Решение № 1384 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000502926 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 22.04.2021г по гр.д. № 4186/2020г СГС,ІГО, 17 състав е осъдил ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД да заплати на Б. Б. С. сумата от 35 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 27.05.2019г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 120 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е съобразил извършеното плащане от застрахователя на сумата от 15 000лв. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 09.08.2021г по същото дело съдът е оставил без уважение молбата на адв. Х., пълномощник на ответника, за изменение на решението в частта за разноските.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата до 10 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Б.С., представляван от 1 адв. Б., в отхвърлителната му част за сумата до 120 000лв, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноските направени по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя

ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД в осъдителната част за сумата над 10 000лвобезщетение за неимуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че по делото е доказано съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Поддържа, че съдът не е тълкувал доказателствата в тяхната съвкупност, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени над посочената сума. Претендира разноските , направени пред двете съдебни инстанции.

Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с който оспорват жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът – ищец Б.С. се представлява от адв. З., която поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено, че следва да се съобразят всички обстотяелства, имащи отношение към размера на обезщетението.

Моли да бъдат съобразени аргументите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за недължимост на разноски на застрахователя.

Въззивникът-ответник ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивника- ищец.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 10 000лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.

Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 27.05.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени верди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД и наличието и обема на съпричиняване.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

3

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 41години.

От изслушаната КСМАТЕ , изготвена от вещите лица инж. А. , д-р С. и д-р П. , неоспорена от страните, от нейната медицинска част се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лека контузия на мозъка, счупване на основата на черепа в зоната на предна черепна ямка, линейно счупване на дясна челна кост, счупване на челния синус, етмоидалния лабиринт и медиалната стена на дясна орбита, контузионно-кръвоизливни огнища в десните челен и слепоочен мозъчни дялове, травматичен кръвоизлив в сфеноидалния синус, травматичен подкожен кръвоизлив на клепачите на дясно око и разкъсно-контузионна рана на дясна вежда и дясна челна област на главата, лицево-челюстна травма , изразяваща се в многофрагментарно счупване на дясна ябълчна кост, травматичен кръвоизлив в двата горночелюстни синуси, проникваща в устната кухина разкъсноконтузна рана на долна устна и разкъсно-контузна рана на горната устна и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупвания на дистална част на дясна лъчева кост , на големия туберкул на лява мишнична кост и разкъсно-контузна рана в зоната на лява раменна става. Според вещите лица възстановителния период на ищеца е продължил около година. Най-интензивни болки С. е изпитвал от получената черепно-мозъчна травма и при обработката на разкъсно-контузионните рани и при сваляне на конците от обработката на раните. В продължение на месец са били поинтензивни и болките от счупването на лява мишична кост и на дистална лъчева кост вдясно.При прегледа на 08.03.2021г на ищеца вещото лице не е установил отклонения в неврологичния статус. Според експертизата ищецът е носил гипсова имобилизация на дясна ръка и обездвижваща протеза на ляво рамо в продължение на 40 дни. След това е провел курсове рехабилитация. Според вещите лица ищецът се оплаква от продължаващи болки в областта на лява раменна става и в дясна гривнена става, от невъзможност да лежи на лявата си страна. Вещите лица са установили белег от рана по външната страна на лява мишница, ограничен обем движение в лява раменна става при повдигане на ръката настрани от 120 градуса, при норма 180 градуса и ограничение в обема на движение на дясна гривнена става при повдигане на ръката нагоре – 40 градуса, при норма 70 градуса.

В о.с.з. на 27.11.2020г е изслушан свидетеля С. Г.-С., майка на ищеца , която установява, че след като са изписали сина й от болницата той не могъл да се грижи за себе си, тъй като и дават горни крайника били травмирани и обездвижени. Според свидетелката болките на ищеца и затрудненията в бита, които изпитвал, продължили около шест месеца. През този период синът й имал проблеми със съня. Според свидетелката ищецът изпитвал емоционален стрес и имал склонност да се усамотява и затваря.Свидетелката установява, че и към момента продължава да има главоболие.Според свидетелката поради травмите в горните крайници ищецът не може 4 да вдига тежки неща. Свидетелката установява,че ищецът изпитва неудобство, че не може да прекарва пълноценно време със сина си.

Така дадените свидетелски показания съдът намира за обективни, логични и подкрепени от другите доказателства по делото. Същите не се опровергават от други доказателства, събрани по делото. Свидетелят установява факти, които лично е възприела . Изложеното мотивира съда да приеме , че може да кредитира събраните свидетелски показания и да ги използва при мотивиране на изводи по делото.

С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца травмимножество счупвания по цялото тяло, включително и в основата на черепа, претърпените множество контузии, продължителния възстановителен период- близо една година, продължителният период на интензивни болки, като съобрази още претърпените рехабилитации, както и продължителната необходимост на ищеца от грижи и помощ в ежедневието , неудобството, което ищецът е изпитвал от това да ангажира хора да се грижат за него, като съобрази промените в характера на ищеца, установени от свид.Г.-С., като съобрази и непълното възстановяване, установено от СМЕ, изразяващо се в ограничен обем на движенията на лява раменна и дясна гривнена става съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 80 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането- в случая 2019г , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

От тази сума следва да се приспадне доброволно заплатеното от 25 000лв или дължимото се от ответника справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца възлиза на сумата от 55 000лв.

По отношение на възражението за съпричиняване