Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1979 от 19.06.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15679/2021
Вид
Решение № 1979
Подписан
19.06.2022
В сила
12.07.2022
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал.2, т.3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 6, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • § 1, т. 2, б. "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. В., 19.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110115679 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № 33, срещу СТ. Д. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ № * обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 703,53 лв. (седемстотин и три лева и петдесет и три стотинки), представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 09.05.2018г. 09.03.2021г.; сумата 82,72 лв. (осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 703,53лв. за периода 14.07.2018г. - 22.03.2021г.; сумата 350,40 лв. (триста и петдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 09.05.2018г. - 09.03.2021г.; сумата 46,58лв. (четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 350,40лв. за периода 14.07.2018г. - 22.03.2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.03.2021г. до окончателното изплащане, за обект находящ се в гр. В., ж.к. „В.” № *, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника СТ. Д. В. за имот находящ се на адрес в гр. В., ж.к. „В.” № * с абонатни № * и № *. Излага, че съгласно чл. 33, ал.2 от приложимите ОУ потребителят изпада в забава с изтичане на 30- дневен срок от фактуриране на задължението. Твърди, че главницата по двете партиди представлява цена на реално доставени ВиК услуги, отчетени чрез използването на електронен карнет, на основание чл. 23, ал.4, изр. последно от ОУ Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в 1 заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. Д. В., чрез назначения от съда особен представител адв. М.К. е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва наличието на твърдяната консумация, както и че ответникът не е плащал своевременно задъжелнията си. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, ищецът чрез юрк. Пламенка В.а, а ответникът чрез адв. М.К..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.

От предоставените справкa за недобора се установява, че при ищеца титуляр на партида с абонатни № * и № * се води ответникът СТ. Д. В. за обект на потребление , находящ се в гр. В., ж.к. „В.“ № *.

Видно от справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията, върху собстветната на ответника ¼ ид.ч. от самостоятелен обект на собственост с идентификатор * по КККР и с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ № * е наложена възбрана на * г.

По делото като доказателства са приети и карнетни листи за партида с абонатен № * с титуляр СТ. Д. В. и адрес гр. В., ж.к. „В.“ № * за периода от 08.11.2016 г. до 08.08.2019 г., с положен подпис за потребителя последно при отчета на *г.

По делото като доказателства са приети и карнетни листи за партида с абонатен № * с титуляр СТ. Д. В. и адрес гр. В., ж.к. „В.“ № * за периода от 08.11.2016 г. до 08.08.2019 г., с положен подпис за потребителя последно при отчета на 07.12.2018 г.

Ищецът е представил и опис на отчети на абонатни № * и № * за периода 12.03.2019 г. – 10.03.2021 г. от таблет, модул, самоотчет до 16.09.2021 г.

Представена е ПДИ изх. на ищеца № * г., с която на ответника е определен 15-дневен срок за плащане на задължение от 1699,75 лв. за ползвани и незаплатени ВиК услуги на адрес гр. В., ж.к. „В.“ № *, формирано без посочена начална дата до 27.10.2021 г. Видно от отбелязването върху плика поканата е върната като непотърсена.

Видно от протокол от 07.04.2022 г. служител на ищеца е констатирал, че на посочената дата потребителят не осигурява достъп до водомера в процесния обект на потребление повече от една година от последното отчитане. Протоколът е подписан от служител на ищеца и свидетел.

Съгласно констативен протокол № * г. служители на ищеца са изършили проверка на процесния обект на потребление за отчитане на водомера, но на адреса не е открит никой.

Като доказателство по делото е прието неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, изготвено от вещото лице Я.Л., съгласно което общият размер на начислените месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 09.05.2018 г. – 09.03.2021 г. възлиза на 703,53 лв. , при обезщетение за забава от 82,81 лв. за периода 14.07.2018г. - 22.03.2021г. Ескпертът сочи, че общият размер на начислените месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 09.05.2018 г. – 09.03.2021 г. възлиза на 350,40 лв. , при обезщетение за забава от 46,61 лв. за периода 14.07.2018г. - 22.03.2021 г. Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, тъй като при посщението на 28.04.2022 г. в обекта не е имало никой. Експертът сочи, че по процесните фактури не е извършено плащане, включително след подаване на заявлението. Експертът сочи, че е налице съответствие между записаните в карнетните листи показания и начислените суми по фактурите издадени от ищеца.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното 2 ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е предявена в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху просрочените месечни задължения на абоната.

За успешното провеждане на исковата защита ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответната страна е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатни №* и № * за имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. „В.” № *, 2) стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по технически изправно средство за измерване и по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-В.” ООД ред, 3) изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, 4) а така също и одобряването и обнародването на горните Общи условия.

Предвид липсата на признати от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК правнорелевантни факти включени в предмета на доказване по делото, спорни в процеса се явяват всички условно обособени от т.1 до т.4 пунктове от разпределената доказателствена тежест на ищеца.

По въпроса дали ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот съдът съобрази, че съгласно §. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ на ответника. Според чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.

В случая съществуването на облигационно отношение между ищеца ВиК оператор и ответника като потребител съдът намира за доказано от коментираната по-горе доказателствена съвкупност, в частност от предоставената справка от Имотния регистър от партидата на ответника, сочеща, че върху собствената му 1/4 ид.ч. от апартамент с адрес гр.

В., ж.к. „В.” № *, съответстващ на адреса на процесния обект на потребление с абонатни №* и № *, е наложена възбрана на 09.02.2022 г. Доколкото на основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 2, ал.2, т.3 от ЗКИР вписването в Имотния регистър има доказателствено значение относно обстоятелството, че ответникът е притежавал включително в периода 09.05.2018г. 09.03.2021г. посоченото процентно участие в съсобствеността на процесния имот, наред с което не са представени доказателства разколебаващи данните от вписването, то и съдът намира за установено именно от справката, че ответникът като съсобственик на водоснабдения обект за процесния период е отговарял на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ. Следователно през отчетния период ответникът е бил в договорни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги по партида с абонатни №* и № *. Същевременно предвид липсата на императивни норми или договорни клаузи уреждащи възникването на солидарна отговорност между всички собственици на водоснабдения обект, то и всеки един от тях отговаря за задълженията за ВиК услуги по партидния номер до размера на квотата си в собствеността, т.е. ответникът в случая отговаря за 1/4 от тях.

Спорен по делото на следващо място е въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора, което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.

В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

3

В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.

Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.