Решение № 119 от 02.09.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 201/2024
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 02.09.2024
- В сила
- 02.09.2024
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл. 132, ал. 1 или ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 132, ал. 1 или ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 216 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Ямбол, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242300600201 по описа за 2024 година Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Т. с ЕГН **********, живущ в гр. Ямбол, чрез адв. М. Б. от АК-Ямбол против Присъда № *****, постановена по НЧХД № *****г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 19.10.2022 г. в гр. Ямбол, следобед в ж.к. „***************, е причинил на М. Д. Д. от гр. Ямбол разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично,
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, и
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 /двеста/ часа 1 годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Подсъдимият А. Т., със снета по делото самоличност, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН И В ТОВА, ЧЕ по същото време и на същото място, е повредил противозаконно чужда движима вещ -входна врата на апартамент 114 на стойност 470 лв., чрез нанасяне на удар с водопроводен ключ, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия А. Д. Т. е определено ЕДНО ОБЩО наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично,
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, и
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 /двеста/ часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло към така определеното общо наказание ПРОБАЦИЯ, наказанието ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Със същата атакувана присъда подс.А. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М. Д. от гр. Ямбол, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3000 лв. до размер на 4500 лв., съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан.
С оспорваната присъда подс.А. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 470 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 470 лв. до размер на 500 лв., гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оспорваната присъда подс. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 1115 лв. на частния тъжител М.
2
Д., както и 170 лв. ДТ върху уважения размер на гражданските искове по сметката на ЯРС в приход на бюджета на съдебната власт.
Във въззивната жалба се сочи, че така постановената присъда е постановена при недоказана вина на подс. Т. и в противоречие със събраните доказателства по делото. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови нова такава, с която да признае подс.
А. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпило възражение от М. Д. Д. от гр. Ямбол, изготвено чрез повереника и - адв. Д. Д. от АК – Ямбол. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба, както и за законосъобразност, обоснованост и справедливост на атакуваната първоинстанционна присъда. Настоява се ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди изцяло обжалваната присъда с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът А. Т. участва лично и с редовно упълномощен защитник- адв. М. Б. от АК – Ямбол. Лично и чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба на посочените основания. Защитникът твърди, че при анализа на доказателствата ЯРС е достигнал до неправилни изводи по отношение на виновността на подс. Т.. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е преценил изложеното от полицейските служители, което кореспондира с показанията на съпругата на подсъдимия – свид. Т.а както и писмените доказателства по прокурорската преписка, приета и приложена към доказателствената съвкупност. Твърде се от защитата наличие на противоречие между приетата фактическа обстановка и анализираните доказателства. По отношение на увреждането на входната врата на жилището на пострадалата, защитата намира, че последната не се явява надлежно легитимирано лице, тъй като не са представени доказателства по делото, че пострадалата е собственик на апартамента като в тази връзка се излагат подробни съображения. Пледира се за постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. Т.. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, се пледира ЯОС да намали така наложеното наказание на шест месеца „Пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки, а третатаотмени. По отношение на гражданския иск се изразява становище за 3 прекомерност и се пледира присъдената обезвреда да се намали на 1000 лева.
Въззиваемата М. Д. се явява лично и с редовно упълномощен повереник адв. Д. Д. от АК-Ямбол. Лично ичрез процесуалният представител се навеждат доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на постановената присъда. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Пледира се ЯОС да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло оспорваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована с присъждане на направените разноски пред втората инстанция.
В личната си защита подс. Т. се придържа към казаното от своя защитник и изразява съжаление за случилото се. Сочи, че не си е извадил медицинско, защото не е знаел и предполагал, че ще се ходи на съд, както и че такова нещо му се случва за първи път. В последната си дума подс. А. Т. моли да бъде оправдан и по двете обвинения.
Ямболският окръжен съд компетентност констатира следното: в пределите на своята
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Проверяващата инстанция намира, че първоинстанционният съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки подробни съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното от фактическа страна. Въззивната инстанция споделя частично изводите на ЯРС касателно установеното от фактическа страна ЯРС е направил задълбочен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите към формираното у съда вътрешно убеждение касателно приетата за установена фактическа обстановка, която обстановка обаче настоящият съдебен състав намира за отчасти правилна.
Предвид вътрешното убеждение на проверяващата инстанция и наведените във въззивната жалба доводи, оспорващи приетото за установено по фактите, въззивният съд намира за нужно на свой ред да изложи съображенията си 4 досежно фактите и относимите към тяхното установяване доказателствени източници.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. Д. Т. живее в гр. Ямбол и извърша ВиК услуги.
Тъжителят М. Д. Д. живее със своите родители в гр. Ямбол, ж.к.
Георги Бенковски, бл.11, вх.Е, ап.114.
На 19.10.2022 г. свид. Димитър Д. – баща на въззиваемата М. Д., се свързва по телефона с майстор – подс. Т., който открива посредством обява в сайта „******", предвид нуждата да се смени кранче в банята на апартамента.
Подс. Т. обявява, че ще посети адреса, като за посещението му, дори да не бъде извършен ремонт, се дължи сумата от 25 лева. Около 15.30 часа подсъдимият, носейки със себе си три водопроводни ключа, пристига на адреса на тъжителя в гр. Ямбол, ж.к. „************. Поканен е да влезе в жилището и е запознат с ремонтните дейности, които следва да извърши в банята на апартамента. След като вижда повредата, предвид неудобното място за работа, подс.Т. обяснява, че за да извърши ремонта е нужно да се изкърти по-голяма дупка около крана, за да се поправи. Семейството на тъжителката Д., вече подразнени от счупената в резултат на действията на подсъдимия врътка на спирателния кран след водомера, не дава съгласие да се кърти и възниква скандал, при което с остър тон тримата заявяват на подс. Т. да си тръгва, тъй като не е свършил никаква работа.
Междувременно подс. Т. иска да му бъде заплатена договорената сума от 25 лв. за посещението, което плащане първоначално му е отказано, тъй като му била поискана касова бележка за извършената услуга, а той не издава и не може да издаде такава. Ядосан от така развилата се ситуация, подс. Т. на висок тон заявява на тримата, че има правила и че му се дължи сумата от 25 лв. без значение, че не е извършен ремонт, при което свид. Д. му дава само сумата от 20 лв., а подсъдимият продължава с остър и висок тон да настоява да му се заплати цялата договорена предварително сума. В резултат на изострената ситуация между подс.Т. и тримата обитатели на апартаментасемейство Д.и, напрежението ескалира и свид. Д. издърпва един от ключовете от ръцете на подсъдимия и започва да го удря по гърба, а жените /тъжителката и майка / - да го ритат, след което той е избутан от бащата на 5
Д. и самата тъжителка от жилището, а входната врата на апартамента – затворена след него. Изнервен и подразнен от така стеклите се обстоятелства, подс.Т. нанася удар с единия от водопроводните ключове по външната част на входната врата на ап.114 и си тръгва слизайки надолу по стълбите.
Вследствие на нанесения удар се чува силен шум и входната врата на жилището хлътва. Тъжителката Д. и баща и излизат от апартамента и виждат увреждането по вратата, а по същото време подсъдимият слиза бързо по стълбите към входа на жилищния блок. Въззиваемата Д., викайки след Т. го пита защо е ударил вратата и на бегом тръгва след него, като успява да го настигне на площадката между първия и втория етаж и отново викайки го пита повторно защо е повредил вратата им, при което подс. Т. се обръща и замахва с единия от водопроводните ключове към главата на тъжителка.
Последната вдига ръцете си, като защитна реакция, за да се предпази и избегне удар по главата, но ключът засяга лявата предмишница в средната й част и третия пръст на дясната ръка. Свидетел на това става бащата на тъжителката- свид. Д., който започва да крещи и хуква към дъщеря си. В резултат на полученият удар тъжителката изпитва силна болка. М. Д. и баща и тръгват след подс.Т., излизат от входа на блока и виждат как подсъдимият се опитва да отключи колата си. Въззиваемата и свид. Д. се приближават бързо към него, продължавайки да викат. Бащата на пострадалата Д. , ядосан от случилото се с дъщеря му, държайки по- рано отнетия водопроводен ключ в ръката си, посяга и нанася удар в лявото рамо на подсъдимия, а тя започва да го блъска и удря с ръце по гърба и главата. Страхувайки се, че може да бъде пребит, подсъдимият Т. на бегом се насочва към бензиностанция „Петрол" в ж.к. „Г. Бенковски“.
Видно от приложените по делото писмени доказателствени източници, на телефон 112 са подадени пет сигнала за инцидента - в 15.46 ч. и в 15.51ч. от пострадалата; в 15.46 ч., 15.49 ч. и в 15,52 ч. от подсъдимия.
На мястото на инцидента пристигат свидетелите П.А. и А.Е. – служители на РУ-Ямбол. Пред полицаите, които го заварват да ги чака на бензиностанцията, подс. Т. заявява, че му е отнет тръбния ключ и му е нанесен побой. Двамата свидетели го определят като притеснен, треперещ и уплашен, но не възприемат видими следи от побой по подсъдимия, а последният не им показва наранявания по тялото си. След като двамата полицаи отиват пред входа на жилищния блок, тъжителката им показва 6 следи от удари по себе си и по-конкретно по ръцете си, като полицаите не установяват на място други такива в останалата част от тялото . След като изслушват оплакванията и на двете страни за случилото се, свид. А. остава пред блока с подсъдимия, а свид. Е. се качва с въззиваемата Д. и нейното семейство до апартамента им, за да им свали сведения. Той вижда увреждането по външната врата на жилището им. Подсъдимият се определя от полицаите като много афектиран, притеснен и бързащ да си ходи.