Решение № 678 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112113 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Р. К. от гр. П., чрез адв. Д. Б., против „Стик Кредит“ АД – гр. Шумен, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 345,30 лв., по договор за паричен заем от **** г.

Ищецът К. Р. К. твърди, че на ****г. получил заем от ответното дружество в размер на 300 лв., която сума била върната от него към момента на подаване на исковата молба.

Въпреки върната заемна сума ищецът твърди, че служители на ответното дружество продължавали да го търсят и да претендират заплащане на още 345,30 лв. След извършена справка в Централния кредитен регистър ищецът установил, че действително ответникът бил вписал като дължима сума 300 лв. по кредит ****. Ищецът получил писмо от ответника, че освен получената в заем сума от 300 лв., дължал още 345,30 лв., от която 9 лв. – лихва, 231,30 лв. – наказателни лихви и 105 лв. – неустойка. Предвид изложените твърдения обосновава правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с който претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 345,30 лв.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Стик Кредит“ АД, с който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Излага твърдения, че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит, като ищецът е подал искане за отпускане на заем през сайта на ответното дружество и се е съгласил да върне заемната сума, ведно с лихва и при условията на договора за кредит.

Договорът бил сключен от разстояние, като потребителят дал изрично съгласие за това съгласно ЗПФУР. Поддържа, че процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания на приложимите закони. Ответникът намира, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите му, доколкото между страните се е водила преддоговорна комуникация.

Не оспорва, че е получил сумата в размер на 300 лв., но твърди, че страните са се договорили ищецът да върне предоставения заемен ресурс, ведно с лихва и спазвайки всички условия по кредита. Моли се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С уточнителна молба вх. № ***** г. ищецът излага допълнителни доводи, че не са спазени изискванията на чл.8, ал.1, чл.10, ал.1 и чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на 1 финансови услуги от разстояние. Навежда твърдения, че по отношение на процесния договор за приложими правилата на Закона за потребителските кредит, като счита, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора да е посочен начинът на изчисляване на ГПР, респ. общо дължимата сума по него. Поддържа, че уговорената в договора неустойка била нищожна поради противоречието и с добрите нрави и като прекомерна. Освен това с неустойката се създавали задължения, които се покриват от ГПР и се надвишава размера на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Намира, че предвид изложените твърдения договорът бил недействителен и на основание чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност по кредита, която била изплатена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от 345,30 лв., вписана като дължимо вземане в Централния кредитен регистър. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на правен интерес от предявяването на иска; че е заплатил процесната сума от 300 лв. на ответника, както и че ответникът претендира сумата от още 345,30 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен процесният договор потртебителски кредит предоставен от разстояние № ***** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемни средства в размер на 300 лв., при уговорен лихвен процент от 36 % и ГПР в размер на 42,58 %, със срок на погасяване на първи транш – 30 дни. Не е спорно между страните също така, че ищецът е усвоила предоставената в заем сума, което обстоятелство е отделено за безспорно. Установява се по делото, че съгласно чл.17 от договора за потребителски кредит в срок от три дни, кредитополучателят следва да предостави обезщетение между посочените, като в противен случай дължи неустойка съгласно чл.27 от договора в размер на 0,9 % на ден от усвоената сума. Страните по делото не спорят, а и това обстоятелство е отделено с доклада на съда, че уговорената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР.

По делото е представена справка № **** г. от Централния кредитен регистър към Българската народна банка, за кредитна задлъжнялост на ищеца, видно от която като задължение на потребителя е вписан процесният договор за кредит № **** от **** г., с кредитор „Стик Кредит“ АД. В справката е вписано като задължение остатък просрочена главница – 300 лв., такси други разходи – 508,30 лв.

Представено и уведомително писмо от ответника, изпратено до ищеца, съгласно което кредиторът по кредита претендира от ищеца сумата от общо 645,30 лв., в която се включвала сумата от 300 лв. – главница, сумата от 9 лв. – лихва, сумата от 231,30 лв. – наказателни лихви и сумата от 105 лв. - неустойка.

С оглед така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че ищецът доказа наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск, доколкото в Централния кредитен регистър е налице вписване на задължения по процесния договор за кредит, както и предвид факта, че ответното дружество претендира от ищеца сума в общ размер от 645,30 лв.

За уважаване на заявените претенции, следва да се установи, че процесният договор страда от пороците, наведени в допълнителната молба на ищеца, а именно неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК, водещо до недействителност на договора по чл.22 ЗПК и връщане само на чистата стойност по кредита на основание чл.23 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с 2 оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 42,58 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложени от ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;

2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива 2008/48/ЕО.

3

Съгласно чл.17, ал.1 от договора, когато страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок от три дни от датата на сключване на договора, да осигури едно от следните обезпечения: поръчител на едно физическо лице или банкова гаранция със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал.2 на чл.17 е посочено изрично, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ (чл.20 и чл.22 – л.24 от делото) и се одобрява от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Клаузата на чл.27, ал.1 от договора регламентира заплащането на неустойка при неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение, а именно – неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Уговорено е изрично в чл.27, ал.2 от договора, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, същата се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.