Решение № 2183 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2183 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100508433 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5614 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 74319/2021 г. по описа на СРС, 78 с-в, са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.232, ал.2 ЗЗД предявени от „Л3 66“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу „Г.С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* за заплащане на сумата 14515.20 лв. –наемна цена /седем месечни наемни вноски при месечна наемна цена 2 073,60 лв./ за „хаш рамково скеле“ с обща квадратура от 1 036,80 кв.м., състоящо се от 288 броя рамки, 399 броя пътеки, 288 броя диагонали, 500 броя хоризонтали и 69 броя регулиращи пети, която наемна цена е дължима за периода 18.05.2020 г. - 18.12.2020 г. по договор за наем от 18.05.2020 г., ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и исковете по иск по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 960 лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорното задължение за връщане на следните липсващи елементи от скелето: 66 броя рамки, 120 броя пътеки, 66 броя диагонали, 120 броя хоризонтали и 20 броя регулиращи пети.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Л3 66“ ЕООД обжалва постановеното решение с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че правните изводи на съда, че в производството не е доказано 1 наличие на облигационни правоотношения между страните по договор за наем се основават на неправилни фактически констатации и са неправилни. В производството било доказано сключване на договор за наем и предаване на вещите включени в хаш рамковото скеле първоначално за срок от три месеца трансформиран в безсрочен такъв при месечна наемна цена 2 073,60 лв. Изводите на съда, че договорът за наем не е бил подписан от представител на „Г.С.К.“ ЕООД са неправилни, тъй като показанията на свидетеля Д. /служител на ответника/ са явно заинтересовани и предубедени, което не е отчетено от съда при решаване на спора. Този свидетел е подписал договора от името на дружеството ответник и е присъствал както при приемането на скелето, така и при неговото връщане на 22.-23.12.2020 г., когато договорът е прекратен. При необсъждане поотделно и съвкупност на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до погрешни констатации, които са довели до неправилни правни изводи основа на постановеното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.

Отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Г.С.К.“ ЕООД е подала в срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на дължима наемна цена за „хаш рамково скеле“ с обща квадратура от 1 036,80 кв.м., състоящо се от 288 броя рамки, 399 броя пътеки, 288 броя диагонали, 500 2 броя хоризонтали и 69 броя регулиращи пети за периода 18.05.2020 г. - 18.12.2020 г., която е в общ размер от 14 515,20 лв., както и по чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 8 960 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорното задължение за връщане на следните липсващи елементи от скелето: 66 броя рамки, 120 броя пътеки, 66 броя диагонали, 120 броя хоризонтали и 20 броя регулиращи пети, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Цитираната разпоредба е предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец. С чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване, не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват / Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г., ІІ ТО на ВКС /. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. С решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, І т. о., което се възприема от настоящия състав е прието, че договор за наем, сключен от името на търговец, но без представителна власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение. В решението е изразено становище, че фактическото ползване на вещта от търговеца - наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на договора съставляват факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ и търговецът е обвързан от извършените действия без представителна власт.

В случая, при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд 3 правилно е посочил, че ищецът не е доказал наличие на наемно правоотношение между страните с предмет описаното в исковата молба „хаш рамково скеле“. Както е установено, представения договор за наем от 18.05.2020 г. е бил подписан от свидетеля Д.Ц. Д. / служител на ответника/, а не от лице овластено да стори това от името и за сметка на дружеството – ответник. Същевременно на извършените от него без представителна функция действия търговецът – ответник се е противопоставил незабавно след узнаването, тъй като във връзка с образуваното обезпечително производство е оспорил наличието на наемно правоотношение с ищеца.

Същевременно, чрез събраните в производството доказателства не е установено фактически ползване на наетите вещи от ответника. В този смисъл изложените от жалбоподателя доводи, съдът намира за недоказани и неоснователни.

Показанията на свидетеля Д.Ц. Д. преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед всички събрани в производството доказателства, съдът намира за достоверни като пълни, непротиворечиви и логически последователни. Същите са съответни на дадените от свидетеля С.Д.К. /управител на друга фирма работила на обекта/ показания, че скелето е било доставено от ищеца на обект в Студентски град, София, където са работили много фирми. Чрез показанията на последния се установява, че скелето е било прието и ползвано от фирмата на К.- Д. като свидетелят Д. е бил натоварен да го получи при доставката от негово име. Установява се, чрез представената частна жалба на ответника по гр.д.№ 3817/2021 г. на РС Перник, че след узнаване за извършените от свидетеля Д. действия по подписване на договор за наем на скелето, търговеца се е противопоставил на извършените действия без надлежно овластяване.

При така изложените фактически констатации, съдът намира че исковете по чл.232, ал.2 и чл.82 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същите правни изводи при идентични фактически констатации, СРС е постановил правилно решение.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят 1200.00 лв. възнаграждение за адвокат за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5614 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 74319/2021 г. по 4 описа на СРС, 78 с-в.

ОСЪЖДА „Л3 66“ ЕООД, ЕИК: *******, да заплати на „Г.С.К.“ ЕООД, ЕИК:

*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1200.00 лв. - разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5