Определение № 4766 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4766 гр. Варна, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502367 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 /5/ от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, действащи чрез адв.Х. И., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Три уши“ №8, ет.4, против Разпореждане №32689 от 29.08.2023г. по ч.гр.д.

№20233110110949 на Районен съд Варна, в частта, с която което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, против длъжника Х. Б. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“В.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за сумата от общо 231.42лв., представляваща такси, от които 90лв.-годишни такси за обслужване на платежен инструмент, 96.42лв.-такси за надвишаване на кредитен лимит, 15лв.-такса за блокиране на карта/кредитен лимит и 30лв.-такса, начислена съгласно т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиентифизически лица, както и за сумата от 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Претендират се разноските направени в заповедното производство.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, защото е немотивирано и това съгласно постоянна е съдебната практика е основание за неговата отмяна, поради неправилност на съдебния акт. Твърди се още, че неправилно при произнасянето си съдът не е съобрази, че процесният договор не е за предоставяне на потребителски кредит, а такъв за издаване на кредитна карта, която представлява платежен инструмент за отдалечен достъп, позволяващ на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по предварително уговорен с издателя кредитен лимит, чрез използването на електронни или други технически способи. Сочи се че претендираните такси за обслужване на платежен инструмент, за теглене в брой от банкомат на друга банка, за надвишаване на кредитен лимит и за блокиране на карта/кредитен лимит, са предвидени и съответно начислени на основание чл.10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях. Поддържа се, че въпросните такси не представляват разходи 1 по управление на кредита и кредиторът не може да предвиди начисляването им, съответно включването им в договорната лихва или обезщетението за забава, също така таксите за надвишаване на кредитен лимит се дължат от длъжника при забава на плащанията. На следващо място се сочи, че претендираната сума от 25.20лв., представлява подлежащи на обезщетяване на основание чл.309а, ал.1, пр.2 от ТЗ действително направени разходи от кредитора, във връзка с връчване на нотариална покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Развити са подробни съображения в подкрепа за нуждата от обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, както и че тя е изцяло в резултат от виновното поведение на длъжника, като се сочи се относима съдебна практика. Претендира се отмяна на атакуваната част от съдебният акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи изцяло заявлението и издаде исканите заповед за изпълнение изпълнителен лист, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от “Юробанк България“ АД срещу Х. Б. Я. за сумите, както следва: сумата 1030.91лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за издаване на кредитна карта “Mastercard“ от 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; сумата 261.81лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 30.08.2021г.-09.07.2023г.; сумата 158.89лв., представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.08.2021г.-13.08.2023г.; сумата от 46.85лв., представляваща сбор от 17 бр. такси за обслужване на платежен инструмент; сумата от 231.42лв., представляваща такси, от които 90лв.-годишни такси за обслужване на платежен инструмент, 96.42лв.-такси за надвишаване на кредитен лимит, 15лв.-такса за блокиране на карта/кредитен лимит и 30лв.-такса, начислена съгласно т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, както и за сумата от 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част, заповедният съд е приел, че договорните клаузи, въз основа на които са начислени вземанията за такси и разходи за уведомяване противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а дейността, за която са начислени е такава по управлението на кредита.

Предназначението на заповедното производство е да изключи исковия ред за установяване на безспорни вземания, поради което същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл.410, ал.3 и чл.422, ал.1 от ГПК/. В този смисъл разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК предвижда възможност за отказ на съдът да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т.3 на същата разпоредба ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка се следи служебно, тъй като съдът още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя. П о този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

2

В конкретния случай според наведените твърдения в заявлението вземанията на заявителя произтичат от сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта “Mastercard“ от 20.12.12019г. Анализа на съдържанието на договора установява, че по отношение на него е приложим специалният Закон за платежните услуги и платежните системи /отм., бр. 20 от 06.03.2018г., в сила от 06.03.2018г./, а не приложеният от районният съд Закон за потребителският кредит. Това е така защото от процесният договор е видно, че платежната институция не е отпуснала кредит, свързан с предоставената платежна услуга по чл.4, т.5, съответно по аргумент за противното от чл.19, ал.3 от ЗПУПС, не е приложим и ЗПК.

На основание чл.49, ал.1 от ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на неговите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази глава е предвидено друго. Част от начислените и претендирани със заявлението такси, а имено таксите за обслужване на платежен инструмент, за теглене в брой от банкомат на друга банка, за надвишаване на кредитен лимит и за блокиране на карта/кредитен лимит, не са от горепосочения характер, защото нито са свързани с информационните задължения на банката, нито са свързани с предприети при използване на платежния инструмент коригиращи и предпазни мерки. Естеството на таксите претендирани на основание т.10.1 от ОУ сочи от една страна, че те са свързани с обслужването/поддържането на самия платежния инструмент и от друга страна, че произтичат от прекратяването на възможността от използване на картата. Тоест процесните вземания са начислени с оглед осъществяване на платежните операции, за които доставчикът може да начислява такси /арг. чл.58, ал.1, т.3, чл.103-106 от ЗПУПС/. Доколкото въпросните такси не са свързани и с използване на картата при осъществяване на отделни транзакции, същите не попадат и в забраната на чл.49, ал.4 от ЗПУПС, съгласно която при платежни операции, извършвани чрез платежна карта или друг подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента. Наред с това таксите са договорени със сключения договор, като техният размер е предварително определен и обявен на ползвателя, с което е изпълнено и условието на изречение второ от чл.49, ал.1 от ЗПУПС.

В заключение се налага извод, че претендираната със заявлението сума в размер на 201.42лв., представляваща сбор от таксите за годишно обслужване на платежен инструмент в размер на 90лв., за надвишаване на кредитен лимит в размер на 96.42лв. за блокиране на карта/кредитен лимит в размер на 15лв., не са в противоречие с императивна законова норма, поради което ответникът дължи заплащането им. Ето защо в тази му част атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Не така стоят нещата с претендираната сумата от 30лв., представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие по т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица и сумата от 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Първата сума според Тарифата на заявителя, се дължи за администриране на просрочен кредит при изтичане на 360 дни от просрочието. Въпросното вземане макар и наименувано на като “такси“, не променя факта, че това задължение не съответства като разход за предоставяне на някаква конкретна допълнителна услуга, а се дължи с изтичане на съответният период от време.

Същото е и с предварително фиксиран размер, който размер не кореспондира с направата на разходи за конкретно предприети в случая действия за събиране на просроченото задължение. В този смисъл посочената такса на практика служи за компенсиране на вреди от допуснато неизпълнение в срок на задължението за погасяване на дълга, като същата дублира обезщетението дължимо под формата на мораторна лихва, каквато се претендира в настоящото производство.

3

Изложеното обосновава извод, че клаузата уреждаща дължимостта на процесната такса, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, т.е. че е неравноправна. В резултат, от което искането на издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30лв., представляваща такса при просрочие по т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК , поради наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или на обоснована вероятност за това.

Що се касае до претендираните 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, следва да се има предвид, че в производство по реда на чл.417, ал.2, пр.2 от ГПК, каквото е и настоящото, заповед за изпълнение се издава за вземания основани на извлечение от счетоводните книги на банка и на документ, от който съответното вземане произтича, като под документ се има предвид договора сключен между кредитора и длъжника. В случая заявителят основава вземането си за разходи за обявяване на предсрочна изискуемост на извлечение от счетоводните си книги, в което то включено като размера на въпросният разход се обосновава с доказателства за извършени плащания в полза на трето лице-нотариус. От друга страна обаче, както вече се посочи за да се уважи заявлението е необходимо вземането да е удостоверено, не само от извлечението от сметка, а и от документа /договора/, който е основополагащ дълга. В процесният договор не е предвидено задължение за длъжника за заплащане на нотариални такси във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на дълга, поради което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума. Ето защо в тази му част атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.