Решение № 667 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330206222 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5697-001230 от 23.10.2024г. на Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ гр.Пловдив, с което на К. Д. К., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 8 точки.

Жалбоподателят, с жалбата си и в допълнително депозирана от повереника му молба, оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно в частта, в която за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50 лева на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Прави искане за отмяна на НП в тази му част. В останалата част НП не се оспорва, поради което не подлежи на разглеждане от съда. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования повереник.

1

Въззиваемата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 06.09.2024 г. в гр.Пловдив на бул.“Шести септември“ №2 св.П. Т. М., на длъжност „***“ при Сектор „СПС“ Пловдив, ОДМВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения, касаещи безопасността на движението по пътищата. На същата дата в 16:40 часа покрай св.М. преминал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“, на който регистрационната табела не била видима и поставена на определеното за това място. Това била причината св.М. да последва със служебния си мотоциклет въпросното МПС и посредством светлинен и звуков сигнал да го спре. По време на проверката бил установен водача на мотоциклета, а именно жалбоподателя К.. Полицейският служител установил, че регистрационната табела на мотоциклета била поставена хоризонтално в задния калник по начин, по който не била видима за останалите участници в движението и контролните органи, тъй като не била поставена на определеното за това място. Констатирано било още, че управлявания от К. мотоциклет се движел със значителна техническа неизправност при липса на огледало за обратно виждане. В хода на проверката жалбоподателят не представил и Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Поведението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушения на чл.139, ал.1, т.1, чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което св.П. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AД, бланков № 0657059/06.09.2024г. актът бил подписан от жалбоподателя без отразени от него възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 23.10.2024 г. за извършени нарушения на чл.139, ал.1, т.1, чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя П. М..

Свидетелят потвърждава направените в съставения от него акт констататции.

2

Сочи, че техническата неизправност на процесния мотоциклет се състояла в липсата на огледала за обратно виждане, водачът не представил СУМПС, част ІІ на МПС-то и регистрационната табела на мотоциклета била поставена хоризонтално в задния калник, като била невидима за останалите участници в движението и за контролните органи.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя като обективни, последователни, без индиция на заинтересованост от изхода на делото и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата." От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление мотоциклет и че регистрационната табела на същия не е била поставена на определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, съгласно която „Табелите с регистрационен номер се поставят на превозното средство на определените от производителя за това места, в съответствие с изискванията на приложение III, част 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията от 31 март 2021 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на единните процедури и техническите спецификации за одобрение на типа на превозни средства и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общите им конструктивни характеристики и безопасност (OB, L 117, 6.04.2021 г.) – за превозни средства от категории М, N и О или на приложение XIV от Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014 на Комисията от 21 ноември 2013 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с конструкцията на превозните средства и общите изисквания към одобряването на дву-, три- и четириколесните превозни средства (OB, L 25, 28.01.2014 г.) – за превозни средства от категория L. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.“. Съгласно чл. 10, ал. 7 от същата наредба "На мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табелата с регистрационен номер се поставя само отзад". Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от завода - производител 3 за всяко едно превозно средство и именно това е мястото, визирано в разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 10, ал. 5 от Наредбата и не съществува законова възможност водачът сам да избере местоположението, на което да постави същата. От разпита на актосъставителя се установява по безспорен начин, че регистрационната табела на управлявания от жалбоподателя мотоциклет "Хонда ЦБР 600 Ф“" с рег. № *** е била поставена хоризонтално в задния калник на мотоциклета и не е била видима. Свидетелят М. лично е видял как е била поставена регистрационната табела на мотоциклета и в този смисъл непосредствено е възприел извършеното нарушение на ЗДвП. Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение. Нещо повече при съставянето на АУАНу К. е вписал в графа възражения, че няма такива, като не е изложил такива и в срока по чл. 44 от ЗАНН, а презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не бе опровергана.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение, правилно е приложена санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда наказанията лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Съобразявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал размера на предвидените наказания, налагайки ги в техния минимален размер – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50 лева.

При определяне размера на наказанията наказващият орган е съобразил и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, доколкото са наложени за едно и също административно нарушение.

Що се отнася до отнетите на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 8 контролни точки, същите са правилно определени за управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места /чл.6, ал.1, т.4 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР/, но по аргумент от чл.3 ал.1 от същата Наредба на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с 4 по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 от ЗАНН е неприложим. За формиране на този извод съдът взе предвид и приложената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има и други административни нарушение на правилата по ЗДвП.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от компетентни лица, като в тази връзка е приложената и приета по делото като писмено доказателство оправомощителна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това съставомерни елементи на извършеното деяние, като не е налице сочената от жалбоподателя празнота в описанието, водеща до неяснота в административнонаказателното обвинение, която да е ограничила правото на защита на санкционирания. Управляваният от жалбоподателя мотоциклет е недвусмислено индивидуализиран, като даденото в акта и НП словесно описание на деянието коректно посочва коя от хипотезите на нарушената разпоредба от ЗДвП е осъществена. Ясно е отразено, че табелата с регистрационния номер е поставена в задната част на МПС, но не е видима за останалите участници в движението и за контролните органи, което категорично води до извод за неизпълнение на задължението да е поставена на определеното за това място, доколкото функцията й е да идентифицира конкретното МПС. Следва да се има предвид, че изискванията, заложени в ЗАНН не са самоцел. Те целят предоставяне на минимални гаранции за защита на правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в административнонаказателното производство, поради което и преценката дали има допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършено на базата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отговорът на този въпрос е положителен. Ето защо според настоящия съдебен състав наведеното в този смисъл възражение, очевидно не се основава на действително неразбиране, а единствено цели обосноваване на извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание /предвид несъмнената му доказаност/.