Решение № 2883 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2883 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102650 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК 205680303 /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, срещу В. Г. Х., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив срещу В. Г. Х.. По него било образувано частно гражданско дело № 18583/2021 г. по описа на Районен съд гр.

Пловдив. Съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания 95.82 лева – главница по договор за мобилни услуги с клиентски номер ***, мораторна лихва в размер на 25.05 лева за периода 24.04.2019 – 15.11.2021 год., както и разноские по делото в размер на 25 лева платена държавна така и 180 лева адвокатско възнаграждение. Тъй като заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на ищеца било указано правото да предяви иск за установяване на вземанията си. Ищецът заявява, че не желае да бъде признато за установено, че ответницата дължи обезщетение за забава в размер на 25.05 лева, както и с допълнителна молба до съда заявява, че претендира да бъде признато за установено, че ответницата му дължи не сумата от 95.82 лева, а единствено сумата от 55.23 лева – главница по договор за мобилни услуги с клиентски номер ***, представляваща незаплатени далекосъобщителна услуга в периода 08.01.2019 год. до 07.04.2019 год.

1

Ищецът твърди, че това вземане е придобито от него вследствие на Анекс към договор за цесия от дата ***, сключен със С.Г. Груп ЕАД /законен правоприемник на С.Г. Груп ООД/, което дружество от своя страна е придобило вземането от БТК ЕАД на дата 24.02.2020 год., съгласно Уведомление по т.1.1.1 от Договор за цесия от ***, като придобитите вземания спрямо физически и юридически лица били подробно описани.

Твърди, че прехвърленото от „БТК” ЕАД вземане е възникнало въз основа на сключен с В. Х. договор за предоставяне на мобилни услуги от ***, за мобилен номер ********** при условията на тарифен план i-Traffic M+ с месечна абонаментна такса 16.99 лева и срок на договора 24 месеца – до 01.10.2020 год., чието потребление се фактурирало под клиентския номер на абоната – ***.

Въз основа на сключения между ответника и „БТК“ ЕАД договор били издадени фактури с № 1260977426 от 08.02.2019 год., 1262591521 от 08.03.2019 год., 1264192853 от 08.04.2019 год. за периода 08.01.2019 год. – 07.04.2019 год. Фактурите са на обща стойност 95.92 лева, като в тях са включени суми за месечни лизингови вноски, месечен абонамент, такса за възстановяване на номер за услуга, спряна поради неплащане.

Поради незаплащането в срок на издадените фактури, индивидуалният договор на абоната бил прекратен едностранно от „БТК“ ЕАД, съгласно Общите условия на мобилния оператор, като след прекратяването била издадена крайна фактура № 1265786779 от 08.05.2019 год.

Излагат се съображения относно уведомяването за извършената цесия. Посочва се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ЕАД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** и от свое име в качеството на цедент от ***.

С допълнителна молба от 15.11.2022 г. ищецът посочва сумите, включени в общата искова претенция, като се сочи размер и период на всяка от претенциите – месечен абонамент и допълнителни пакети. Уточнява, че отделно от дължимите месечни абонаменти и такси по допълнително заявени услуги /пакети/, във фактурата от 22.03.2019 г. е начислена и такса в размер на 1,89 лева за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане, съгласно Общите условия, индивидуалния договор и ценовата листа на телекомуникационното дружество.

Иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. Г. Х., ЕГН ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК 205680303, сумата от 55.23 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 08.01.2019 год. до 07.04.2019 год., дължими по повод договор за клиентски № ***, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, във връзка с който са издадени посочените в исковата молба фактури, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е 2 образувано частно гражданско дело № 18583/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от В. Г. Х., с който счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Оспорва се, че между ответницата и мобилния оператор е сключен посочения в исковата молба договор.Не ставало ясно какви услуги били предоставяни и как е било извършвано ценообразуването по тях. Оспорва се истиността на приложените по делото месечни сметки, техния размер и направеното ценообразуваното съогласно тях.

Не било доказано, че ищеца е упражнил съгласно закона правото си да развали предсрочно договора. Липсвала валидно връчена покана по чл. 87, ал.1 от ЗЗД.

Навеждат се твърдения за злоупотреба с права, тъй като договорът с БТК АД бил сключен на ***, а прехвърлянето на вземането на на С.Г. Груп ООД е станало на *** и така ответницата не й е останало време да изпълни задължението си. Не ставало ясно дали на ответницата били представени Общите условия на мобилния оператор.

Представените общи условия и договор били изписани на извънредно дребен шрифт като отделните уговорки се разчитали трудно. На ответницата не било съобщено на кой кредитор е прехвърлено задължението й, което уведомяване било извършено една с получаване на исковата молба по делото. Сочи се, че ответницата е преустановила плащанията по договора, но по вина на първоначалния кредитор, тъй като той не й е съобщил на кого е прехвърлил вземането й, въпреки направените от нея опити да разбере.

Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

По допустимостта на иска: Видно от приложеното ч. гр. д. № 18583/2021 г. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, доколкото представляват част от сумата заявена пред заповедния съд. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за предоставяне на мобилни услуги от *** /л.17-19/, на посочевана дата, между „БТК” ЕАД и В. Х. е възникнало облигационна правоотношение с предмет предоставяне на мобилни услуги от БТК ЕАД като изпълнител за мобилен номер ********** при условията на тарифен план i-Traffic M+ 3 с месечна абонаментна такса 16.99 лева и срок на договора 24 месеца – до 01.10.2020 год., с клиентски номер на абоната – ***.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания от *** БТК ЕАД е прехвърлило на С.Г. Груп ООД свои вземания, посочени в Приложение № 1 към Договора. С Анекс към Договор за прехвърляне на вземания от ***. С.Г.Груп ООД е прехвърлило на ЮБЦ ЕООД свои вземания, придобити по силата на договори с първоначалните кредитори, сред които и вземания придобити с Договор да прехвърляне на вземания от ***.

Видно от Извлечение от Приложение № 1 към Анекс от дата ***. към Договор за цесия от ***. /л.13/ и Извлечение от Приложение № 1 към Уведомление по т.1.1.1 от дата *** към Договор за цесия от ***. /л.14/ сред вземанията, прехвърлени с договор за цесия от ***. от БТК ЕАД на С.Г.Груп ООД и с Договор за цесия от ***. и анекси към него, сключен между С.Г.Груп ООД и ЮБЦ ЕООД, е и вземанията, дължими от ответницата В. Х. към БТК ЕАД. С оглед горното, ищецът *** ЕООД /с предишно наименование ЮБЦ ЕООД/ се явява титуляр на вземанията на БТК ЕАД срещу ответницата Х., произтичащи от процесния договор за предоставяне на мобилни услуги. За прехвърлянето на вземанията, е изпратено уведомление до ответницата /л.15/.

Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ЕАД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** и от свое име в качеството на цедент от ***.

Видно от представените по делото фактури с № 1260977426 от 08.02.2019 год., 1262591521 от 08.03.2019 год., 1264192853 от 08.04.2019 год., издадена за периода 08.01.2019 год. – 07.04.2019 год., в същите са отразени взмения за процесния период на обща стойност 95.92 лева, като в тях са включени суми за месечни лизингови вноски, включително и сумите за претендираните за плащане с исковата молба месечен абонамент и такса за възстановяване на номер за услуга, спряна поради неплащане. Не се установи по делото от ответната страна, начислявани абонаментни такси в общ размер от 53.65 лева с ДДС и такса за възстановяване на номер за услуга, спряна поради неплащане в размер на 1,58, за които не бяха събрани доказателства, че са заплащани. В случая се претендират абонаментни такси, които изначално се дължат ежемесечно въз основа на сключеният между страните договор, независимо от потреблението на предоставяните срещу заплащаните такси услуги, поради което и реалното им ползване е ирелевантно.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на задълженията си в общ размер на 55.23 лева, поради което предявения иск се явява основателен, поради което следва да се уважи. Като законна последица от уважаването на иска в посочения размер, ще се присъди и 4 законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответната страна е въвела възражение за недействителност на процесния договор за мобилни услуги, поради изписването му с дребен шрифт. Съдът, предвид неизпълнение на дадени указания за представяне в оригинал на процесния договор и след предупреждение за последиците от това, приема, на основание чл. 190, ал.2, вр. чл. 161 ГПК, че същият е изпълнен с шрифт по- малък от 10 pt. Следва да се отбележи обаче, че възражението за недействителност на сключения договор е неоснователно, тъй като изискванията на ЗПК, регламентиращи размера на шрифта, касаят единствено случаите, в които се отпуска кредит на потребителя, какъвто не е настоящият случай,отнасящ се до сключени договори за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП търговецът е длъжен да предостави информация за стоката или услугата в писмена форма, който позволява възприемането й от потребителя, на български език. Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема, като според настоящият съдебен състав, всички тези нормативни изисквания са били спазени от ищцовото дружество. В настоящия случай не се твърди ответницата да не е потребила и използвала посочените мобилни услуги, не се доказа и да ги е заплатила. Не се оспорва и че е подписала лично договора за мобилни услуги. Макар и да се прие, че договорът е със шрифт под 10, това обстоятелство е ирелевантно, тъй като се претендира единствено стойността по договора, в размер на месечната такса и такса включване.

В случая дали договорът е прекратен предсрочно също е ирелевантно, тъй като се претендират незаплатени услуги за три месеца с настъпил падеж.

Не следва да се обсъжда и възражението дали ответницата е била, от кого и кога уведомена за извършените цесии, доколкото въпреки че се твърдят плащания, от ответната страна не се докажа такива да са извършвани, за да се отчете дали уведомяването за извършената цесия би имало значение за зачитане на твърдените плащания.