Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 22.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 80/2023
Вид
Решение № 103
Подписан
22.03.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000080 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260038 от 17.11.2022г., постановено по т.д.№ 126 по описа за 2020 г. на ОС Хасково, с коeто e оставена без уважение молба вх. № 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез адв. Г.С. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. № 126/2020г. по описа на ОС Хасково.

Решението е обжалвано от ответникът „Ю.“ АД, молител в производството по чл. 247 ГПК, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение да бъде уважена.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Г. М. А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „В..“, представляван от адв. Л. Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

1

Повод за постановяване на обжалвания съдебен акт е постъпила пред първоинстанциония съд молба вх. № 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез адв. Г.С. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. № 126/2020г. по описа на ОС Хасково, изразяваща се в неотразяване в диспозитива на решението на формираната воля на съда, намерила отражение в мотивите на съдебния акт и конкретно за основателност на предявения иск в т.ч. и за законната лихва.

Насрещната страна Г. М. А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „В..“ не е взела становище по искането.

Решаващият съд, след като е констатирал, че в мотивите на постановения от него съдебен акт е взел становище досежно основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 430 ТЗ е постановил и своя диспозитив, в който не е присъдил претендираната законна лихва, но доколкото липсват мотиви досежно нейната основателност, то искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно, тъй като липса противоречие между мотиви и диспозитив.

Въззивната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК не предвижда ограничение във времето, през което може да се извърши поправка на очевидната фактическа грешка, нито субектите, по чийто почин се инициира производството - както съда, така и страните. Целта на същото е да се отстрани едно несъответствие между формираната воля на съда и нейния външен израз в писмения текст на решението, което не би следвало да се ограничи във времето - обстоятелство, взето предвид и от законодателя.

В мотивната част на решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. № 126/2020г. съдът е приел, че иска по чл. 430 ТЗ, предявен от „Ю.“ АД против Г. М. А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „В..“ за заплащане на сумата от 35 209.22 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 140 050.88 лв. по договор за банков кредит Продукт „Б.“ от 02.03.2006г. за периода от 21.08.2012г. – 09.03.2016г. е основателен и изцяло следва да бъде уважен. Казаното означава, че съдът е формирал и изразил воля и досежно основателността на акцесорната претенция, заявена от ищеца за присъждане на законната лихва върху приетото за основателно главно вземане. Следва да се има предвид, че в случая е претендирано присъждане не на обезщетение за забава плащането на главното вземане, а присъждане на законна лихва, чиято дължимост е обусловена от дължимостта на главното вземане и след като същата е установена в мотивите на съдебното решение, то тази воля на съда следва да бъда отразена и в диспозитива на постановения акт.

Изводът е, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейния външен израз, което несъответствие следва да бъде отстранено, като се допусне исканата поправка и в диспозитива на решението се запише, че сумата от 35 209.22 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 140 050.88 лв. по договор за банков кредит Продукт „Б.“ от 2

02.03.2006г. за периода от 21.08.2012г. – 09.03.2016г. се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 17.07.2020г. до окончателното й заплащане.

Не до този правен извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд, поради което и постановеното от него решение като незаконосъобразен отговор на отправеното искане по чл. 247 ГПК следва да бъде отменено, а молбата за поправка на очевидна фактическа грешка да бъда удовлетворена.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260038 от 17.11.2022г., постановено по т.д.№ 126 по описа за 2020г. на ОС Хасково, с коeто e оставена без уважение молба вх.

№ 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез адв. Г.С. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. № 126/2020г. по описа на ОС Хасково КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г., постановено по т.д. № 126/2020 г. на Окръжен съд Хасково, като в първия диспозитив на решението сумата от 35 209.22 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 140 050.88 лв. по договор за банков кредит Продукт „Б.“ *** от 02.03.2006г. за периода от 21.08.2012г. – 09.03.2016г. да се чете присъдена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.07.2020г. до окончателното й заплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3