Решение № 331 от 25.07.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 331 25.07.2022г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 82 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на „ТНД

Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к „Западна индустриална зона“, представлявано от управителя Т.Д.М., подадена чрез пълномощниците адв. К.Б. и адв. Т.Е., с която на основание чл.2в от ЗОДОВ при условията на солидарност, срещу Народно събрание на Република България, Национална агенция за приходите и Върховен административен съд, са предявени субективно и обективно съединени искове, както следва: иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ТНД Пропърти“ ЕООД, гр. Казанлък сума в размер на 61 160 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „ТНД Пропърти“ ЕООД имуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ТНД Пропърти“ ЕООД, гр. Казанлък мораторна лихва върху сумата от 61 160 лева за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 18 653.80 лева; иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ТНД Пропърти“ ЕООД, гр.

Казанлък сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „ТНД Пропърти“ ЕООД неимуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата и иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ТНД Пропърти“ ЕООД, гр.

Казанлък мораторна лихва върху сумата от 10 000 лева за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 3 050 лева.

Ищецът твърди, че ден след като се регистрира в ТР, на 09.06.2016г. дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.100, ал. 1, като на 17.06.2016г. „ТНД Пропърти“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. На 10.06.2016г., във връзка с дейността си „ТНД Пропърти“ ЕООД закупува недвижим имот /урегулиран поземлен имот/, като плащането на цената на сделката е извършено на същата дата. Издадената от продавача фактура № 129/ 10.06.2016г. с предмет на доставката „Покупка на УПИ“ с данъчна основа 271 000 лева, е била включена в дневника за покупките и в подадената от „ТНД Пропърти“ ЕООД на 13.07.2016г. справка-декларация за м. юни 2016г., при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 54 160лв., с основание фактурата от 10.06.2016г. Претендираното възстановяване на данъчен кредит е на основание чл. 74 от ЗДДС. От страна на органите на приходната администрация е извършена ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт №Р-16002416007004-091-001/ 21.12.2016г., с който на дружеството-ищец е отказан претендирания за възстановяване данъчен кредит, по съображения, че изискуемият се регистрационен опис на наличните към датата на регистрацията по ЗДДС активи, е представен след изтичане на 45-дневния срок, определен съгласно действалата към момента норма на чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 69 от 09.02.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.

„ТНД Пропърти“ е обжалвало РА № Р-16002416007004-091-001/21.12.2016г. по съдебен ред, като с Решение № 1427/ 04.08.2017г. по адм. дело № 608/ 2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Решението на Пловдивския административен съд е потвърдено с Решение №5227/ 23.04.2018г. по адм. дело № 10823/ 2017г. по описа на Върховен административен съд.

Ищецът поддържа, че националната правна уредба - чл.74, ал.2, т.3 и чл.75, ал.3 от ЗДДС (отм., в приложимите редакции на разпоредбите), данъчната ревизионна практика и съдебната практика, които санкционират неизпълнение на формалистични задължения, съществували в българското законодателство, с пълно лишаване от право на приспадане на данъчен кредит, въпреки че са изпълнени всички изисквания за приспадане на данъчен кредит по същество, е в нарушение на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалността. По съображения, изведени от практиката на СЕС, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане, е основен принцип и неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и че режимът на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платен ДДС при упражняване на икономическата му дейност, обосновава, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадане на данъчен кредит по получените доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. Съответно изведените от практиката на СЕС правни стандарти по отношение на пропорционалността при приемане на национални мерки за прилагане на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, изискващи тези мерки да не бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралността на ДДС, като основен принцип на общностното законодателство в тази област, задължавал държавите - членки да не залагат в националното си законодателство формални изисквания, затрудняващи упражняването на правото на приспадане. В този смисъл счита, че въвежданите по силата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО в националната правна уредба и прилагани от данъчната администрация мерки, не могат да бъдат използвани така, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, респ. и неутралитета на ДДС. Поддържа, че в случая създадените при упражнената от националния законодателен орган възможност по чл.182 във вр. с чл.180 от Директива 2006/112/ ЕО, специални правила за упражняване на право на данъчен кредит за активи, придобити от данъчно задълженото лице преди регистрацията му за целите на ДДС, от гл.т. на регламентацията по чл.74, ал.2, т.3 от ЗДДС /отм./ и по чл.75, ал.3 от ЗДДС /отм./, не съответстват нито на целите на Директива 2006/112/ ЕО, нито на основните принципи на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, потвърдени от трайната практика на СЕС. Според ищеца нарушен е както принципът на данъчен неутралитет /налагащ приспадане на данъчен кредит по получени доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и данъчно задълженото лице да е пропуснало някои формални изисквания/, така и принципът на пропорционалност /изискващ държавите-членки да приемат и прилагат мерки и средства, които, позволявайки ефективна борба с измамите и избягването на данъка, в най-малка степен накърняват целите и принципите, установени от законодателството на съюза/, което релевира допуснато от националния законодателен орган съществено нарушение на правото на ЕС. Съответно поддържа, че при произнасянето на органите на приходната администрация по заявеното от дружеството право на данъчен кредит, както и при произнасянето на националния съд във връзка с осъществения съдебен контрол за законосъобразност по отношение на Ревизионен акт № Р-16002416007004-091-001/21.12.2016г., с който на дружеството-ищец е отказан претендираният за възстановяване данъчен кредит, също е нарушено приложимото в областта на ДДС право на Европейския съюз. Счита, че доколкото по отношение на „ТНД Пропърти“ ЕООД са били изпълнени предпоставките по чл.63, чл.167, чл. 168 и чл.178 от Директива 2006/112/ ЕО, в противоречие с правните стандарти, изведени от практиката на СЕС, данъчната администрация, въпреки наличието на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по фактура № 129 от 10.06.2016г. и изпълнението на изискванията по същество, е отказала на формално основание да признае това право. Съответно при произнасянето си националният съд, въпреки че е бил длъжен, не е преценил съвместимостта на националните норми и данъчната практика с правото на ЕС, респ. не е извършил преценка дали националната мярка, подчиняваща правото на приспадане от спазването на чисто формални изисквания, не надхвърля необходимото за осигуряването на правилното събиране на данъка с оглед основните принципи на пропорционалност и данъчен неутралитет.

Ищецът твърди, че допуснатите от ответниците нарушения на общностните норми са съществени, тъй като са нарушени основни принципи на правото на ЕС и безусловни правни стандарти, изведени от практиката на СЕС. Позовавайки се на чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на въведения принцип за отговорност на Държавата за вреди, причинени в резултат на неизпълнение на общностното право, е направено искане за присъждане на претендираните обезщетения за претърпения в условията на съпричиняване вредоносен резултат - имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с релевираното достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Ответникът

- Народно събрание на Република България, чрез процесуалните си представители по делото, в представените писмен отговор и писмено становище и в съдебно заседание, оспорва исковата молба и предявените искове като процесуално недопустими, а по същество като неоснователни. Поддържа, че Народното събрание не е пасивно легитимирана страна в производството по предявени искове по реда и на основание ЗОДОВ, тъй като предметният обхват на ЗОДОВ не включва отговорност на Държавата за вреди, причинени от законодателен орган в резултат на нарушение на правото на ЕС. С подробни съображения обосновава, че въведеното с чл. 74 от ЗДДС изискване за представяне в срок на регистрационен опис с последиците по чл. 75, ал. 3 от ЗДДС при неизпълнението му, не ограничава правото на приспадане на данъчен кредит, нито го прави прекомерно трудно, още по-малко практически невъзможно, като поставеното условие е напълно в дискреционната власт на държавата и не нарушава принципа на пропорционалността. Съответно въвеждането с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията, респ. квалифицирането на неизпълнението на това задължение като изключващ правото на приспадане по чл. 74 от ЗДДС юридически факт с разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС, не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директива 2006/112/ ЕО и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. Излага подробни доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като липсва допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, намиращо се в причинно-следствена връзка с претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът

- Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмен отговор и писмено становище и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Обосновава, че от страна на приходните органи на НАП не е допуснато нарушение на общностното право, тъй като издаването на Ревизионен акт № Р- 16002416007004-091-001 от 21.12.2016г. се основава на извършен анализ на събраните доказателства при съобразяване с приложимите разпоредби на ЗДДС и общностното право. Поддържа, че въвеждането на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията и квалифицирането на неизпълнението на това задължение като изключващ правото на приспадане по чл. 74, ал.3 от ЗДДС юридически факт, не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. По подробно изложени съображения за недоказаност на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на НАП на основание чл. 2в от ЗОДОВ, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна. Направено е и възражение че исковете са предявени след изтичане на 5-годишната давност по чл. 110 във вр. с чл.114, ал.3 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 25 от 174 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/697dd0a7-7590-4032-a0f7-26d0f427ebad