Решение № 46 от 06.04.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 47/2026
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Силвия Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 1, т. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 129 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т.2, 4, 5, пр. първо и т. 7 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т.2, 4, 5, пр. първо и т. 7 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т.2, 4, 5, пр. първо и т. 7 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т.2, 4, 5, пр. първо и т. 7 · Търговски закон
- чл. 140, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 147, ал.2 · Търговски закон
- чл. 148, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Русе, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20264500900047 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „ВРАНИЛОВЦИ” ЕООД, ЕИК 207778842, представлявано от ********** Е.М.Р., чрез пълномощник адвокат Б. Ж., АК – Русе, срещу Отказ № 20260311120914/ 13.03.2026г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен по изложените в нея подробни съображения. Иска окръжният съд да го отмени, претендира присъждане на направените разноски за внесена държавна такса за обжалване.
Постъпил е отговор на жалбата от Агенцията чрез М.П.-****** ******* в отдел АМО, с който заявява становище за нейната неоснователност, по съображения, идентични с мотивите на отказа и иска той да бъде потвърден.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, мотивирания отказ и приложените писмени доказателства, установи следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление с вх.№20260311120914 от 11.03.2026г. от адвокат Б. В. Ж. – заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на 1
„ВРАНИЛОВЦИ“ЕООД, ЕИК 207778842, с което е поискано вписване на промени във вписаните обстоятелства, а именно: нов съдружник - „Фрексора“ ЕООД, увеличение на капитала на 55 евро.
Към заявлението са приложени: решение на ЕСК на капитала на „Фрексора“ ЕООД да участва като съдружник във „ВРАНИЛОВЦИ“ЕООД, молба от „Фрексора“ ЕООД да бъде прието за съдружник във „ВРАНИЛОВЦИ“ЕООД, вносна бележка за 50 евро-за увеличение на капитал, решение на ЕСК на капитала на „ВРАНИЛОВЦИ“ЕООД за приемане на съдружник „Фрексора“ ЕООД и увеличение на капитала на 55 евро, промяна на наименованието на „ВРАНИЛОВЦИ“ООД, приемане на нов дружествен договор и възлагане на ********** да подаде заявление А4 за отразяване на настъпилите промени по партидата на дружеството в търговския регистър.
Последните три решения са взети от двамата съдружници. Приложен е дружествен договор на „ВРАНИЛОВЦИ“ООД /погрешно посочено като ЕООД/, подписан от двамата съдружници, както и такъв със заличени лични данни.
В мотивите на отказа, постановен по подаденото заявление, длъжностното лице е посочило следното: Ha 22.08.2024г. и на 19.05.2025г. в ТР са вписани запори върху дружествените дялове на едноличния собственик К.И.П. в полза на НАП. Съгласно чл.451, ал.1 ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава oт правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от нaкaзaтeлнa отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. При липса на други специални норми в ГПK, касаещи режима на запор върху дружествени дял, освен пo отношение на налагането му / чл. 517, aл. 1 ГПK/, следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника - било тo движима вещ, вземане или дружествен дял. Затова запорът върху дружествен дял, наложен пo реда на чл.
517, aл. 1 ГПK има същото действие, както тoзи, наложен пo отношение на движима вещ или вземане, поради кoeтo и нормата на чл. 451 oт ГПK е съответно приложима. При увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на нoв съдружник, се стига на практика дo изменение на запорирания дружествен дял. Формално неговата номинална стойност остава същата. Ho към момента на налагането на запора притежаваните oт К.И.П.
2 дялове с номинална стойност 5 евро съставляват 100 % от капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност. При евентуалното прекратяване на дружеството пo реда на чл. 517, aл. 4 ГПК, кредиторът вписал запор, ще има право да се удовлетвори oт ликвидационния дял на едноличния собственик, който ще cе определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. Ho ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемането на нов съдружник, който е записал нoви дялове, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да cе удовлетвори само oт дружествения дял на К.П., който ще съставлява 9.09 % от балансовата стойност на имуществото. Ето защо, макар чрез исканото вписване К.И.П. да не се разпорежда със запорирания си дял, cе стига до изменение на правата, което е недопустимо според нормата на чл.451, aл. 1 ГПК. Цитирана е съдебна практика.
Според настоящия състав, жалбата е основателна.
За да бъдат вписани или обявени в ТРРЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. В случая е поискано вписването на приемането на нов съдружник в дружеството жалбоподател, а именно – „Фрексора“ЕООД, който да поеме 100 новозаписани дружествени дялове с номинална стойност на всеки от по 0.50 евро, увеличение на капитала на дружеството със 50 евро, както и промяна на правно-организационната му форма. От представените към заявлението доказателства се установява, че решения по отношение на всички заявени обстоятелства са взети от общото събрание на дружеството, респ. решението за приемане на нов съдружник и за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник и записване на нови дялове са взети от едноличния собственик на капитала. Според чл.15.2 на вписания актуален учредителен акт от 18.02.2026г., на основание чл. 137, ал.4 3
ТЗ е предвидена писмена форма за съставените протоколи за решенията по чл.
137, ал. 1, т.2, 4, 5, пр. първо и т. 7 от ТЗ във връзка с чл. 147, ал.2 от ТЗ, без необходимост от нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Решенията по всички заявени обстоятелства, макар да подлежат на вписване в ТР, пораждат незабавно правното си действие във вътрешните отношения между съдружниците, с вземането им. Вписването в ТР има оповестително и защитно действие, гарантиращо сигурността на оборота и защитава третите лица от неблагоприятни за тях правни последици. В този смисъл е Определение № 473/28.02.2024 г. по т. д № 1517/2023 г, II т. о на ВКС.
Следователно във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството и органите на дружеството решението на общото събрание, вкл. решение за увеличаване на капитала действа веднага и това незабавно действие, което обвързва съдружниците и органите на търговското дружество, не е поставено в зависимост от вписването по чл. 140, ал. 4 от ТЗ. В този смисъл са Решение № 135 от 09.11.2009г. по т.д.№ 184/2009г., I т. о.; Решение № 39 от 15.04.2011г. по т.д.№526/2010 г., I т. о.; Решение №86 от 01.09.2017г. по т.д.№1068/2016г., II т. о. и др. С разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 3 ТЗ се урежда правна възможност увеличаването на капитала да се извърши чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове. В този смисъл са и заявените обстоятелства. Никоя законова разпоредба не въвежда като предпоставка за законосъобразност на тези действия липсата на вписан запор върху дялове на съдружник. Такава забрана не може да бъде изведена и от нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК. Действието на запора върху дружествен дял не е изрично регламентирано в ГПК. Общите правила в чл. 451 и чл. 452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат тази хипотеза, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания. Прехвърлянето на дружествен дял по чл. 129 ТЗ, както по ред на извършване, така и по правни последици не може да се приравни на прехвърлянето на вземане по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Вземането на длъжника за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на дружеството на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър. Посочените разпоредби на ГПК не държат сметка за нормативните изисквания, свързани с прехвърлянето на дружествен 4 дял в ООД или ЕООД, поради което не създават достатъчно гаранции за защита интересите на взискателя. Вписването на увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник в дружеството, при положение, че върху дяловете на другия съдружник е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като разпореждане по смисъла на чл. 451, ал. 1 ГПК е прехвърлянето на запорирания дял от съдружника-длъжник, но не и увеличаването на капитала чрез приемане на нови съдружници, които срещу направените от тях вноски (в случая парични), записват новите дялове. Тази разлика е отбелязана и в разясненията, дадени с ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС-т.7.2, с които се приема, че „длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове“.
Ето защо ТР се отнася до случаите на прехвърляне на дружествени дялове по инициатива на съдружника-длъжник, не и до хипотези, при които дружеството взема решение за увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник. Следва да се отбележи, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляването на капитала или приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството – общото събрание или едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго то не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, включително чрез приемане на нов съдружник. В този смисъл са и Решение № 91/09.02.2024 г по т. д № 726/2023 на САС, Решение № 406/21.06.2023 г по т. д № 469/2023 на САС и Решение № 599 от 16.10.2024 г. на САС по в. т. д. № 782/2024г. Вписването на увеличение на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като 5 се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. В същото време макар и при увеличаването на капитала посредством приемане на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска - парична или непарична - която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. В този смисъл са Решение № 385 от 30.06.2021 г. на САС по в. т. д. № 574/2021 г. и Решение № 164 от 22.03.2021 г. на САС по в. т. д. № 208/2021 г. По изложените съображения длъжностното лице незаконосъобразно е отказало на заявителя исканото вписване.
Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6987ee91-9d40-4201-a411-8c3c35d39cc6