Решение № 34 от 11.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20232100501580 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответницата Е. С. А., ЕГН **********, адрес: ****, подадена чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Тeодор Трайков -БАК , против решение № 1510 от 06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 304/2023 г. по описа на РСБургас, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено по отношение на ответницата-въззивница Е. С. А., ЕГН **********, с адрес:

****, че същата дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК : 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кинг, сумата от общо 1162.29 лв.- сборна главница по сключени помежду им договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 09.12.2019 г. , договор за лизинг от 09.12.2019 г. за ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV, договор за лизинг от 09.12.2019 г. за аксесоари , договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 13.05.2019 г., договор за лизинг от 13.05.2019 г. за HUAWEI Y7 2019 Dual Red, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 21.12.2017 г. и договор за лизинг от 15.06.2018 г. за XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold, съгласно издадена фактура № 7307402189/20.07.2020 г. за клиентски номер 006073016, 1 ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабил със заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6370/2022 г. по описа на БРС. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените в първоинстанционното и в заповедното производство разноски в размер на 890.14 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решението, в атакуваната му уважаваща исковете част, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че ищцовото дружество незаконосъобразно е прекратило процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за лизинг, без наличие на законовите предпоставки за това. На второ място се твърди, че процесните фактури, на които се основава исковата претенция не са били получени от въззивницата, поради което за тях не може да се ангажира отговорността й. На трето място се счита, че неправилно районният съд е приел, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на абонаментни такси и ползвани услуги. Въззивницата счита, че от представените договори не се установява наличие на облигационни отношения между страните, вкл. и техния предмет, още повече, че изходящите от доставчика месечни сметки за предоставени услуги не са подписани от нея, поради което оспорва дължимостта уговорените между страните възнаграждения. Излага съображения, че въпреки възложената доказателствена тежест ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че е бил изправна страна, че е предоставил услугите, респ. е осигурил достъп до мрежата за срока на договорите. По изложените в жалбата си съображения въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което уважените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските в производствата пред съда. В съдебно заседание въззивникът, чрез назначения му особен представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на решението в обжалваните му части.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия –ищец „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , чрез адв. Г. З. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че районният съд правилно е приел, че претенциите на ищеца са основателни, тъй като са доказани от представените писмени доказателства. Сочи, че договорите са подписани от ответницата, в т.ч. и същата е декларирала, че е запозната с ОУ и ги приема, като при липса на оспорване на подписа й, се налага извод за наличието на възникнала между страните облигационно връзка. Излага също и, че ответницата като потребител е имала качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги, които ищецът й е предоставил при условията на тарифни планове, подробно описани в документите. Възразява, че задължението за заплащане на месечни такси не е в зависимост от това дали абонатът е ползвал мобилната услуга, като задължението за това възниква на основание чл. 71 вр. с чл. 27 от ОУ. Сочи, че по делото е безспорно, че потребителят не е заплатил дължимите от него суми по издадените фактури за услугите, които е ползвал от 20.02.2020г. до 19.06.2020г. Предвид това моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. В съдебно заседание, редовно призован въззиваеният не изпраща представител. Депозира писмено становище с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД искове за приемане за установено по отношение на ответницата Е. С. А., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1514.66 лв.- сборна главница за неплатени лизингови вноски за мобилни устройства HUAWEI Y7 2019 Dual Red, XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold и ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV, за неплатени месечни и еднократни такси и потребление, дължими за периода от 20.02.2020 г. до 19.07.2020 г., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893654314 от 09.12.2019 г.; договор за лизинг от 09.12.2019 г. за ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV; договор за лизинг от 09.12.2019 г. за аксесоари; договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894027168 от 13.05.2019 г.; договор за лизинг от 13.05.2019 г. за HUAWEI Y7 2019 Dual Red; договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894910468 от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.06.2018 г. за XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold, за което е издадена фактура № 7307402189/20.07.2020 г. за клиентски номер 006073016, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6370/2022 г. по описа на БРС.

В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначения й в първоинстанционното производство адвокатски представител е оспорила исковете с искане за отхвърлянето им. Възразила е, че претенциите за търсената неустойка е неоснователна, по съображения, че няма данни ищецът да е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради което е направено и възражение, че те не са развалени по предвидения ред по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в т.ч.и по съображение, че ответницата няма установена вина и неизпълнение на договора. Оспорва се дължимостта на останалите вземания и поради доводи, че фактурите, издадени от ищеца не са достигнали до знанието на ответника.

Направено е възражение за неравноправност по силата на чл. 143 от ЗЗП на клаузите, с които е уговорена неустойката, по съображения, че с определяне на таква в размер на оставащите абонаментни такси до края на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора, а освен това клаузата не е индивидуално договорена. При условието на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията с изтичане на кратка 3-годишна давност.

С обжалваното решение, като е приел, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни правоотношения по всеки от договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения по тях, както и по договорите за лизинг на предоставени мобилни устройства и аксесоари, районният съд е уважил изцяло предявените искове за дължимост от ответницата към ищеца на вземанията за мобилни услуги на обща стойност 252.42 лв. и за лизингови вноски на обща стойност 909.87лв., позовавайки се на заключението на вещото лице, извършено по делото, като по отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на стойност 352.37 лв.

3 съдът е отхвърлил иска по съображения, че счита,че не е настъпила предвидената в договора предпоставка за надлежно упражаняване от страна на мобилния оператор на правото на прекратяване на договора, като наред с това е изложил мотиви и, че счита за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП клаузата, с която е уговорена.

Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, с която исковете са уважени, като в останалата част по отношение на отхвърлената претенция за неустойка, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение в атакуваните му в жалбата части въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона настоящата инстанция намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е направил правилни фактически и правни изводи, които въззивният съд напълно споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Съобразявайки изложените във въззивната жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата от 1162.29лв. с вкл.

ДДС, от която сумата от 252.42 лв..– сборна главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание договор за мобилни услуги, подписан на 09.12.2019 г. за предпочетен номер *******, договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***** от 13.05.2019 г., и договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******* от 21.12.2017 г. ведно с допълнително споразумение към него, както и сумата от общо 909.87лв. - сборна главница по договор за лизинг от 09.12.2019 г. за предоставяне на устройства ALCATEL 3X 2019 Black + Thomson 43 Smart TV на обща стойност 689.77 лева и такса за придобиване 29,99 лева, договор за лизинг от 09.12.2019 г. за аксесоари на стойност 54 .02 лева и цена за придобиване 2.25 лева

Ищецът е фактурирал вземанията си съгласно издадените фактури, както следва: фактура № 7302053093/20.03.2020 г. с отчетен период 20.02.2020 г. – 19.03.2020 г. на стойност 147.95 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингова вноска; фактура фактура № 7303359817/20.04.2020 г. с отчетен период 20.03.2020 г. – 19.04.2020 г. на стойност 295 .54 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 147.95 лева; фактура № 7304652498/20.05.2020 г. с отчетен период 20.04.2020 г. – 19.05.2020 г. на стойност 438 .72 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 295,54 лева, и фактура № 7306076094/20.06.2020 г. за отчетен период 20.05.2020 г. – 19.06.2020 г. на стойност 454,31 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 438,72 лева; и фактура № 7307402189 от 20.07.2020 г., в която са включени задължения по договор за лизинг в размер на 707,98 лева, и задължения от предходен период 454,31 лева.