Решение № 15 от 23.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

ИлиЯ. Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от ИлиЯ. Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 227/ 14.08.2024 г., постановено по т.д. № 511/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас е осъдено „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от Ал. Б. Ал., П. Д. П., . К., В.

Вл. А., Ел. Н., Хр. М. М. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, с адрес за връчване: гр. София 1000, бул. „Цар Освободител“ № 14, ап.1, Адвокатско сдружение „Си Ем Ес София“ - адв. Я. В. А. -., да заплати в полза на Кооперация „ЗК Сила“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пирне 8528, община Айтос, област Бургас, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 - адв. С. К., сумата от 178 207,30 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинена смърт на Н. Н. при трудова злополука с трактор МТZ 952 с рег.№ ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335, както и сумата от 9092,53 лв. - законна лихва от поканата за плащане – 26.07.2023 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЗАД „Алианц България““ АД, в която същото се обжалва като неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се неговата отмЯ., с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Оспорват се изводите на първостепенния съд относно наличието на застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователния договор риск. Изразява се позицията, че към момента на настъпване на увреждането, процесният трактор не е бил използван като средство за транспорт, а при упражняване на функцията му на работна машина, изпълнявайки работен процес – валиране на засята земеделска нива с помощта на прикачено приспособление – валяци, следователно е бил използван като подемна машина, генерираща теглителна сила, необходима за извършване на земеделските дейности. При позоваване на заключението на вещото лице по допълнителната съдебно – техническа експертиза се настоява, че тракторът не е изпълнявал транспортната си функция, при настъпване на произшествието.

Цитира се съдебна практика на СЕС и национални съдилища.

Развити са оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния Окръжен съд Бургас, изразяващи се в дадена неправилна правна квалификация на иска и неправилно разпределение на доказателствената тежест, като се аргументира, че правната квалификация следва да бъде чл. 432 КЗ, във връзка с чл. 54 ЗЗД, като следва да бъде установен фактическият състав по чл. 45 ЗЗД, доколкото работодателят, изплатил обезщетение за трудова злополука, не разполага със специалния регресен иск по чл.435 КЗ. Акцентира се на обстоятелството, че в процесния случай въззиваемият не е ангажирал доказателства досежно наличието на виновно и противоправно поведение на водача на трактора М. Ч..

Претендира се наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който, при настъпване на произшествието, е извършил редица нарушения на ЗБУТ, и съразмерно намаляване на присъденото обезщетение.

Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Кооперация „ЗК Сила“, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение, с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Обосновава се наличието на кумулативните предпоставки на чл.435 КЗ за ангажиране на отговорността на въззивника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Сочи се, че процесният трактор се явява самоходна машина за земни работи, която представлява МПС, по смисъла на чл. 481, ал.1 КЗ.

Посочва се, че към момента на настъпване на събитието, тракторът се е използвал по предназначение и съобразно неговата функция, и в светлината на практиката на СЕС.

Поддържа се, че е изпълнен фактическият състав на чл.45 ЗЗД.

Изтъква се, че присъдената по делото сума не надвишава лимита на отговорност на застрахователя.

Оспорват се доводите в жалбата за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенция за присъждане на застрахователно обезщетение, с правно основание чл.435 КЗ, претендирано от въззиваемия – работодател, обезщетил наследниците на загинал при трудова злополука, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

3

Трайно е прието във формираната по въпроса юриспруденция, че в хипотеза на удовлетворяване с обезщетение за вреди от трудова злополука, по реда на чл.200 КТ, на пострадал или неговите наследници, платилият работодател разполага с регресно притезание за връщане в патримониума си на платеното против застрахователя на гражданската отговорност на делинквента – Решение № 395/ 10.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1538/ 2011 г., IV г.о.; Определение № 469/ 4.08.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 329/2009 г., IV г.о.; Решение № 72/ 29.06.2022 г. на ВКС по т.д. № 1191/ 2021 г.

Съображенията са, че след като работодателят разполага с призната регресна претенция спрямо виновния работник, по чл.202 КТ, то такава следва да бъде призната и спрямо застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Пред апелативната инстанция не е провеждано установяване на фактите по делото и съставът препраща към фактическата обстановка, установена от съда от първа инстанция.

В обобщение и във връзка с повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се посочи, че на 23.10.2020 г., в местността „Карамише“, в землището на с. Пирне, Н. Н. е управлявал колесен трактор с прикачена сеялка. Към 10 ч. същият бил в почивка на самата нива, заедно с Б. Ив. и Р. Б..

В този момент наближил трактор марка МТZ 952 с рег.№ ******** с прикачени валяци за валиране на засятата от Н. площ, управляван от М. Ч..

При приближаването на управлявания от Ч. трактор със скорост от 16 км/ч на около 15 м от групата, Н. се изправил и хвърлил буца пръст по кабината на трактора. Ив. извикал на пострадалия да бяга, но Н. не помръднал. Ч. направил десен завой и крайната лява част на валяците съборили Н. по гръб и минали през него. Пострадалият е починал на път за болницата.

Злополуката е била призната за трудова.

Не е налице спор между страните по делото относно изплащането от дружеството – въззиваем на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, в размер на 178 207,30 лв. на наследниците на починал работник – Н. К. Н., след проведено исково производство, с правно основание чл.200 КТ, в рамките на гр.д. № 19/ 2022 г. по описа на Районен съд Айтос, приложено към настоящото дело. В горепосоченото дело застрахователят „ЗАД „Алианц България““ АД е участвал като трето лице - помагач на Кооперация „ЗК 4

Сила“.

Липсва разногласие между страните относно наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник, като застраховател, по повод моторното превозно средство, управлявано от прекия причинител на увреждането – М. Ч.

Ч..

Инвокирани са от въззивника доводи за отсъствие на деяние, попадащо в обсега на покрит от застрахователя риск, като се акцентира, че в процесния случай, тракторът, управляван от делинквента, не е бил използван като средство за транспорт, а при упражняване на функцията му на работна машина – за валиране на засята земеделска площ.

Дефинитивно, съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ, обект на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства. Пояснен е в чл.493 КЗ обхватът на застрахователното покритие, като се сочи, че се покриват вредите, настъпили вследствие притежаването или използването на моторно превозно средство, по време на движение или престой.

В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено, че понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на Член 3 Параграф 1 от Първа директива (Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г.; впоследствие отменена с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и контрол върху задължението за сключване на такава застраховка) не обхваща единствено хипотезите на движение по пътищата, т.е. на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция - като средство за транспорт – така в Решение на СЕС от 4.09.2014 г. по дело С-162/13. В разгледания по делото случай се е касаело за вреди, причинени при движение на заден ход от трактор, теглещ ремарке, при прибирането на бали слама в плевня, в обхвата на селско-стопански двор. В решението си СЕС е подчертал, 5 че понятието „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозното средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство, като е пояснил, че в това понятие може да се включи и маневрата на трактор в стопански двор.

По повод на случай, при който е било търсено обезщетение за вреди, настъпили в резултат на преобръщане на трактор, използван за задвижване на помпа за пръскане на хербицид - Решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело № С-514/16, съдът е направил разграничение в отговорността, като е посочил, че съдържащото се в Член 3 Параграф 1 от Първа директива понятие „използване на превозни средства“ не обхваща хипотеза, при която селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция, към момента на настъпване на това произшествие, не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. В съобразителната част на решението е подчертано, че по отношение на определени категории превозни средства се наблюдава съвместяване на функции като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, и работна машина, като е съществено националната юрисдикция, според конкретиката на случая, да направи преценка дали при настъпване на увреждането моторното превозно средство е използвано за транспорт или като работна машина, извън обхвата на такова използване.

Решенията по преюдициалните запитвания са обвързващи както за запитващия съд, така и за всички съдилища в държавите – членки.

Данните в случая сочат, че непозволеното увреждане е било причинено при придвижването на трактора, управляван от Ч., в земеделската територия, като към него е бил прикачен инвентар – валяци за валиране.