Решение № 653 от 22.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска

Членове:

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско дело № 20211100513795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №20218510402115, обективиран в Постановление от 17.09.2021 г. с изх. № 63636/17.09.2021 г. Жалбоподателят счита, че акта е незаконосъобразен, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 433, ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение е представено по делото доказателство, че задължението е платено, като сумата твръди, че е платена още на 01.03.2021 по сметка на взискателя още преди издаване на изпълнителния лист. Предвид горното счита, че задължението е платено преди образуване на изпълнителното дело и горното следва да бъде прекратено. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Взискателят М.С.Д. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител –адв.И.М., като претендира отхвърлянето й. Поддържа, че от приложеното платежно се виждало, че сумата била наредено по сметка в банка, която не съществува от 1

2013г., а самата сметка е закрита още през 2013г., за което се позовава на заключение на ССЕ, изслушана по гр.д.№206/2020г. на РС – Разлог. Позовава се на клаузи от Общите условия на Пощенска банка защо и към коя дата е закрита сметката.Твърди, че съгласно ЗПУПС парите е следвало да бъдат върнати на наредителя на превода, но не са постъпили в патримониума на взискателя.

ЧСИ М.П. е депозирал подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по изложените съображения.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Производството по процесното изпълнително дело е образувано по молба от на взискателя М.С.Д. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.07.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД РАЗЛОГ на основание Съдебно решение по ГД № 00206 от 2020 г., за сумата от 350 лв. – разноски. На 18.08.2021г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 49896/16.08.2021 г. На 20.08.2021 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.

На 02.09.2021 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 86089/02.09.2021 г. С посочената молба длъжникът иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 - поради плащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело. Към молбата длъжникът прилага преводно нареждане за кредитен превод с дата на плащане от 01.03.2021 г., което е с посочено име на банка-получател Юробанк и ефДж клон Благоевград, по описаната сметка, като същото е без печат на банката, а е посочено дата на създаване – 01.03.2021г. и че е валидно преди 08.03.2021г. Наредител е Адвокатско дружество В. и пар.т., а конкретното лице – създател на документа е П.В., за който е приложено пълномощно на стр. 16 от изпълнителното дело от длъжника.

На 17.09.2021 г. взискателят, чрез своя процесуален представител, е депозирал по изпълнителното дело молба е вх. № 92844/17.09.2021 г., с която оспорва извършеното плащане от 01.03.2021 г. и моли за продължаване на изпълнителните действия по делото. Посочва, че нареждането е по сметка, 2 открита съгласно договор за кредит от 15.10.2009г., която той не ползвал след получаване на кредита. Посочил е, че дори не знаел, че още съществувала сметката, съответно не е бил уведомен за плащането и не потвърждава същото.

На 17.09.2021 г. с Постановление с изх. № 63636/17.09.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като представената от длъжника молба-становище, ведно с приложено платежно нареждане е оспорено от взискателя. Отказът на съдебния изпълнител е връчен на длъжника на 28.09.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на нови я ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. В случая се обжалва постановление за отказ за прекратяване на образуваното изпълнително дело, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде 3 прекратено изпълнителното производство. В случая от страна на длъжника се твърди плащане преди образуване на изпълнителното дело и той е този, който следва да установи плащането надлежно съобразно разпределението на доказателствената тежест. Твърди се плащане по посочената банкова сметка с представеното нареждане за превод от 01.03.2021г. Представеното нареждане е без печат на банката, до която е отправено и е посочена дата на валидност.

Следователно това е само иницииращ документ, но няма никакви доказателства, че това платежно нареждане е прието от банката и изпълнено.

Съгласно чл. 76 от ЗЗД плащането по банков път се извършва чрез заверяване на сметката на получателя. В случая от взискателя се оспорва плащането да е постъпило по негова сметка, като се и твърди, че същата е закрита поради необслужване. Следователно длъжникът, който се позовава на благоприятния за него факт на плащане, следва да установи при пълно и главно доказване, че с представеното преводно нареждане е платено надлежно, т.е. заверена е сметката на получателя. Такива доказателства не са представени. Няма никакви данни, че тази сума по преводното нареждане действително е постъпила и с нея е заверена сметката на получателя, за да се приеме, че с оглед оспорването на този факт от другата страна, е извършено надлежно плащане. Налице е и спор между страните с оглед изложеното от взискателя дали въобще процесната сметка е активна и действаща, тъй като е била открита по договор за кредит преди повече от десет години, не е обслужвана откъм такси, което се посочва в заключение на експертиза по дело, което е между страните и по което именно е издаден изпълнителния лист, което също поставя под съмнение постъпването на сумата. При всички случаи след като плащането е по банков път, установяването му следва да е с документ, удостоверяващ заверяването на сметката на получателя. Представеното преводно нареждане не установява заверяването на сметката на взискателя и такъв документ не е представен от длъжника. При така представените доказателства, съдът намира, че постановлението на ЧСИ следва да бъде потвърдено, тъй като не е доказано от длъжника по съответния надлежен начин твърдяното плащане, а именно с установено с писмо от банката заверяване сметката на получателя.

Предвид горното съдът намира, че жалбата и доводите по нея са неоснователни и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде потвърден.

4

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№99752/05.10.2021, подадена от длъжника по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес –гр.София, ул. “****, срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №20218510402115, обективиран в Постановление от 17.09.2021 г. с изх. № 63636/17.09.2021 г.

Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5