Решение № 17 от 03.02.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Луковит, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря В.К.П. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20214320100340 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ****, чрез пълномощник – юрк. Ц.П., срещу Б. П. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, с цена на иска - 4504,60 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *****, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***** от дата 28.04.2017 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Твърди се, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/СРЕХ14755110 от дата 20.03.2018 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Твърди се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от 1 името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/****/ 19.03.2018 г. за станалата продажба, чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес.

Писмото е получено от ответника, чрез член на семейството пребиваващо на адреса, а именно племенница А.Т., като писмото е получено на 28.03.2018 г.

Твърди се, че на 28.04.2017 г. Между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор и Б. П. Я., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № *****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Твърди се, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“: 3000,00 лева.

Твърди се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Твърди се, че погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4404,88 лева. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1004,88 лева.

Твърди се, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 166,87 лева, съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

Твърди се, че съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. Твърди се, че на длъжника е начислена 2 лихва за забава за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1000,33 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Твърди се, че с оглед на изложеното за ищеца е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Б. П. Я. за всички дължими суми по договор за потребителски кредит № ***** от дата 28.04.2017 г. Съдът е уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч. гр. д.

№ 146/ 2021 г по описа на PC Луковит, е издадена заповед за изпълнение за следните суми: сума в общ размер на 4504,60 лв., от които главница 2753,92 лв., договорна лихва 750,35 лева и законна лихва за забава в размер на 1000.33 лева.

Отправено е искане до съда да постанови решение, с който да признае за установено по отношение на ответника Б. П. Я., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ следните суми: 2753,92 лв. представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № **** от дата 28.04.2017 г.; 750,35 лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 1000,33 лв. представляваща обезщетение за забава считано от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: 1. Договор за потребителски паричен кредит № 14755110 / 28.04.2017 г. и условия по договор за кредит; 2.

Фактура № 2000005659/ 28.04.2017 г. и фактура № 2000005660/ 28.04.2017 г, издадена от „Интекс ООД“; 3. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; 4. Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; 5.

Извлечение от Приложение № 1 от 14.03.2018г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.; 6. Пълномощно от управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, както и пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ - универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА"; 7. Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД от 19.03.2018 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи получаването на уведомителното писмо за извършена цесия от длъжника.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Б. П. Я., чрез процесуалния си 3 представител адв. Р. М. от ЛАК, е подаден отговор на исковата молба.

С отговора не се оспорва факта за сключване на договора за кредит, както и неговото усвояване. Твърди се обаче, че с подаването на самото заявление по реда на чл. 410 ГПК липсват данни, от които съдът да може да направи извод, от кой кредитор /цедента или цесионера/, и дали е изпратено уведомителното писмо за извършената цесия до длъжника и получено ли е то от него, и ако е получено, на коя дата и дали ответникът реално е уведомен за прехвърлянето на вземането. В тази връзка се оспорва факта, че ответникът е уведомен за сключения договор за цесия с ищеца, тъй като прехвърлянето на претендираното вземане е съобщено на ответника и той реално е узнал с връчването на исковата молба и приложените към нея книжа.

Относно претендираното вземане се излага становище, че клаузите за размера на уговорената между страните договорна лихва, както и допълните начисления не отговарят на добрите нрави, като тези клаузи са и неравноправни, включително начислените такси.

Счита, че не дължи и обезщетение за забава за посочения в исковата молба период, както и не дължи обезщетение за забава наред с договорна лихва.

Алтернативно се прави възражение, че част от претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава са погасени по давност, тъй като това вземане е погасено по давност, доколкото е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, 6уква „в“ ЗЗД. Възразява се и срещу така претендираните от ищеца разноски, като счита, че са прекомерни и не са съобразени със законовите разпоредби и конкретния случай.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По ч. гр. д. № 146/ 2021г. по описа на Районен съд - Луковит е била издадена заповед № 102/ 02.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът Б. П. Я., ЕГН **********, да заплати на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 2 753.92 лева - главница, представляваща парични вземания произтичащи от Договор за потребителски кредит от 28.04.2017г.; сумата от 750.35 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.05.2019г.; сумата от 1000.33 лева - обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. - датата на подаване на заявление, до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 90.09 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е указал на ищцовото дружество да предяви установителни искове за вземанията си.

Ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими.

На 28.04.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Б. П. Я., като Кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит за покупка на стоки или услуги с №***** , по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата 4 кредит от 3000 лева, който е трябвало да се заплати на 24 броя месечни вноски. Месечната погасителна вноска е 166.87 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 4404.88 лева.

Уговорено е, че ГПР е 31.42%, а лихвата възлиза на 27.63%. Според погасителния план, падежът на последната вноска е 20.05.2019г.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая съдът намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните разпоредби на ЗПК.