Решение № 482 от 11.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000419 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е въззивна жалба на ищеца „Перник План” ЕООД – в несъстоятелност, срещу решение № 260094/07.02.2022г. по т.д. 614/2020г. по описа на СГС, ТО, VI - 6 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Обединена Българска банка“ АД искове по чл.49 ЗЗД за сумата 65 345,80лв., предявен частичен размер от пълен размер от 1 165 345,80лв. – претендирано обезщетение за понесени от ищеца вреди в резултат на противоправното поведение на банката по изпълнително дело №194/2015г. по описа на ЧСИ С. Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие- ОС – Перник, изразяващо се в това, че ответникът, като наддавач в публичната продан за периода от 22.06.2015г. – 22.07.2015г., умишлено е ограничил правата на процесуалния си представител в изпълнителното производство с определена сума за наддаване, което претендира да представлява нарушение на чл.3 ГПК, която хипотеза следва да се приравни на неполагане на грижата на добрия търговец в производството по публичната продан на актива на длъжника и настоящ ищец, както и че същият не е положил дължима грижа за постигане на начална висока цена / оценка на имота, предвид факта, че към момента на 1 публичната продажба е действала само разпоредбата на чл.485 вр. с чл.468, ал.2 ГПК, съгласно която само по искане на взискателя се назначава вещо лице или може да се обжалва оценката, което банката не е сторила, в резултата на което ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1 165 345,80лв., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 912 лв., предявен частичен размер от пълен размер от 355 000 лв. - претенция за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 30.03.2017г. до 3.03.2020г., като неоснователни. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на закона и съдебната практика по приложението му. Излага да е предявил пред съда претенция за обезщетение на търпените вреди в резултат на действията и бездействията на ответника, изразяващи се в умишлено ограничаване правата на процесуалния представите на банката с определена сума за наддаване.

Поддържа последното да представлява нарушение на нормата на чл. 3 ГПК, която задължава страните и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от отговорност за вреди. Излага последната грижа да може да бъде приравнена на грижата на добрия търговец, която е с по – силен интензитет от грижата на добрия стопанин. Поддържа изискване за последната грижа да се съдържа и в чл. 237, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 37, ал. 3 ЗОЗ и чл. 302 ТЗ. Сочи по делото да е установено и съобразно мотивите на съда в полза на кредитора ответник да е имало учредени особени залози за обезпечаване изпълнението на процесния дълг по договор за банков кредит.

Излага кредиторът да дължи грижата на добрия търговец при прилагане на целия предмет от мерки по чл. 32 ЗОЗ. Поддържа да не оспорва правото на кредитора да избере дали да изпълнява по ЗОЗ или по ГПК, както и че двете производства могат да съществуват паралелно, но сочи именно по причина на последното и в производството по ГПК кредиторът в ролята на взискател да дължи участие с грижата на добър търговец, включително и във връзка с чл.

37, ал. 3 ЗОЗ да дължи вземането на мерки за увеличаване на продажната цена и намаляване на разноските за продажбата. Излага изискуемата с нормата на чл. 3 ГПК добросъвестност да не се установява по делото по отношение на действията на ответника като взискател, включително с оглед неположената грижа за продажбата на имота на най-добра цена, което се установява и от изслушаната СТЕ. Цитира съдебна практика за отговорността на взискателя 2 при материална незаконосъобразност на изпълнителния процес. Поддържа банката да е ограничила правомощията на представлявалият я на публичната продан юрисконсулт с размер на сумата, до която може да наддава, с което е препядствала възможността по чл. 492, ал. 2 ГПК за наддаване при продажба на имота. Излага последните действия да са противни на нормата на чл. 492, ал. 2 ГПК и да са недобросъвестни по смисъла на закона и в тази недобросъвестност да се изразява материалната незаконосъобразност на действията на взискателя, за които той отговаря по чл. 482, ал. 4 ГПК.

Поддържа съдът необосновано да не е възприел и оплакването, че банката е действала недобросъвестно като не е упражнила правата си по чл. 485 ГПК, вр. чл. 468, ал. 2 ГПК да изиска назначаване на вещо лице или да обжалва оценката на имота в изпълнителното производство. Излага с горните си действия банката да е нанесла вреди на ищеца, за които последният може да търси обезвреда само по съдебен ред по предявен иск по чл. 49 ЗЗД и същите се изразяват в разликата между пазарната цена на собствения му имот и цената, на която имотът е продаден при реализираната публична продан. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени от съда.

Въззиваемата страна, „Обединена Българска банка“ АД, оспорва въззивната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Излага жалбата да е подадена от ненадлежен представител и че по-късното и подписване от синдик не може да санира нередовността, защото ще е след изтичане срока за обжалване на съдебното решение. Поддържа обжалваното решение да е правилно по подробно изложените с него мотиви. Излага тезата на въззивника ищеца, че взискателят ще носи отговорност за причинени вреди на длъжника всеки път, когато избере да не наддава в провеждана публична продан, да е противна на закона и да е неоснователна и откъм твърдения. Сочи всеки кредитор да има правото да прецени с оглед неговия интерес дали да участва въобще с наддавателно предложение, както и до каква сума да наддава, като последното му поведение не може да бъде квалифицирано като противоправно. Излага първоинстанционният съд обосновано да е отговорил и по второто оплакване на ищеца, като е установил цитираната от него процесуална норма, даваща право на взискателя да обжалва извършената от вещо лице оценка на имотите, върху които е 3 насочено принудително изпълнение, да е изменена две години след периода на извършване на процесната продан – 22.06.2015г. – 22.07.2015г., и да не е действаща в сочената от ищеца редакция към датата на проданта, респективно взискателят да не е разполагал с право на жалба и неподаването на такава да няма как да му бъде вменено във вина. Поддържа съдебният акт да е подробно мотивиран и да се присъединява към мотивите му, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. По изложените доводи моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл.

80 ГПК.

При дължимата проверка по чл. 267 ГПК въззивният съд е дал указания на въззивника ищец по реда на чл. 262 ГПК и чл. 129 ГПК, включително за подписване на въззивната жалба от назначения синдик на ищеца предвид правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, които са изпълнени в срок и въззивната жалба е редовна – подписана от надлежен представител и подадена в срок, и не подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2 ГПК, противно оплакванията по писмения отговор на въззиваемата страна.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

Не е налице спор между страните досежно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, липсват оплаквания срещу последната с депозираните въззивна жалба и писмен отговор, предвид на което и същата се възприема при условията на ограничен въззив от настоящия състав на съда и съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Спорът между страните е правен – дали при така установената фактическа обстановка въведените с исковата молба и уточнени в хода на делото след указания на съда по чл. 129 ГПК конкретни действия и бездействия на ответника по изпълнително дело №194/2015г. по описа на ЧСИ Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие - ОС – Перник, изразяващи се в това, че ответникът като наддавач в публичната продан за периода от 4

22.06.2015г. – 22.07.2015г. е ограничил правата на процесуалния си представител в изпълнителното производство с определена сума за наддаване, както и че ответникът не е поискал назначаване на вещо лице или обжалвал оценката на имота във връзка с действалата разпоредба на чл.485 Г П К , вр. с чл.468, ал.2 ГПК, могат да бъдат квалифицирани като противоправни, дали се намират в причинна връзка с търпяната вреда от продажбата на имота на публичната продан на цена по-ниска от пазарната, и дали за същите действия може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника – взискател за изпълнението.

На първо място, с оглед поддържаните с жалбата доводи за материална незаконосъобразност на изпълнението следва да бъде посочено, че съобразно цитираната и от първоинстанционния съд практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 105 от 30.09.2021г. по гр.д. 2610/2020г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, а и тази по решение № 60247 от 29.11.2021г. по гр.д. № 3137/2020г., ГК, IV ГО на ВКС, и по т. 6 от ТР 4 от о11.03.2019г. по т.д.

4/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС взискателят носи отговорност по правилата на непозволеното увреждане за причинените вреди на длъжника при материално незаконосъобразно изпълнение – изпълнение, при което взискателят е привиден /мним/ кредитор, като изпълняваното материално право е отречено в съдебен процес – в частност искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен. Ищецът не излага фактически твърдения, които да покриват очертания в горецитираната съдебна практика състав на материално незаконосъобразно изпълнение, доколкото и съобразно признанията на ищеца, макар в проведеното производство по иск по чл. 422 ГПК част от правата на банката да са отречени, то искът по чл. 422 ГПК е уважен с влязло в сила решение за сума в много по-голям размер от събраната сума в резултата на процесните действия за по принудително изпълнение. Ищецът в никой момент не е твърдял с процесните действия да се е стигнало до удовлетворяване на права на взискателя, с които последният не разполага, предвид на което и излаганите правни доводи за материална незаконосъобразност на проведеното срещу ищеца принудително изпълнение са неотносими към въведените от него обстоятелства, на които основава искането си до съда.

На второ място, настоящият състав на съда изцяло споделя формираните изводи по горецитираната практика на ВКС, че предявеният 5 главен иск следва да бъде квалифициран като такъв за ангажиране деликтната отговорност на ответника – чл. 49 ЗЗД, каквато е и дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е винаги предпоставена от установено противоправно поведение на служители при ответника.

Както ищецът сам поддържа, очертаното от него поведение на служители при ответника във връзка с възложените им от ответника функции и правомощия по образуване на изпълнително производство по реда на ГПК въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и допуснато незабавно изпълнение на заповедта е правомерно действие.

Наличието на учредени в полза на кредитора и за обезпечаване изпълнението на дълга, за който е издаден изпълнителния лист, особени залози върху предприятието на длъжника, както и вписаното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ – чл. 32 ЗОЗ, също не са пречка, нито препядстват реализиране на изпълнението на обезпеченото вземане по реда на ГПК, в който смисъл са изричната законова разпоредба на чл. 32а, ал. 2 ЗОЗ, а и доводите на ищеца.