г. и констатира следното:

С решение на СОС от 30.06.23г. по г.д. № 214/22г. са уважени /частично: за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 09.10.20г./ искове по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Р. Д. против Агенция „Пътна Инфраструктура“.

Със същото решение е отхвърлен /изцяло/ обратен иск на Агенция „Пътна Инфраструктура“ против „Автомагистрали“ ЕАД.

Решението на СОС се обжалва /изцяло/ от Агенция „Пътна Инфраструктура“ /в уважителната част по главния иск и в отхвърлителната част по обратния иск/.

Решението на СОС се обжалва /с насрещна жалба/ и от ищцата /в отхвърлителната част - за сумата над 50 000 лева до 70 000 лева; Р. Д. претендира да й бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Ищцата поддържа, е претърпяла /на 09.10.20г./ пътен инцидент /ПТП-е/ при управление на МПС-во /попаднала е с автомобила си в застояла вода – локва на пътното платно; вследствие на това е възникнало явлението „аквапланинг“; заради последното Р. Д. е загубила контрол на МПС-во и е катастрофирала; вследствие на това е претърпяла увреждания – травми; физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. С оглед това: ищцата претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Агенция „Пътна Инфраструктура“ /защитавайки тезата, че Агенцията не е изпълнила законово възложеното 1 й задължение да поддържа пътната настилка в състояние – безопасно за управление на МПС-ва/.

Жалбата на ответника и насрещната жалба на ищцата /касаещи главния иск/ са неоснователни /решението на СОС в тази част е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на правилото по чл. 49 от ЗЗД/, с които е обосновал надлежно частичната основателност на главния иск. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия. В допълнение:

Досежно основанието на иска:

В процеса не е спорно, че Агенция „Пътна Инфраструктура“ се явява принципно легитимирана /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД /в качеството си именно на държавен орган - законово ангажиран със задължението да стопанисва републиканската пътна мрежа; да поддържа същата в надлежно състояние; в състояние – годно и безопасно за движение на МПС-ва/.

Приетите по делото две технически експертизи /в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ констатират, че: процесният инцидент /предвид конкретния механизъм на настъпването му/ се явява следствие от попадане на автомобила на ищцата в застояла вода /локва/ на пътното платно /което е причинило явлението "аквапланинг" - довело до загуба на контрол върху управлението на МПС-во и до настъпване на процесната катастрофа/. В същата насока са показанията и на свидетеля Н. Л..

Друга причина за настъпване на инцидента – не се установява от събраният в процеса доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/. В същата връзка:

Фактът, че върху пътното платно действително е имало събрана /застояла/ вода /локва/ следва да се приеме за надлежно установен предвид самия начин на настъпване на инцидента /както е описан от експертите/ и предвид обстоятелството, че в момента на ПТПе е имало обилен валеж от дъжд /този факт не е спорен, а е и надлежно удостоверен/.

Същото обстоятелство се потвърждава и от събраните в процеса гласни доказателства.

Косвено /но в случая категорично/ доказателство в подкрепа на този извод е и фактът /който също се явява установен, а е и безспорен в процеса/, че на същото място от пътя е настъпил /непосредствено преди процесното ПТП-е/ идентичен /по механизъм/ инцидент /съгласно показанията на свидетеля Н. Л. – пострадал именно от това събитие/. Обстоятелството каква точно е била причината за наличие на локва върху пътната настилка /дупка на асфалта; неравност на пътя; неправилно трасиран наклон на пътното платно; запушени шахти или канали, предназначени да отвеждат дъждовната вода встрани от пътя и т.н./ в случая се явява ирелевантно - задължението на ответника да стопанисва пътната настилка /в смисъла на изложеното по-горе/ обхваща всички изброени хипотези. Независимо от това /конкретно в тази насока/: приетата в процеса техническа експертиза констатира наличие /към момента на инцидента/ на непочистени /обрасли с растения/ дъждоприемни шахти /именно това състояние на посочените „съоръжения“ е позволило да се застои вода на пътното платно – да не се отече същата в съответния канал/. От друга страна /в същата връзка/: вещото лице констатира, че при изправност на процесните шахти /ако същите са били надлежно почистени/ водата на пътното платно /дори и при сериозен валеж от дъжд/ би била /би следвало от техническа гледна точка да бъде/ поета от „съоръженията“.

Досежно размера на иска:

Приетата в процеса медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила: гръдна травма – счупване на ребро; контузия на белия дроб; гръбначна травма 2

/фрактура/; тазова травма /фрактура/. Вещото лице очертава конкретно възстановителните периоди за всяко от изброените увреждания; настоящото здравословно състояние на пострадалата и медицинската перспектива за оздравителния процес /експертът констатира, че са налице остатъчни прояви в увреждането на таза, които са с пожизнено естество/.

Събраните в процеса гласни доказателства очертават също физическото и психическо състояние на пострадалата към момента на инцидента и за времето след това, както и фактите, че ищцата е била за известен период на постелен режим, че е била посещавана от рехабилитатор, че е ползвала проходилка и патерици, че е имала нужда от чужда помощ /за да се обслужва в ежедневието си/.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на ищцата/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 70 000 лева.

В допълнение /в същата насока и принципно/: в хипотеза като процесната /при претърпяно ПТП-е и при получени травми от същото/ наличието на психически стрес и на физическа болка следва да се и презумира /обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Досежно предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /в каквато връзка са заявени възражения от ответниците - и по главния, и по обратния иск/:

По делото е установено /с приетата в процеса авто-техническа експертиза/, че ищцата е управлявала автомобила си с допустимата от закона скорост /105 км/ч./. Тази скорост обаче в случая /предвид наличието на значителен валеж от дъжд и видимо мокра пътна настилка/ не може /въпреки, че е в рамките на разрешената от закона/ да се приеме за адекватна /по смисъла и на чл. 20 от ЗДвП/. Усложнената /в смисъла на изложеното/ пътна обстановка е предполагала /налагала/ ищцата да управлява автомобила си с по - ниска скорост /което би й позволило да има по-своевременна реакция с оглед избягване на инцидента/. Особено като се има предвид и това, че на пътното платно е било налично /и видимо/ друго аварирало МПС-во /това обстоятелство също е свидетелствало за наличие на пътна опасност, която пострадалата е имала възможност да забележи - отчете и да реагира/.

В случая следва да се съобрази и обстоятелството /този факт е ноторно известен на всички водачи на МПС-ва/, че при наличие на валеж от дъжд /особено при по-силен такъв/ на определени места от пътя /в това число и на автомагистралите/ винаги се застоява определено количество вода /в известен смисъл – обективно невъзможно е пътната настилка да бъде в абсолютно перфектно и сухо състояние при наличие на обилни валежи/.

В контекста на изложеното: посоченото поведение на пострадалата в момента на инцидента /управление на МПС-во с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост/ следва да бъде окачествено като съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД/. Именно това обстоятелство обосновава редуциране на горното обезщетение до размера на сумата от 50 000 лева. Върху тази главница се дължи /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва за времето – след настъпване на инцидента.

Изложеното обосновава – потвърждаване на решението на СОС в частта по тази претенция.

Досежно обратния иск:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения, с които е обосновал надлежно неоснователността на тази претенция. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СОС в тази насока. В допълнение:

Цялостното съдържание на процесния договор от 04.09.19г. /преценено в контекста на принципната постановка по чл. 20 от ЗЗД и конкретните клаузи по чл. 1 от договора във връзка с чл. 5 и чл. 9 от същия във връзка и с дефиницията по т. 8 от договора/ 3 обосновава извод, че: задълженията на изпълнителя /„Автомагистрали“ ЕАД/ да поддържа пътната мрежа в надлежно /в това число и безопасно/ състояние възникват единствено при наличие на конкретно възлагане /от страна на Агенция „Пътна Инфраструктура“/ за извършване на съответна строително – техническа дейност /или на такава по поддръжка/. По делото липсват доказателства /не са и заявени такива твърдения от страна на Агенцията/ за наличие на възлагане в посочения смисъл. С оглед това: процесната имуществена отговорност не може да бъде възложена /при условията на регрес/ в тежест на ответника по обратния иск. В допълнение: в случая първопричината за настъпването на инцидента /обстоятелството, което обосновава ангажиране на имуществената отговорност на Агенцията/ не е самата локва на пътното платно /която обективно и физически е било невъзможно да бъде отстранена незабавно от пътя – предвид внезапната й поява вследствие на силния валеж от дъжд/, а лошо поддържаните /непочистени/ шахти /състоянието на които именно е позволило да се събере и застои вода на пътното платно/. Това състояние на процесните „съоръжения“ обаче не може да се окачестви като внезапна /или извънредна/ ситуация /опасност; препятствие/ по смисъла на договора. В този смисъл – привеждането на шахтите в надлежно техническо състояние е предполагало преминаване на процедура по изрично и предварително задание – възлагане /по смисъла на договора/.

Изложеното обосновава – потвърждаване на решението на СОС в частта и по тази претенция.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде разпределена и отговорността на страните за съдебни разноски /за производството пред въззивния съд/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на СОС от 30.06.23г. по г.д. № 214/22г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ да плати на Р. Д. Д. 29 лева съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ да плати на адв. Л. Л. 4 464 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Р. Д. Д. да плати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ 286 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ да плати на „Автомагистрали“ ЕАД 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________