Решение № 385 от 13.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120200300 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на СТ. В. В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *********, срещу

Наказателно постановление № 21-0769005168/14.12.2021 г. , издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРБургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че В. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и не е бил уведомяван за това от застрахователя си, от Гаранционния фонд, или от КАТ. Изтъква се, че в АУАН е посочен само един свидетел, без да е уточнено неговото качество, което според жалбоподателя е съществено нарушение на процедурните правила. Застъпва се, че неправилно е посочено мястото на нарушението, като не е уточнено до кой номера на ул.

„Одрин“ в било извършено деянието. Счита се, че е връчен нечетлив АУАН, което е затруднило В. да упражни правото си на защита, както и че не е налице пълна дерегистрация на МПС, доколкото то е било с поставени регистрационни табели.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж посочва, че собственикът не е бил уведомен за изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“ и за служебната дерегистрация на автомобила, поради което и липсва субективната страна на нарушението.

С оглед горното моли за отмяна на наказателното постановление изцяло.

Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се развиват подробни съображения за законосъобразност на производството и правилност на издаденото НП, поради което и се иска неговото потвърждаване изцяло. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и се претендират разноски в полза на ОДМВР-Бургас.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, 1 приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция). Видно от разписката на л. 5 - НП е връчено на жалбоподателя на 17.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 18.01.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателят С.В. бил собственик на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******. На 20.06.2021 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 15.05.2021 г., като на 22.06.2021 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което жалбоподателят не бил уведомен. Той не бил уведомен и за писмото на Гаранционния фонд, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, че то реално е достигнало до него.

На 02.08.2021 г., около 14.50 часа, докато се движел в гр. Бургас, ул. „Одрин“ в посока към кв. Долно Езерово, горепосоченият автомобил, управляван от В., бил спрян за проверка от полицейски патрул. Служителите направили справка за автомобила и установили, че е с прекратената регистрация от 22.06.2021 г., поради което и на място съставил срещу жалбоподателя АУАН бл. № 188737, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него. В писмено обяснения заявил, че не знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация и никой не го е уведомявал за това.

За случая била образувана преписка, като резултатът от проверката бил докладван в РП-Бургас ведно с обобщена докладна записка. С постановление от 30.11.2021 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, доколкото липсва субективната страна на престъплението и отказал образуване на досъдебно производство.

На 14.12.2021 г. въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите и решил, че с поведението си В. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 2 обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.

Бургас, която към дата 14.12.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от В. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.

18б, ал.2 от горепосочената наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 22.06.2021 г. , но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок.

Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.

15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това 3 прекратяване. Видно от приложената на л. 42-46 справка се установява,че в случая договорът за застраховка гражданската отговорност изтекла на 24.04.2021 г. и считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката е извършена от служителите на Гаранционния фонд на 15.05.2021 г. , писмото на фонда до Сектор „ПП“ е изпратено по електронен път на 20.06.2021 г. , а самата регистрация е прекратена на 22.06.2021 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобила му ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила си на 02.08.2021 г. В. е знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.