Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 13.01.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 917/2024
Вид
Решение № 6
Подписан
13.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Александър Иванов, Явор Влахов, Пламен Дочев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Пламен Дочев

Я. Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600917 по описа за 2024 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от О. А. И. (подсъдим в първоинстанционното производство), подадена чрез защитника му, адв.Я. П., против Присъда № 90/18.09.2024г. по НЧХД № 532/2024год. по описа на Районен съд – Русе, с която подсъдимия бил презнат за виновен в това, че на 6.03.2024г. в с.Тетово, обл.Русе причинил лека телесна повреда на Д. М. С. от с.Тетово, обл.Русе, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2 с приложение на чл.78а от НК, подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000лв.

С гражданскоправната й част, И. е осъден да заплати на С., сумата 500лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, както и сумата 60лв, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, ведно със законна лихва, считана от деня на деликта 6.03.2024г. до окончателното изплащане на главницата, както и иска за 1 обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен в частта му за сумата над 500лв. /до 3500лв./, като неоснователен.

Подсъдимия И. е осъден за заплати на тъжителя С. сумата 812лв. - за разноски, направени от тъжителя в производството, както и да заплати в полза на държавата сумата 50лв. за държавна такса върху размера на уважения граждански иск и по сметката на РРС сумата 396лв. за разноски, направени по време на съдебното следствие.

С въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на присъдата, изразяваща се в необоснованост, поради съмненост на приетото по фактите, сътоветно за недоказаност на авторството на И. в причиняване на въведаната с тъжбата увреда по тъжителя. В частност – за наличие на противоречие в източниците по предмета на доказване, изключващо несъмненост на твърдяното по тъжбата за механизъм на причиняване на въведеното с обвинението телесно увреждане. В този аспект се прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция, като необосноваността се приеме за последица от допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касателно необсъждане на конкретни противоречия в съвкупността и от там, недаване отговор на въпросите по предмета на доказване, както изисква правилото по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Отделно – в пренията пред въззивната инстанция се навежда довод за наличие на основание за приложение института на реторсията (твърди се доказаност на причинена от тъжителя спямо подсъдимия телесна повреда от същия вид, при процесните дата, ситуация и предпоставки за приложимост правилото по чл.130, ал.3 от НК), съответно на което се прави алтернативно искане – за приложение на този институт от въззивната инстанция.

С постъпило становище по въззивната жалба от страна на тъжителя се навеждат съображения за неоснователност на същата.

В заседанието на въззивната инстанция жалбата се поддържа, както и допълва в посочения по-горе, аспект.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и 2 извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира, че жалбата и съответно претенциите по нея са неоснователни, обуславящо решението на въззивната инстанция за цялостно потвърждаване на атакуваната присъда.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил правилен като изход (макар и не така изчерпателен) с оглед изискванията на чл.305, ал.3, вр. с чл.14, ал.1 от НПК, анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които се установява от фактическа страна достатъчно изчерпателно описана в мотивите на проверяваната присъда с оглед предмета на делото, споделя се в цялост и от въззивната инстанция, поради което не е необходимо само да се повтаря и тук.

Всъщност при внимателното отчитане съдържанието на доказателствените източници, противно на твърдяното по жалбата, се установява еднопосочност за приетото с атакуваната присъда по фактите, в частност и за значимите с оглед предмета на доказване, факт на причинено увреждане по тъжителя на процесните време и място, начина, по който това било сторено и авторството именно на процесния подсъдим така, както тези обстоятелства са въведени като твърдения с тъжбата, инициирала производството.

Те се подкрепят посредством изводите на приетата и неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза, обективираща съответствието по отношение сочения механизъм и време на настъпване на уснаовеното при освидетелстването, увреждане по тъжителя, в съвкупност с имащото характер на пряко доказатество, гласен доказателствен източник (показанията на св.М.) за настъпилия конфликт и нанесен при него удар от подсъдимия по тъжителя, именно във въпросната област на тялото му и по именно заявения с тъжбата механизъм (сочен като възможен и с експертен извод). На следващо място, въззивната инстанция съобразява съдържанието на източниците, с наведена теза за различно по вид въздействие върху телесната цялост на тъжителя при развитие на събитието и конкретно отликата в твърдяното от страна на 3 подсъдимия /че бутнал тъжителя в областта на горната предмишница с ръка, свита в юмрук/ и твърдяното от страна на св.М., че всъщност подсъдимия ударил само един шамар на тъжителя. Тази отлика предпоставя оценка за недостоверност на пресъздаденото, в отричане на установеното посредством посочените горе източницци, а едновременно с това показанията на св.М., сами по себе си в тази им част, индицират и недостоверност на твърдяното от подсъдимия, за първи път пред въззивната инстанция за въздействие върху него от страна на тъжителя /както твърди, последния го бутнал, в отговор на „бутането“, реализирано малко преди това от подсъдимия към тъжителя/, тъй като във всеки случай заявяващият се като очевидец М. би се очаквало да пресъздаде и посоченото действие на тъжителя към подсъдимия, а в показанията му подобно обстоятелслство не се излага. От посоченото се извежда неоснователност на твърдяното за необоснованост на атакувания акт, и отделно – на претенцията да се приеме наличие на условия за приложимост на института на реторсия по процеснообсъжданото събитие.

При ангажиране отговорността на подсъдимия и правилност на констатацията за наличие условията на института по чл.78а от НК, дейността по индивидуализация на административното наказание глоба била базирана на правилна преценка на обстоятелствата от този кръг, с определянето на минимално предвидения в разпоредбата размер. Законосъобразна и в правилно извеждане на предпоставките, обуславящи постановеното, се явява атакуваната присъда и в гражданскоправната й част, както и по отношение на разноските и държавната такса, у която подсъдимия следва да заплати във връзка с уважената част по гражданската претенция.

Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата е законосъобразна и правилна, като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл. чл.338 от НПК, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 90/18.09.2024г. по НЧХД №

532/2024год. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5