Определение № 1663 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1663 гр. София, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501442 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу разпореждане № 5865/25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 7616/2023 г. по описа на СГС, І ГО, 9 състав, в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Твърди, че решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, не е влязло в сила. С депозираната въззивна жалба е обжалвал първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. С решение № 1543/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2451/2025 г. по описа на САС, решението на СГС е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв. и вместо него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. А. Ч., на основание чл.2б ЗОДОВ допълнително сумата от още 18 000 лв.

Прокуратурата на Република България е депозирала касационна жалба срещу решението в частта, с която е уважен иска в размер на 30 000 лв. С оглед на това решението не е влязло в сила, а разпореждането в обжалваната част е постановено в нарушение на чл.243, ал.2 ГПК. Моли съда да отмени разпореждането в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист и да обезсили издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца, с който я оспорва.излага съображения, че разпореждането в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърди, че с депозираната от ответника касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта, с която в полза на ищца е присъдена допълнително сумата от още 18 000 лв. – за разликата над 12 000 лв. до 30 000 лв. По този начин решението в частта, с 1 която е потвърдено обжалваното решение за присъдената сума от 12 000 лв. е влязло в сила. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл.407, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

В случая изпълнителният лист е издаден на 06.03.2026 г., а частната жалба на ответника е депозирана 16.03.2026 г. Ето защо установеният в посочената норма срок е спазен.

С решение № 5547/14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7616/2023 г. по описа на СГС, І ГО, 9 състав, Прокуратурата На Република България е осъдена да заплати на М. А. Ч., сумата от 12 000 лв., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв.

С решение № 1543/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2431/2025 г. по описа на САС, ГО, 16 състав, решението на СГС е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 12 000 лв. до 30 000 лв., като вместо това Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. А. Ч. допълнително сумата от 18 000 лв., представляваща разлика над 12 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.

На 06.02.2026 г. ответникът е депозирал касационна жалба срещу решението н а САС в частта, с която е отменено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв. и вместо това ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 18 000 лв.

На 09.02.2026 г. е депозирана касационна жалба и от ищеца срещу решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв.

С молба от 13.02.2026 г. ищецът е отправи искане към съда за издаване на изпълнителен лист за сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва, в която част решението на СГС е влязло в сила, както и за сумата от 2, 56 евро – разноски за издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил издаване на изпълнителен лист за сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.2023 г., до окончателното изплащане, като е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист относно 2 разноските.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.404, т.1, предл.1 ГПК регламентира, че подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения или определения на съда.

В производството по издаване на изпълнителен лист първоинстанционният съд, който е разгледал делото, проверява дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съгласно нормата на чл.406, ал.1 ГПК.

В случая ищецът претендира издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение в частта, с която му е присъдено обезщетение в размер на 12 000 лв.

Проверката, която прави първоинстанционния съд, в производството по издаване на изпълнителен лист, е ограничена до регламентираните в нормата на чл.406, ал.1 ГПК предпоставки – дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая актът, въз основа на който се претендира издаването на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя срещу сочения длъжник за претендираното вземане. С разпореждането в обжалваната част първоинстанционният съд в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон е постановил издаване на изпълнителен лист за посочената от молителя сума на присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Към момента на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист решението в посочената част е влязло в сила, тъй като ответникът обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 12 000 лв. до 30 000 лв. и вместо това е постановено присъждането на още 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът от своя страна е упражнил правото си на жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв. Поради липса на депозирана в срока за обжалване на касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., решението в тази му част е влязло в сила.

По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист за сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 35499/16.03.2026 г., депозирана от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, срещу разпореждане№ 5865/25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 7616/2023 г. по описа на СГС, І ГО, 9 състав, В ЧАСТТА, с която е постановено издаване на изпълнителен лист за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4