Решение № 251 от 31.07.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 640/2024
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 31.07.2024
- Състав
- Емилиян Кирилов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Шумен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20243630200640 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №BG19112023/4000/P8-1031/22.02.2024 год. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София, с което на жалбоподателя С. М. Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. В жалбата се изтъкват доводи, че наказателното постановление ,е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но такъв в лицето на адв. А. от Адвокатска колегия гр.Варна депозира писмени становища с които по същество поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление оспорва жалбата и моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения: ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 07.11.2023 год. ППС с рег.
№В5721ВС, представляващо специален автомобил Ман ТГХ 28.440 БЛ с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, общ брой оси 5 се движело по път А-2, като било заснето от електронна система с устройство №10062 и било установено че това превозно средство попада в категорията за което е дължима , но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 1 от Закона за пътищата.
Същото превозно средство на 19.11.2023 год. било управлявано от жалбоподателя С. М. Б. , като се движило в направление от територията на Република България в посока Дунав мост.
В 20.06.44 часа на граничен контролно-пропусквателен пункт Русе-Дунав мост след извършена проверка от служители в отдел ПТРР, ТД „Митница Варна“ било установено, че превозното средство е било засечено от контролно устройство с идентификатор №10062 /АПИ/ и че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението 0A5B614F303A1949E063011F160AACF6. Очевидно актосъставителя А.М. е приел, че жалбоподателя е управлявал специален автомобил Ман ТГХ 28.440 БЛ с рег.№В5721ВС и на 07.11.2023 год в 10.05 часа в посочения по горе пътен участък , тъй като на 19.11.2023г. му съставил акт за установяване на административно нарушение №BG19112023/4000/Р8-1031. за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Актосъставителят е посочил като нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал и допълнителни писмени възражения.
Съобразявайки материалите по административно[1]наказателната преписка на жалбоподателя е било съставено наказателно постановление № BG19112023/4000/P81031/22.02.2024 год на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София, с което на С. М. Б. е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. По делото липсват доказателства за постъпили плащания от страна на дружеството на определената им компенсаторна такса, като в хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства, че именно жалбоподателя Б. на 07.11.2023 год. ППС с рег.№В5721ВС е управлявал специален автомобил Ман ТГХ 28.440 БЛ, около 10.05 часа в района на с.Белокопитово на км 340+293. Парадоксално е , че този факт е станал достояние на административнонакзващия орган едва на 17.01.2024, т.е два месеца по късно след съставяне на процесния
АУАН, с който е образувано настоящото административнонаказателно производство. Както по горе бе отбелязано, жалбоподателя е ангажиран с административнонаказателна отговорност на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП .
Съгласно цитираната разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв . Горното означава, че за да бъде осъществено това нарушение, следва да бъде установено че едно лице управлява съответното превозно средство. В атакуваното наказателно постановление в което доста обстоятелствено са изложени редица 2 факти никъде не е упоменато, че жалбоподателя е управлявал посоченото по горе превозно средство, т.е. административнонаказващия орган не е посочил изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Посочените в АУАН и НП норми от Закона за пътищата, предвиждащи общи задължения за заплащане на тол такси, не представляват конкретно правило за поведение, което е нарушено от водача. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма.
Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност.
Липсата на посочена норма, която е нарушена, представлява съществено нарушение, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, поради което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че привлеченият към административнонаказателна отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретната разпоредба на закона, като посочената неяснота, изразяваща се в противоречие между фактическите и правни констатации на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото защита на санкционираното лице.
Съдът намира, че констатираните пороци при описание на нарушението в наказателното постановление няма как да бъдат санирани в етапа на съдебното следствие, тъй като се касае за ненадлежно предявено обвинение , поради което и счита, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено само на това основание, като спорът по същество не следва да бъде разглеждан, с оглед процесуалният характер на основанието за отмяна.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и 3 обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по[1]нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от същата, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер близък до абсолютния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба / в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. В същото време, имайки предвид, че по делото са проведени 3 съдебни заседания, като процесуалният представител на жалбоподателя е представял писмени становища по всяко едно от тях, както и разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредбата се налага извода, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно. В тази връзка въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № BG19112023/4000/P8-1031/22.02.2024 год. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София,
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на С. М. Б. с ЕГН********** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4
5