Решение № 418 от 15.11.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 15.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

29 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** твърди, че през 2012 година с ответника живели във фактическо съжителство в гр. К., ул.

З.л.№ 5а, в наето от него жилище. Съвместното им съжителство се съпътствало с множество прояви на насилие и заплахи. На 11.12.2012 година била обект на поредната проява на насилие с нанасяне на тежък побой по главата и тялото.

Едновременно с това била обект и на закана за убийство, породила основателен страх у нея, за осъществяването ѝ. Макар след тази дата да настъпила раздяла помежду им, ответникът не преустановил проявите на насилие и закани спрямо нея, като всяка една от тях била с висока степен на възбуждане на страх от осъществяването ѝ. В поведението му нямало липса на сериозност или на привидност, а начинът по който осъществявал заканите я поддържал в постоянен страх и стрес. Закани за убийството ѝ ответникът извършил освен на посочената дата – 11.12.2012 година и на 28.04.2013 година, 31.05.2013 година, 26.06.2013 година, 14.01.2014 година, 04.07.2014 година. Всички били извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяка последваща проява се явявала от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това му негово поведение спрямо ответника било възбудено и проведено наказателно производство, като по НОХД № 466/2014 година по описа на Районен съд К. било одобрено от съда споразумение за решаване на делото в досъдебната му фаза, с което ответникът бил признат за виновен, че от 11.12.2012 година до 04.07.2014 година в гр. К., при условията на продължавано престъпление се е заканил с убийството ѝ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. І-во, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му било наложено наказания пробация, с посочени пробационни мерки. В резултат от неправомерните действия от страна на ответника, ищцата претърпяла значителни по размер неимуществени вреди. В продължение на немалък период от време живяла в постоянен страх. Нямала никаква сигурност по никое време, тъй като ответникът осъществявал заканите си по всяко време, когато той реши. Същите били извършвани непосредствено пред нейния дом, което го лишавало от обичайното място на сигурност и спокойствие. Многократно се обаждала на спешен телефон да търси помощ и съдействие, даже и в дни, различни от инкриминираните. Имала постоянно разстройство на психичното състояние, изпитвала главоболие, имала повишено кръвно налягане. Нямала спокоен сън, страдала от безсъние. Това състояние било твърде продължително и оказало съществено влияние върху цялостното ѝ здравословно състояние и емоционална устойчивост. И тъй като за посочения период нямала други, неблагоприятни въздействащи фактори, освен поведението на ответника това нейно състояние било в пряка причинно-следствена връзка с извършваните от ответника неправомерни действия. Ответникът грубо погазил основно житейско правило - да не вреди другиму. Поведението му било съзнателно, умишлено, с целени от него и настъпили вредни последици за нея.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника да ѝ заплати, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх, усещане за несигурност, постоянно разстройство на психичното състояние, главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, емоционална неустойчивост, причинени с отправени закани за убийство, отправени от ответника на 11.12.2012 г., на 28.04.2013 г., 31.05.2013 г., 26.06.2013 г., 14.01.2014 г., 04.07.2014 г., за които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014 г. по описа на КрлРС, ведно със законната лихва от датата на последното действие - 04.07.2014 година до окончателното заплащане на обезщетението, както следва: сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 11.12.2012 г.; сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 28.04.2013 г.; сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 31.05.2013 г.; сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 26.06.2013 г.; сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 14.01.2014 г.; сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 04.07.2014 г.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът М.Г.Т. с ЕГН ********** *** оспорва иска. Признава, че срещу него било образувано наказателно производство за извършени от деяния по чл.144 ал. 3 от НК срещу ищцата, вследствие на което бил осъден по НОХД № 466/2014 г. по описа на PC гр.К.. Безспорно след като имало влязло в сила споразумение, с което бил осъден по гореописаното дело, той признал вината си, признава и сега, че на посочените от ищцата дати 11.12.2012 г., 28.04.2013 г., 31.05.2013 г., 26.06.2013 г., 14.01.2014 г. и 04.07.2014 г. се заканил с убийство на ищцата и че това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Признава, че с ищцата имали връзка, но не семейно съжителство, защото тя ходела при ответника в неговата квартира на адрес: гр. К., ул. „З.л.“ № 5а, като обикновено стояла по 3-4 дни, след което си отивала в нейното жилище и после пак се връщала при ответника. Това продължи от около средата на месец октомври 2012 г. до 26.06.2013 г. включително. На тази дата се скарали и повече ищцата не ходила при него. Причината за караниците с нея били, че тя имала връзки с други мъже. За времето, в което ищцата живеела с прекъсвания при него, нито веднъж не се оплакала, че има разстройство на психическото състояние, че има главоболие и повишено кръвно налягане. Към настоящия момент ищцата завела срещу него иск за непозволено увреждане във връзка с нейните твърдения, че и нанасял побой. Образувано било гр.д. № 1890/2017 г. по описа на КрлРС, II гр.с. По това дело изслушали звукозапис направен от тел.112 на 11/12.12.2012 г., в който в три-четири обаждания на ищцата до служителката никъде не споменава за закана с убийство, отправено от него към нея, от която тя да се е изплашила. На датите 11.12.2012 г., 28.04.2013 г., 31.05.2013 г. и 26.06.2013 г. ищцата живяла при ответника. Смята, че не са налице 2-ва елемента от състава на чл.45 от ЗЗД, а именно: липсвал елементът „вреда“ и липсвал елементът „причинно-следствена връзка между деянието и вредата“, ако съдът приеме, че елементът „вреда“ е налице. Счита, че изложените в исковата молба доказателства за нанесен побой са ирелевантни, защото са предмет на друго дело. Възразява срещу твърдението, че след 11.12.2012 г. настъпила фактическа раздяла между страните като твърди, че след около от две седмици ищцата сама отишла при него и заживели отново заедно. Възразява срещу твърденията на ищцата, че имала постоянно разстройство на психическото и състояние, че имала постоянно главоболие и че се повишили стойностите на артериалното й кръвно налягане. Тъй като подобни твърдения били изложени в заведеното друго дело срещу ответника, и се твърдяло, че вредите са в резултат на причинените леки телесни повреди. Възразява срещу твърдението на ищцата, че отправял закани срещу нея, пред нейният дом, като твърди, че не е ходил при нея, тя ходела в квартирата му. Възразявам категорично срещу претенциите на ищцата, че ѝ причинил неимуществени вреди на датите 11.12.2012 г., 28.04.2013 г., 31.05.2013 г. и

26.06.2013 г., тъй като изтекла предвидената в закона петгодишна давност за предявяването им.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 100 от 02.09.2014 г. по

НОХД 466/2014 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 02.09.2014 г., съдът одобрил споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен в това, че: На 11.12.2012 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На

28.04.2013 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На 31.05.2013 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН **********

*** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На

26.06.2013 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На 14.01.2014 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН **********

*** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На 04.07.2014 г. в гр. К., обл.

П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.

3, пр.1, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

”б” от НК му е било наложено наказание – пробация. тоа обстоятелство не е спорно и се установява от приетото като доказателство НОХД № 466/2014 г. по описа на КрлРС.

Не се спори, че през периода 2012 г.-2013 г. страните са имали връзка и при нея са възникнали множество инциденти между тях двамата. От показанията на свидетеля Д., майка на ищцата, установява, че двамата са живели съвместно в дома на ищцата в град К. и че на 12.12.2012 г. дъщеря ѝ се обадила от болницата където постъпила след нанесен от ответника побой. След като изписали ищцата от болница, тя отишла в дома на родителите си в село З., защото била много зле. Два месеца останала там. през това време ответникът непрекъснато звънял по телефона, заплашвал, че ще махне главата на ищцата и че майка й ще я целува студена. След като ищцата се прибрала в К., двамата с ответника отново заживели заедно, той обещал, че нещата ще се оправят, но те не се оправили. Имало и последващ побой над дъщеря й. И тогава не се разделили окончателно, имало последващо събиране с М.то било съпроводено с много заплахи и побои. Ответникът ходел при ищцата и денем, и нощем, тропал, понякога чупел прозорци. След като двамата окончателно се разделили, ответникът продължил да се обажда на ищцата и непе3ркъснато я заплашвал. Тя приемала много зле заплахите, заради тях непрекъснато били по болници, нощем не можела да спи и много се страхувала. Свидетелката понякога идвала да нощува у дъщеря си в периода 2013-2014 г. Ответникът звънял и на свидетелката, и отправял същите заплахи към ищцата – че ще я обезглави и пр. Ищцата приемала много лично заплахите, от кая на 2012 г. до края на 2014 г. нямало период, в който да се е почувствала спокойна, непрекъснато плачела, често получавала припадъци.

От показанията на св. Д., брат на ищцата, се установява, че сестра му и ответникът живели на семейни начала от 2012 до 2013 г. Постоянно се събирали и разделяли през този период и причината затова били постоянните скандали, това, че ответникът посягал на сестра му, през периода от 2012 г. до 2014 г. ищцата била непрекъснато обект на заплахи от негова страна. Заплахите се отразили на здравословното й състояние, постоянно била под стрес, кръвното й налягане се повишавало, страдала от главоболие.

Преди това нямала здравословни проблеми. Заплахите продължили и след раздялата на страните. Т. продължил да звъни по телефона, постоянно я заплашвал и я държал под стрес. Ищцата приемала сериозно заплахите и търсела помощ от роднините си. Докато двамата се събирали и разделяли, свидетелят идвал в К. да сменя прозорци в дома на родителите си, счупени от ответника. След окончателната им раздяла Т. не посещавал ищцата, но непрекъснато звънял по телефона и я заплашвал, държал я под стрес, че може да я обезглави, да запали къщата. След нанесен над ищцата побой на 12.12., докато пътували към болницата, Т. непрекъснато звънял на телефона на сестра му. майка му вдигнала телефона и ответникът казал, че ако пуснат жалба, ще обезглави ищцата и ще я целуват студена. Тормозът продължил известно време и след 2014 г. възможно било промените в кръвното налягане и главоболията на ищцата да се дължат на побоя, но непрекъснатия стрес влияел на организма.