Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 772 от 30.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1095/2024
Вид
Решение № 772
Подписан
30.05.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901095 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 1095 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20240523165943 на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.

София, постъпила срещу отказ, peг. № 20240514134808-3/16.05.2024 г., постановен по заявление А4, вх. № 20240514134808, за вписване увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лева на 3611000 лева чрез апорт на вземания за допълнителни парични вноски и връщане на заем.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като към заявлението били приложени документите, установяващи основателността на заявеното вписване на увеличаване на капитала на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, като длъжностното лице нямало правомощия да коментира обстоятелствената част на оценката на вещите лица, 1 които са изследвали счетоводните записвания.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ, без да се излага становище по доводите на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, развити в жалбата, което прави отговора напълно лишен от смисъл и не налага обсъждането му. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20240514134808/14.05.2024 г. е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ по партидата на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******* увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лева на 3611000 лева чрез непарична внаска - вземания за извършени допълнителни парични вноски в размер на 1656000 лева и вземане за връщане на предоставен заем в размер на 1950000 лева срещу записване на нови дялове от капитала от едноличния собственик „Д.Б.А.” ЕООД.

В протокол от 23.04.2024 г. „Д.Б.А.” ЕООД като едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******* взел решение с извършените допълнителни парични вноски и предоставените заеми в полза на дружеството да бъде увеличен капиталът му чрез записване на 36060 нови дружествени дяла. От назначени с акт на АВ три независими вещи лица е извършена оценка на непаричната вноска, като са изследвани подробно счетоводните записвания при дружеството-вносител („Д.Б.А.” ЕООД) и дружеството, в полза на което са направени допълнителните парични вноски и са предоставени заемите, съответно са приели, че вземанията са с пазарна оценка от 3606000 лева.

Длъжностното лице в постановения отказ приело, че към заявлението били приложени като документи, удостоверяващи правата на вносителя на апорта, протокол с решение на едноличния собственик на капитала от 09.12.2019 г. за предоставяне на допълнителни парични средства в размер на 1448000 лева и протокол от 10.12.2019 г. за предоставяне на допълнителни парични средства в размер на 8000 лева. Същите документи били приложени и към първоначалното искане за назначаване на вещи лица, но тези протоколи не били обсъдени в заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 ТЗ. Поради което и сумите по тези два протокола не са били оценени. Не била оценена реално непаричната вноска - такава, каквато молителят е възнамерявал да направи, което нарушавало изискването на чл. 72, ал. 2 ТЗ - експертизата да съдържа пълното описание на непаричната вноска. Отделно не са представени доказателства за реалното предоставяне на допълнителни парични средства в размер на 8000 лева и тези по договор за заем от 14.07.2021 г.. Тези недостатъци били неотстраними и затова по заявлението е постановен отказ.

Жалбата е депозирана в срок и по същество е основателна.

Предметът на дължимата от регистърния орган проверка се свежда до установяване от формална страна спазването на законовите изисквания за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове и спазен ли е редът за заявяване вписването на промяната в обстоятелствата по партидата на дружеството в търговския регистър.

В настоящото производство не е спорно, че едноличния собственик на капитала на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******* - „Д.Б.А.” ЕООД е извършило допълнителни парични вноски в изпълнение на съответни решения в качеството му на едноличен собственик на капитала и е предоставило по три договора за заем суми в размер на обща 1950000 лева. С решение от 23.04.2024 г. на едноличния собственик на капитала е прието вземанията към дружеството от допълнителните парични вноски и по предоставените заеми да бъдат внесени срещу нови 2 дялове от капитала на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******.

Така същественият в настоящото производство въпрос е допустима ли е тази форма на увеличаване на капитала и спазена ли е била процедурата на чл. 72, ал. 2 ТЗ.

В решение № 467 от 16.07.2004 г. по гр. д. № 1866/2003 г., I Т. О. на ВКС, спорният в настоящото производство въпрос е подробно разяснен, поради което и настоящият състав възпроизвежда тук решението в съществената му част. Търговският закон с нормата на чл.

148 е уредил само начините на увеличаване на капитала на дружествата с ограничена отговорност, без да урежда източниците за това. За акционерното дружество изрично е предвидена възможността за увеличаване на капитала със средства на дружеството (чл. 197, ал. 1 ТЗ), каквато разпоредба при дружествата с ограничена отговорност липсва. Това обаче не означава, че нашето законодателство забранява увеличаване на капитала при дружества с ограничена отговорност за сметка на неразпределената печалба. Напротив. Търговският закон предвижда три начина за увеличаване на капитала: увеличаване на дяловете, записване на нови дялове и приемане на нови съдружници. Съобразно източниците на средства увеличаването на капитала бива ефективно и номинално. Принципът е капиталът да бъде увеличаван ефективно чрез нови вноски и при трите начина. Няма никаква пречка срещу записаните нови дялове да бъде направена непарична вноска, която представлява вземане на съдружника, включително и от самото дружество.

Действително допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви (чл. 147, ал. 3 ТЗ). Това обаче не означава, че те не могат да служат за източник за увеличаване на капитала.

Допълнителните парични вноски се правят по решение на общото събрание (едноличния собственик на капитала) само при определената от чл. 134, ал. 1 ТЗ цел: покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. При това решението на общото събрание на дружеството за допълнителна парична вноска трябва да бъде обвързано с определен срок, в който дружеството ще ползва средствата. След изтичане на срока, няма пречка при единодушно решение на съдружниците или при решение на едноличния собственик допълнителните парични вноски да послужат за увеличаване на капитала.

Независимо, че внасянето на допълнителните парични вноски е свързано със строго определена цел, те представляват имущество, с което дружеството може да се разпорежда, доколкото законът не го забранява. Допълнителните парични вноски служат за постъпване на нови парични средства в дружеството, при това свързано със строго определени цели за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Специалната цел, с която са направени допълнителните парични вноски, обаче, не се отразява на правната им същност. Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасянето на допълнителна парична вноска дружеството става длъжник на съдружника-вносител („Д.Б.А.” ЕООД), а съдружникът – кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. С решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на съдружника- кредитор на дял от основния капитал. Налице е една сделка, която съдържа в себе си две търговски операции: изплащане на дълга и придобиване на дял в капитала на дружеството. Въз основа на решението на едноличния собственик за увеличаване на капитала може да се дебитира сметката, по която се отчита дългът на дружеството към съдружника-вносител, и да се кредитира сметката "Основен капитал".

Съдружникът, притежател на вземането, може да го прихваща със свое вземане срещу дружеството. За разлика от дружествения дял, вземането за допълнителна парична вноска може да бъде прехвърляно без ограничение (чл. 129 ТЗ), поради което и носителят му може 3 да вземе решение за апортирането му срещу нови дялове от капитала. На по-силно основание няма пречка да бъде извършено разпореждане с вземания, произтичащи от сключени договори за заем.

При дадените от ВКС разяснения следва да се приеме, че увеличаването на капитала за сметка на допълнителните парични вноски е напълно допустимо и тъй като в случая увеличението не е станало за сметка на имущество на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******* над вписания капитал (неразпределена печалба), а чрез записване на нови дялове от „Д.Б.А.” ЕООД срещу вземането му за връщане на допълнителните парични вноски и предоставени в заем суми, спазването на процедурата по чл. 72 ТЗ е било наложително. Срещу новите дялове „Д.Б.А.” ЕООД не извършва плащане, а внася свои вземания, които макар да имат за предмет конкретни парични суми сами по себе си представляват непарична вноска (субективно материално право на вземане) и чл. 72 ТЗ е приложим. Правото на вземане има пазарна оценка и това право на вземане срещу което се записват новите дялове е оценено от три вещи лица, съответно в устройствения акт се съдържа описание на непаричната вноска, оценката , основанието на внесеното право на вземане (за връщане на извършени допълнителни парични вноски, предоставени като заем суми). Длъжностното лице не разполага с правомощието да преценява обстоятелствената част на представеното заключение. То е основано на проверки в търговските книги на двете юридически лица и дали са описани всички обсъдени от вещите лица доказателства длъжностното лице не би могло да обсъжда. Достатъчно е, че апортираните права на вземания са оценени и срещу тях са записани новите дялове от капитала на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******.

Изложеното сочи на извод за основателност на заявеното искане, поради което и вписване е следвало да бъде извършено, а постановеният вместо това отказ се налага да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба, вх. № 20240523165943 на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.

София, ОТКАЗ, peг. № 20240514134808-3/16.05.2024 г., постановен по заявление А4, вх. № 20240514134808, за вписване увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лева на 3611000 лева чрез апорт на вземания за допълнителни парични вноски и връщане на заем.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата на „Ф.Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, обстоятелствата, заявени за вписване със заявление А4, вх. № 20240514134808/14.05.2024 г..

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4