Решение № 812 от 31.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 31.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2866 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.86 от

ЗЗД.

Подадена е искова молба от „МАРВИПАК“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„С. г.“, ул.“П.. Х. Д.“ №**, вх.*, ап.*, представлявано от Н. П. Д. – управител, действаща чрез адвокат М.Т.П., с ЕГН **********, вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия против „БИКСТОН – Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, ул.“Н. В.“ №**, представлявано от Н.Г., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е търговец, който се е специализирал в производството и продажбата на различни полиетиленови продукти - предимно найлонови чували и пластмасови чаши.

Дружеството твърди, че е доставяло такива продукти на десетки други търговци в страната като с някои от своите клиенти поддържа дългогодишни търговски контакти. Дружеството има контакти и с ответника „Бикстон - Г." ЕООД от около една година като през това време по негови заявки (поръчки) е извършило към него няколко доставки на найлонови чували. Твърди, че последните две доставки не са заплатени като забавянето вече е 9 месеца.

Ищецът твърди, че ответникът му е поръчвал найлонови чували, които е ползвал за опаковане и транспорт при продажбата на своя продукция - варов разтвор. Твърди, че ответникът е заявил желанието си чувалите да бъдат произведени с отпечатано върху тях негово лого, указващо наименованието му, дейността му и други търговски характеристики, като контактите на производителя на варовия разтвор, съдържанието в чувалите и др. Ищецът изработил два варианта на проект на лого (етикет върху чувалите) и след като „Бикстон-Г." ЕООД харесало и одобрило единия, започнала доставката на найлонови чували. Твърди, че до настоящия момент „Бикстон-Г." ЕООД е отправило 5 (пет) заявки и получило съответно пет доставки с различни по размер найлонови чували, за което „Марвипак" ЕООД му е издало 5 отделни фактури.

Само при първата фактура - от 25.05.2018г. плащането е в разумен срок (4 дена след фактурата), а при следващите фактури плащането е станало при забава от 90 дена - за втората фактура и 150 дена - за третата. Твърди, че последните две фактури (т.е. четвъртата и петата) изобщо не са платени. Това са фактура №**********/02.10.2018г. на стойност от 1619,82 лева и фактура №**********/02.11.2018г. на стойност от 2144,52 лева. Твърди, че и до момента тези изискуеми вземания на „Марвипак" ЕООД към ответника-длъжник не са платени. Стоката - найлонови чували е заявена от ответника, доставена му е, т.е. получена е от него без възражения и въпреки това липсва плащане, макар че му е изпратена изискуемата от закона фактура.

Твърди, че вземанията на ищеца са в общ размер на 3764,34 лв. - главници. Тази обща сума се дължи по две отделни фактури, както следва: фактура №********** от 02.10.2018г. за 1619,82 лева; фактура №********* от 02.11.2018г. за 2144,52 лева.

Сочи, че всички поръчани найлонови чували са доставени на длъжника, но тези по горните две пратки (фактури) не са платени. Доставките са извършвани няколко дена преди издаване на фактурите. Твърди, че между страните не е уговаряно отложено/разсрочено плащане, поради което счита, че ответникът е изпаднал в забава с издаването на фактурите - едната е от 02.10.2018г., а другата е 02.11.2018г.

С настоящия иск ищецът претендира лихва за забава общо за цялата дължима главница, считано от 03.11.2018г. независимо, че сумата от 1619,82 лева е станала изискуема месец по-рано. Претендира лихвата за забава до предявяване на иска - 12.07.2019г., която е в размер на 263,50 лева, както и лихвата от предявяване на иска до окончателното плащане.

На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да извърши плащане на сумите. Сметката е в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.

Счита, че ответникът е в неизпълнение на основните си договорни задължения - за заплащане на цената, поради което на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД иска съдът да го осъди да заплати, т.е. да изпълни реално задълженията си, макар и по принудителен път.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Бикстон-Г." ЕООД, ЕИК ******** да заплати на ищеца сумата от 3764,34 лв., представляваща цената на изработени и доставени найлонови чували по фактура №**********/02.10.2018г. и фактура №**********/02.11.2018г., заедно със сумата от 263,50 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и лихвата за забава от предявяване на иска до окончателното плащане.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца всички съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и тези, които са направени извън настоящото исково производство, но са във връзка с него.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, с който заявява, че оспорва изцяло по основание и по размер обективно кумулативно предявените против дружеството осъдителни искове.

Не оспорва твърденията, че между страните са съществували търговски отношения по изработката на найлонови чували с логото и контактите на ответното дружество. Сочи, че действително между страните са съществували търговски отношения по договори за изработка на найлонови чували, по силата на които по заявки на ответното дружество като възложител, ищецът като изпълнител е следвало да изработи с необходимото качество найлонови чували с логото на ответника, а то съответно да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение на изработващия.

Твърди, че изработването на чувалите се е осъществявало по отделни заявки на ответното дружество като съществените условия по всяка заявка - количество, характеристики, цена и други, са уговаряни между страните отделно за всяка заявка като страните са инкорпорирали постигнатото между тях взаимно съгласие в издавани от изработващия - доставчик по смисъла на ЗДДС в полза на възложителя - получател по смисъла на ЗДДС данъчни фактури. Следователно всяка отделна фактура се квалифицира от гражданско правна точка на отделен договор.

Във връзка с гореизложеното оспорва наличието на договор за изработка по данъчна фактура №********** от 02.11.2018г. и данъчна фактура №********** от 02.10.2018г. Възразява, че дружеството не е поръчвало изработката на посочените в данъчните фактури пликове. Твърди, че това количество не е предавано на ответното дружество.

Прави възражение за скрити недостатъци по отношение на предадените на ответното дружество и изработени от ищеца найлонови чували, които не е могло да се установят при обикновен преглед на изработеното и които са се проявили в по-късен етап.

Твърди, че поръчваните найлонови чували са служели като опаковка на продаваните от ответното дружество продукти, а именно: варов разтвор и пясък, което е било известно на изработващия. Поради тази причина многократно от страна на ответното дружество е заявявана конкретна дебелина и здравина на запечатващия шеф на найлоновите чували/пликове, именно с оглед продукта, който ще се слага в него. Въпреки това и впоследствие при контрагентите на ответното дружество се оказало, че изработената опаковка /найлонови чували/пликове/ не разполагат с необходимата здравина, в резултат на което продуктът в тях се е разпилявал при контрагентите на дружеството, за което са получени множество устни и писмени рекламации.

Твърди, че за горното са провеждани многократни разговори с представители на ищеца, както и е водена електронна кореспонденция по Viber, в резултат на което е проведена среща между представители на ответното дружество и представители на ищеца, която среща е проведена в търговските обекти на „Крез“, където изрично от страна на ответното дружество е направено възражение за скрити недостатъци на изработеното, показани са му откритите недостатъци и е упражнено неговото право по чл.265 ал.1 от ЗЗД за отбив в цената.

Твърди, че по всички издадени фактури, обективиращи отделните договори за изработка, са съществували твърдените от тях по-горе скрити недостатъци на изработеното, поради което и към настоящия момент дружеството е преустановило търговските си отношения с ищеца и използва друг контрагент за изработването на чували и пликове, с който отклонения в изработеното и недостатъци липсват.

В този смисъл и ако съдът приеме, че по претендираните фактури съществуват договорни отношения с ищеца, с настоящия отговор прави възражение и за некачествено изпълнение на изработеното, поради скрити недостатъци, поради което и прави възражение за отбив на цената и ответното дружество не дължи на ищеца възнаграждение за некачествено изработеното.

В условие на евентуалност прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 5000 лева, представляваща нанесени имуществени вреди на „Бикстон-Г." ЕООД от уронване на доброто търговско име и репутация пред контрагентите на „Бикстон-Г." ЕООД, довело до бракуване и съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг; 625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от 25 кг от „Крез България“ ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „Мал Мук Хоум“ АД, рекламации от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД и други.

Твърди, че в резултат на продължаващите през целия период на съществуване на търговските отношения с ищеца и въпреки многократните срещи и уведомяване на ищеца за необходимостта от заздравяване на изработваното от него, не са били предприети никакви мерки, въпреки което обаче изработващият е фактурирал стойност на изработката без да извърши отбив от цената и без да предприеме каквито и да е мерки за изпълнението на задълженията си като добър търговец. На ищеца е било известно за възникналия проблем за рекламациите от страна на „Крез България“ ЕООД, довело до неплащане на „Бикстон – Г.“ ЕООД на доставените продукти.

Твърди, че всичко гореизложено е довело до накърняване на доброто търговско име и репутация на ответното дружество пред неговите контрагенти, което винаги има стойностна величина и се изразява в нанесени вреди на дружеството.

Сочи, че доставените от „Бикстон-Г.“ ЕООД на „Крез България“ ЕООД 4600 броя варов разтвор от 20кг;

625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от 25 кг не са заплатени, поради бракуването им, поради скъсване на опаковките, доставени от ищеца. Поради същата причина - наличие на скрити недостатъци, е извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „Мал Мук Хоум“ АД, по рекламация на купувача.

Твърди, че освен горните рекламации, довели до имуществени вреди за ответното дружество, рекламации са постъпили и от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД и други.

Сочи се, че ответното дружество е било изправено пред заплахата да спре работа с дълготрайни свой клиенти именно, поради некачественото изпълнение на опаковките, изработени от ищеца. За това той бил много добре запознат предвид проведената среща между страните именно в базата на „Крез България“ ЕООД.

Посочва, че съдебната практика е единна за това, че юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди, изхождайки от същността на този вид вреда, изразяваща се в неблагоприятно въздействие върху психиката на увредения от деликвента, чрез накърняване на лични правнозащитими интереси като чест, достойнство, морал, добро име в обществото и др. Доколкото юридическото лице не може да изпита такива усещания, то не може да бъде носител на такъв вид вреди, а доколкото е накърнено доброто име на юридическото лице, то тази вреда има имуществено измерение.

В този смисъл предявеното от тях възражение за съдебно прихващане не намира основание като деликтна отговорност, а представлява нанесени имуществени вреди от неизпълнението на договорите за изработка между страните на основание чл.82 от ЗЗД, доколкото продължаващото във времето некачественото изпълнение със скрити недостатъци на изработеното от страна на ищеца се намира в пряка и непосредствена връзка с претърпените от дружеството вреди. Твърди, че в същото време за ищеца е било известно, както се заявява в отговора на исковата молба, че в поръчаните чували/пликове ще се слага варов разтвор, поради което и е необходимо изработеното да бъде със съответната здравина, а при липса на такава и/или некачествен материал, то впоследствие ще доведе до скъсване, разпиляване и съответно бракуване на стоката. Това било нормално и с оглед на дължимата от страна на ищеца като търговец грижа - грижата на добрия търговец.