Определение № 126 от 29.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Стара Загора, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500044 по описа за 2024 година Обжалвано е определение № 2849 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д.

№ 2149/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.

Частният жалбоподател П. П. С., чрез процесуалния си представител адв. Д. М., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че предявените от нея права са незащитими с друг иск, изключващ правния интерес от установителния иск. Твърди, че е предявила иск за установяване на недействителност на клауза от сделка, което е основание в един бъдещ процес да поиска връщане на даденото по прогласената за нищожна клауза, което е следващата се правна последица от уважаване на претенцията. Позовава се на ТР № 1 от 27.04.2022 г., според което съдът може служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, но само в мотивите на решението. Затова, дори и в бъдещото производство по чл.55 ЗЗД съдът да разгледа нищожността на клаузата, това няма да доведе до търсената от ищцата защита, а именно да се установи със силата на пресъдено нещо, че клаузата е нищожна. Счита, че само на това основание е налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от П. П. С. от гр. К. срещу „Б.Е.Д.к.“ ООД със седалище в гр.

С., с която иска обявяването на нищожността на клаузата по чл.10, ал.1 от 1 договор за паричен заем № 300816536. Ищцата е твърдяла, че е сключила с ответника на 21.07.2022 г. договор за паричен заем в размер на 700 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 88,48 лв. или 13% от размера на главницата.

Тази допълнителна такса била включена в погасителните вноски. Твърдяла е, че клаузата на чл.10, ал.1, с която е договорено това допълнително плащане, е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Тя не била индивидуално уговорена, тъй като фигурирала в Общите условия към договора за потребителски кредит. Счита, че тази клауза е нищожна, защото противоречи на добрите нрави. Искала е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата по чл.10, ал.1 е нищожна.

С определение № 2723 от 06.12.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата да обоснове правния си интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожност на клауза от изпълнен предсрочно и с изтекъл срок на действие договор или да приведе търсения вид защита в съответствие с правния интерес.

В дадения срок ищцата е подала отговор на разпореждането, в който е посочила, че предявените от нея права не са защитени с друг иск, изключващ правния й интерес от установителния иск. Посочила е, че е предявила иск за установяване на недействителност на клауза от сделка, което е основание в един бъдещ процес да поиска връщане на даденото по прогласената за нищожна клауза, което е следващата се правна последица от уважаване на претенцията. Позовава се на ТР № 1 от 27.04.2022 г., според което съдът може служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, но само в мотивите на решението. Затова, дори и в бъдещото производство по чл.55 ЗЗД съдът да разгледа нищожността на клаузата, това няма да доведе до търсената от ищцата защита, а именно да се установи със силата на пресъдено нещо, че клаузата е нищожна. Счита, че само на това основание е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.

С обжалваното определение от 20.12.2023 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, като е приел, че видът на правната защита, която ищцата претендира да получи, не съставлява правна защита на конкретни нейни права, не води до промяна на нейната или на ответната страна правна сфера, защото обявяването на една клауза от изпълнен, прекратен поради изтичане на срока, за които е сключен, договор, няма преюдициално значение за настоящи или бъдещи нейни права, които тя да реализира. Приел е, че твърдението на ищцата, че е предявила иск за установяване на недействителност на клауза от сделката, като основание в един бъдещ процес да поиска връщане на даденото по прогласената за нищожна клауза, което представлява следващата се правна последица от уважаване на претенцията, не може да се приеме за основание за предявяване 2 на установителен иск, а позоваването на ТР № 1/27.04.2022г. по т.д № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо, защото се отнася за хипотеза, противоположна на настоящата. Приел е, че ищцата има единствено правен интерес да върне обратно в патримониума си даденото на ответника без основание по едно приключило и изчерпало съдържанието си правоотношение с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. обосновава правния интерес на ищцата, която е била в правоотношение с ответника, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което ответникът (обогатилата се страна) е получила нещо без основание за сметка на обеднялата страна. Ищцата разполагала с този иск от деня на получаването на престацията без основание и правото й да го предяви се погасява след изтичане на определения в закона срок. Тя не разполагала с този иск в периода, когато все още не е предала на другата страна по правоотношението това, което на тази страна не й се дължи поради нищожност на основанието. В периода на съществуване на правоотношението, по което ищцата счита, че не дължи изпълнение, за нея съществува правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на основанието, тъй като получаването на този вид защита ще доведе до отпадане на задължението й да извърши изпълнение същото. Приел е, че необходимостта от ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС е съществуващият основен в гражданския процес принцип на диспозитивното начало при предявяване на иск. Съгласно този принцип съдът бил обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката.

Проведен до край този принцип би довел до неоправдан разход на процесуално време, средства и труд за установяване на действителността на сделки или части от тях, при условие, че същите или части от тях са нищожни и нищожността съществува и има действие по отношение на всички. С чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) бил въведено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и на изричното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори в заповедното производство. В настоящия случай съдът не бил в хипотеза „служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съдът следвало да установи осъществяването на твърдени от ищцата с исковата молба факти и обстоятелства, които се покриват с част от фактическия състав на чл.55 ЗЗД, т.е. трябвало да разгледа, обсъди и установи наличието на недействително между страните съглашение. Ищцата не би получила нищо от това установяване било то и със сила на присъдено нещо. За да си върне даденото без основание тя следвало да поиска съдът да установи, че на основание на това недействително съглашение е настъпило без основание разместването на блага излезли от нейната правна сфера и постъпили в правната сфера на ответника, което представлява останалата част от фактическия състав на чл.55, изр.1 ЗЗД. За правния интерес на ищцата – да си върне даденото без 3 основание било без правно значение дали в диспозитива или в мотивите на съдебното решение ще бъде констатирана недействителността, след като само по този път тя може да постигне правно легитимния резултат – да си върне платеното без основание.

Въззивният съд намира определението за неправилно.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки, който има интерес от установяване на действителното положение, има право да предяви установителен иск.

Безспорно е, че наличието на правен интерес от търсената защита с предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът е задължен да следи служебно, и липсата й обуславя и недопустимост на производството. Преценката обаче дали е налице правен интерес от иска е обусловена от твърденията на ищеца, че правният спор засяга негови съществуващи права, и зависи не само от това налице ли е възможността за предявяване на друг иск, но и от характера на спорното право. Правният интерес е обусловен също така и от установяване на целения с предявения иск резултат, насочен към правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца.

В случая ищцата твърди, че е страна по сключен потребителски договор, като за нея е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо нищожност на договорната клауза за заплащане на допълнителна такса „Бързо разглеждане“ с твърдение, че въз основа на тази клауза ответникът е получил без основание плащане на сумата от 88,48 лв., за връщане на която тя ще предяви иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Искът по по чл.55, ал.1 ЗЗД не изключва предявяването на установителен. Предвидената в посочената норма реституция цели да се възстанови даденото без основание след признаване на нищожността на договора/негова отделна клауза. Установителният иск не е обусловен от заплащане или не на задължението по сделката. Несъмнено нищожността може да се предяви с иск или с възражение, но право на ищеца е да прецени как да защити правата си - чрез иск или възражение. Защитата чрез предявяване на иск ще установи действителността на договорната клауза със сила на присъдено нещо и ще създаде безспорност в отношенията между страните. Наличието на възражение за нищожност, което тя би могла да предяви в иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, както и служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор, не обуславят отпадане на правния интерес от защита чрез предявяване на иск. Без значение е, че в случая не е предявен и осъдителният иск, основателността на който е обусловена от изхода на спора по установителния иск, тъй като не е задължително той да бъде предявен заедно с установителния. Пак само и единствено по усмотрение на ищцата тя може да предяви правата си в един и същ процес, но може да стори това и в друго производство. Не на последно място може при установяване на нищожността на клаузата, ответникът да върне полученото.

4

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че ищцата има правен интерес за установяване със сила на присъдено нещо действителността на клаузата от процесния договор. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2849 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2149/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________