Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4866 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13765/2021
Вид
Решение № 4866
Подписан
30.11.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4866 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330113765 по описа за 2021 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 443/11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 13765/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба на УПИ **– **от кв. **по КРП на с. **, общ. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., паянтова сграда с площ от 50 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., между Б. Т. К. и П. Т. П. при квоти от по ½ ид. част за всеки един от съделителите.

С протоколно определение от 11.10.2022 г., постановено по делото, е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на Б. Т. К. срещу ответника П. Т. П. за заплащане на сумата в размер на 6000 лева, представляваща увеличената стойност на наследството, останало от Т.

П. К. и Т. Г. К. С протоколно определение от 05.05.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявената претенция на ищеца Б. К. срещу ответника П. Т., като същата е увеличена от сумата в размер на 6000 лева на сумата в размер на 7619,50 лева.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата е 1 приета и претенцията на П. Т. П. срещу Б. Т. К. за заплащане на сумата в размер на 16350 лева, представляваща увеличената стойност на наследството, останало от Т. П. К. и Т. Г. К.. С протоколно определение от 05.05.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявената претенция от ответника П. П. срещу ищеца Б. К. като същата е намалена от сумата в размер на 16 350 лева на сумата в размер на 3569 лева, а производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК за разликата между двете суми.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е изготвено заключение по допусната СТЕ от В. Р. /л. 62 – л.

68/, от което се установява, че процесният имот, ведно с находящите се в него сгради, е поделяем. Вещото лице, след прилагане на знания в областта на оценката на недвижимите имоти, е определило пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти в размер на 71 115 лева.

С оглед изготвеното заключение за поделяемост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, по делото е постъпило Становище по реда на чл. 201, ал.1 ЗУТ от Община **/л. 102/, че поземленият имот е поделяем.

За обособяване на два дяла от допуснатия до съдебна делба поземлен недвижим имот, ведно с построените в него сгради, е представен Проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ **- **от кв. **по плана на с. **, общ. **, обл.

**/л. 129 - л. 134/. Същият е одобрен със Заповед № **г. на Кмета на Община **/л. 138 - л. 146/. По силата на същия допуснатият до съдебна делба УПИ ** е разделен на два нови имота, а именно: УПИ * * и УПИ и **. В УПИ ** попадат допуснатите до съдебна делба масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., паянтова сграда с площ от 50 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., а в УПИ ** попада масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м.

В хода на производството е допусната СТЕ със задача да даде заключение за действителната пазарна оценка на новообразуваните два урегулирани поземлени имота, ведно с находящите в него сгради, изготвена от в. л. В. Р. /л. 164 - л. 171/. Съобразно заключението на вещото лице, пазарната оценка на новообразувания УПИ **, ведно с попадащите в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., паянтова сграда с площ от 50 2 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., възлиза на сумата в размер на 45 326 лева, а на УПИ **, ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. - на сумата в размер на 45 887 лева.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото се явява обосновано и изготвено с необходимите знания и умения. Същото не се оспорва и от страните в производството.

С протоколно определение от 11.10.2022 г., е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът Б. Т. К. живее в допусната до съдебна делба масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., а ответникът П. Т. П. живее в допуснатата до делба масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.

По делото са разпитани двама свидетели - П. К. и Н. С.

Свидетелят К. си спомня, че от дете живее в с. **. Познава страните в производството, доколкото свидетелят е женен за **на ищеца Б. К.. Спомня си, че първоначално починал **на неговия **починал, а след това неговата **. Посочва, че знае, че процесният имот се намирал в с. **, ул. „**“. В него имало разположени две къщи - стара, в която живеели **и **на страните, и нова. Ищецът, неговата **и **, заедно с **му, живеел в старата къща. **на страните живеели на приземния етаж, а ищецът на горния. Ответникът живеел в гр. **, като посещавал имота в с. **, но свидетелят не го бил виждал да преспива там. Когато посещавал имота, той отсядал в новата къща.

Свидетелят си спомня, че преди 2011 г. ищецът налепил камък по старата къща. Същият ремонтирал стълбището, изградил навес. Били направени баня и тоалетна, в които се поставили плочки и бойлер. Преди изграждането на баня, такава липсвало. Ищецът излял бетон от входната врата до къщата, който облепил с камък. Същият ремонтирал стаите в къщата, за което от страна на свидетеля били закупени паркет и латекс. В същите бил поставен и климатик. Преди две години ищецът извършил ремонт на покрива. В имота ремонтирана била и кухнята, като била прокарана инсталация за права и обратна вода. Повечето ремонтни дейности били извършени лично от ищеца, като за други му помагал свидетелят, а за трети, рядко, били използвани майстори.

Свидетелят С. си спомня, че познава страните, доколкото същият живее в с. **. Същият знае, че същите притежават имот в селото. Ищецът живеел в 3

**си къща, която се намирала в имота. В последния имало разположени две къщи. Едната била на ищеца, а другата - на ответника. **на двамата живеели в старата къща, където сега живеел ищецът. Ответникът не живеел в новата къща, а идвал само събота и неделя. Същият живеел в гр. **. Свидетелят си спомня, че ищецът е извършвал ремонт на къщата. Направил пътека с цимент, облицовал къщата с камък. Същият извършил ремонт на покрива като сменил керемиди и замазал капаците. Ищецът направил баня, извършил и ремонт на стаите като подменил пода и облицовката на стените. Направил и веранда. По време на извършване на посочените действия, **на ищеца били живи.

Първоначално починал **на ищеца, а след това неговата **. През цялото това време ищецът живеел в с. **. Свидетелят счита, че и новата къща била построена по времето, когато **на страните били живи.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, доколкото възприятията на свидетелите са преки и непосредствени. Действително свидетелят К. се явява зет на ищеца, респ. неговите показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си обаче посоченото не се явява достатъчно за дискредитиране на показанията на свидетеля, доколкото същите, както се посочи са преки, и се потвърждават от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

В хода на производството е изготвена допълнителна СТЕ от вещото лице В. Р. /л. 116 - л.123/, от която се установява, че стойностите на извършените в процесния недвижим имот подобрения, заявени от ищеца са както следва: към годината на извършване - 17 225 лева, към настоящия момент - сумата в размер на 15 239 лева, а увеличената стойност на имота възлиза на сумата в размер на 15 239 лева. Стойностите на извършените подобрения в имота, заявени от ответника са както следва: към годината на извършване - сумата в размер на 3852 лева, към настоящия момент - на сумата в размер на 3569 лева, а увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения - на 3569 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото се явява компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не се оспорва от страните в производството.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез 4 събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

От приетия по делото по делото одобрен от Община **проект за изменение на ПУП - ПР, се установи, че от допуснатия до съдебна делба УПИ ** са образувани два нови недвижими имота, а имено: УПИ ** и УПИ **, в които са обособени и отделните сгради и постройки на допълващо застрояване, допуснати до съдебна делба. Предвид изложеното, с оглед и изявленията на страните, следва да бъде обсъдена възможността да се извърши разпределение на двата новообразувани недвижими имота съобразно нормата на чл. 353 ГПК. Предпоставките за извършване на делба по този способ са две: 1) от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да е невъзможно или много неудобно.

По отношение на първата предпоставка, както бе посочено чрез одобрения проект за изменение на ПУП - ПР се обособяват два самостоятелни обекта на правото на собственост от допуснатия до съдебна делба поземлен имот. В производството участват двама съделители, респ. всеки един от тях може да получи реален дял, по който начин да бъде съблюдавано правилото на чл. 69, ал.1 ЗН.

Досежно втората предпоставка налице ли е възможността да се приложи нормата на чл. 353 ГПК, то несъмнено в настоящият случай тегленето на жребий е неудобно. В тази насока на първо място е изявлението 5 на всяка една от страните, че делбата следва да бъде извършена по реда на разпределението, като ищецът изрично заявява, че желае да получи новообразувания УПИ **, ведно с находящата се в него сграда, а ответникът да получи новообразувания УПИ **, ведно с находящите се в него сгради.

Посоченото съответства на ползването на двете жилищни сгради и изградените от същите подобрения в посочените недвижими имоти. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че независимо, че страните да притежават равни квоти в съсобствеността, то тегленето на жребий би било неудобно, в който случай делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Следва новообразуваният УПИ **, ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., паянтова сграда с площ от 50 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м., да бъдат поставени в дял на ответника.

Пазарната стойност на същите възлиза на сумата в размер на 45 326 лева.

Следва новообразувания УПИ * * , ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., да бъде поставена в индивидуален дял на ищеца. Пазарната стойност на същите възлиза на сумата в размер на 45 887 лева. С оглед разликата в стойността на двата новообразувани имота и при отчитане на обстоятелството, че всеки един от двамата съделители притежава квота от 1/2 ид. част от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, то в полза на ответника се явява дължима сумата в размер на 280,50 лева за уравняване на неговия дял.