Решение № 1180 от 10.04.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1180

Велико Търново, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

Членове:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20257060700023 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез юрисконсулт Хр. О., против Решение № 3559 от 15.11.2024г. по адм. дело № 438/2024г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в осъдителната касатора част.

Касаторът счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Споделя изводът на съда, че с оглед предявяване на исковата молба пред Административен съд Велико Търново на 05.06.2024г., претендираният от В. период от 04.03.2019г. до 30.05.2019г. е преклудиран по давност. Изразява съгласие и с извода на съда, че на ответника по касация не е била осигурена минимална жилищна площ в килията, но възразява, че това нарушение не е било за целия период, а за твърде кратък срок от престоя на В.. Противопоставя се на изводите за липса на дневна светлина и чист въздух в килиите, в които е пребивавал В., като поддържа, че такива са осигурявани косвено. Споделя фактическите установявания, че не е осигуряван престой на открито, но застъпва тезата, че такъв е осъществяван в специални помещения поради обективна невъзможност за извършването му при други условия. Намира за неправилни изводите за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, изтъквайки, че това изискване важи само за арестите в затворите. Поддържа и неправилност на изводите на съда за наличие на дървеници в помещенията. Оспорва и размера на присъденото обезщетение, като счита, че не е ясно по какъв критерий е определен. Моли за отмяна на решението в тази част, а алтернативно иска редуциране на размера на обезщетението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. Моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по жалбата – лишения от свобода В. Н. В. оспорва жалбата като неоснователна в представено писмено становище от служебния защитник адв. П. И. и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Административен съд – В. Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на В. Н. В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище в [населено място], с която се претендира присъждане на парично обезщетение в размер на 10 000 лв., като обезвреда за причинени на ищеца неимуществени вреди при задържането му в Следствения арест-В.Търново „под стража“, за следните периоди: от 04.03.2019г. до 30.05.2019г.; от 07.08.2019 до 09.08.2019г.; от 03.09.2019г. до 04.09.2019г.; от 11.03.2022г. до 25.05.2022г.; от 08.06.2022г. до 13.06.2022г.; 20.06.2022г. до 23.06.2022г.; от 19.07.2022г. до 20.07.2022г.; от 15.08.2022г. до 17.08.2022г.; от 07.09.2022г. до 08.09.2022г.; от 07.04.2023г. до 10.04.2023г., ведно с лихва за забава от момента на увреждането 04.03.2019г. в размер на 2 000 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /03.06.2024г./. С обжалваното решение съдът е приел, че искът е частично основателен, като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на ищеца сума в размер на 1 077 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в [населено място] за периодите от 04.03.2019г. до 30.05.2019г.; от 07.08.2019 до 09.08.2019г.; от 03.09.2019г. до 04.09.2019г.; от 11.03.2022г. до 25.05.2022г.; от 08.06.2022г. до 13.06.2022г.; от 20.06.2022г. до 23.06.2022г.; от 19.07.2022г. до 20.07.2022г.; от 15.08.2022г. до 17.08.2022г.; от 07.09.2022г. до 08.09.2022г.; от 07.04.2023г. до 10.04.2023г., поради допуснати нарушения на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в липса на минимално необходимата жилищна площ, на достъп до дневна светлина и свеж въздух в спалното помещение, липса на течаща и топла вода в килията, липса на постоянен достъп до тоалетна, лоши санитарно битови условия, наличие на дървеници, неосигурен престой на открито, ведно с лихва за забава в размер на 163,84 лв., изчислена върху сумата на обезщетението за периода от 11.04.2023г. до 02.06.2024 г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на исковата молба (03.06.2024 г.) до окончателното й изплащане.

За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е приел, че макар от ищеца да се твърди, че задържането е за общо 186 дни, от доказателствата се установява, че периодът на задържането му в Следствения арест – [населено място] е общо 126 дни. В този смисъл е посочил, че макар в исковата молба да е посочен период на задържането от 04.03.2019г. до 30.05.2019г., доказателства за задържането на ищеца има само за периода от 04.05.2019г. насетне, но не и преди това. С оглед на това е приел, че не е налице задържане под стража на В. за периода от 04.03.2019г. до 03.05.2019г. вкл., поради което не са налице основания за обезщетение, а исковата молба в тази част е неоснователна. Извън горното е намерил, че заявеният в исковата молба период от 04.03.2019г. до 30.05.2019г. е покрит от давност, поради което искът в тази част следва да се отхвърли, а основателността на исковата претенция за предпоставките на отговорността следва да бъде разгледана за периодите след 30.05.2019г. Анализирайки представените по делото доказателства, съдът е приел, че в периода на задържане от 126 дни в Следствения арест в [населено място], ищецът е пребивавал при нарушение на минималните стандарти за жилищна площ през 16 дни, а през останалото време е бил само с още едно лице в килия. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Осветлението във всички спални помещения се осигурява от луминесцентни лампи, разположени над вратите, а пряк достъп на дневна светлина има от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на вратите на килиите. В спалните помещения няма тоалетна и течаща вода, но достъпът на задържаните до тях са осъществява денонощно, при спазване на съответните мерки за сигурност. Забава може да се получи при наличие на изведени вече лица в арестния коридор. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. През 2012 г. са поставени допълнително тоалетна чиния и писоар. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. В ареста се извършват ежедневно почистване и дезинфекционни мероприятия под надзора на медицинското лице. Дезинсекцията и дератизацията се извършва съгласно договор от фирма по график и извънредно при възникнала необходимост. Няма приложена медицинска документация, доказваща, че ищeцът е бил нахапан от дървеници. Присъствието им се сочи от св. Г., но предвид обстоятелството, че същият е имал съдебен спор с ГДИН на същите фактически и правни основания се счита за заинтересован. Независимо от това обаче, проблемът с наличието на дървеници е факт, служебно известен на съда, както и обстоятелството, че се налага допълнителна дезинсекция, извън графика. Мястото на престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден. Там се провеждат и телефонните разговори. Ищецът е имал откази от престой на мястото за свеж въздух, за което са налице декларации. Няма данни В. да е провеждал телефонни разговори както със свои близки, така и с адвокат. Според показанията на св. П. редът за провеждането им е съгласно чл. 79 от ППЗИНЗС, като постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол с цел гарантиране на сигурността в ареста.

При тези факти съдът е приел, че в конкретния случай такива неблагоприятни условия на задържането на ищеца в Следствения ареста в гр. В. Търново са доказани, в преобладаващата им част, а именно, че не му е осигурена минималната жилищна площ в килиите, както и достъп до пряка слънчева светлина и до свеж въздух, неосигуряване на престой на открито, постоянен достъп до санитарен възел, течаща и топла вода, наличието на дървеници в килиите. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 43, ал.4 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1, т. 1 вр. чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, както и на практиката на ЕСПЧ /решението по делото Н. и др. срещу България/.

На следващо място съдът е приел, че по делото не е доказано нарушение на неприкосновеността на разговорите между ищеца и адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства за възпрепятстване на разговори на ищеца с адвокат, която комуникация следва да е защитена от подслушване и записване. Предвид твърденията на разпитания по делото св.П. за присъствие по време на провеждане на телефонните разговори на лице от надзорно-охранителния състав, съдът е изтъкнал, че присъствието на служители на ответника по време на провеждане на телефонни разговори не може да се приеме като неправомерно поведение, а е израз на задължението им за осигуряване на безопасността.

По отношение размера на обезщетението съдът е изложил мотиви, че исковата претенция е за период от 186 дни, а са доказани 126 дни, като 26 от тях са покрити по давност. През тези около четири месеца ищецът е бил с още един задържан в килия или сам, а случаите на пренаселеност в спалното помещение се отнасят само за 16 дни, когато в килията са били трима задържани. Най-продължителният непрекъснат период е от 59 дни през 2022г., като пренаселеността е за 12 от тези дни, или половината от периода е непрекъснат период на задържане при пренаселеност в 75% от периода. Липсата на престой на свеж въздух под открито небе с възможност за физическа активност е обстоятелство влияещо негативно както върху психиката, така и върху физическото здраве и самочувствие, т. е. нарушението е с висока интензивност. Съпоставимо като тежест е и нарушението, при което лицето няма свободен достъп до тоалетна и течаща вода, макар по делото да липсват данни за конкретно физическо или психическо увреждане на здравето. Съдът е съобразил и практиката на Европейския съд по правата на човека относно справедливото обезщетение на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в [населено място]. Предвид това съдът приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за 100 дни, възлиза общо на 1 077 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен. За основателна е намерена и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху сумата, но считано от 11.04.2024 г. /датата на прекратяване на бездействието/ до депозиране на исковата молба – 02.06.2024 г., възлизаща на 163,84 лв., като за горницата над тази сума до 2 000 лв. искът за заплащане на мораторната лихва е отхвърлен.