Решение № 1823 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

П. Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502706 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20154667 от 09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 65259/2018 г., по описа на СРС, ГО, 87 състав, В. Ф. Ц. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 192, 01 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 142794, находящ се на адрес гр. София, общ. „*******“, ж. к. „*******, за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.10.2018 г., до окончателното й изплащане, сумата от 46, 44 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.11.2015 г. до 13.06.2018 г., както и сумата от 5, 95 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2015 г. до м. 12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.10.2018 г., до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за главница и лихви в останалата част, като неоснователни. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 944, 63 лв. - разноски по производството.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата В. Ф. Ц., чрез адв. И. Й., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, да осъществява процесуално представителсто по делото. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Твърди, че с отговора на исковата молба е отправено искане да се задължи ищеца да представи 1 протоколите от монтираните топломери и сертификационните протоколи, както и заводската спецификация за конкретния топломер, както и всички фактури, издадени за процесния период по отношение на абонатния номер на ответницата. Въпреки дадените от съда указания, същите не са представени, поради което обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд подробно е обсъдил ангажираните по делото доказателства, като е съобразил константната съдебна практика по този вид типови спорове. Счита, че обжалваното решение е мотивирано и обосновано. Моли същото да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж. к.

„*******, като му дължи сумата от общо 245, 79 лв., от която: 192, 02 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. – 31.12.2015 г., сумата от 46, 48 лв. - представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2015 г. – 13.06.2018 г., сумата от 5, 95 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение и 1, 34 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. П. Т. от САК, оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото, поради липсата на сключен договор. Оспорва и представените с исковата молба писмени доказателства, които не са подписани от ответницата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените искове.

Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 154, том 3, рег.№ 4971, дело № 493/2006 г. от 11.07.2006 г. В. Ф.

Ц., лично и като пълномощник на Р.К. Ц., е учредила в полза на „ОББ“ АД договорна ипотека по отношение на апартамент № 19, находящ се в гр.

София, общ. „*******“, ж. к. „*******.

С молба - декларация от 24.07.2000 г. В. Ф. Ц. е отправила искане до „Топлофикация София“ ЕАД да й бъде открита партида на процесния адрес, 2 като е декларирала, че семейството й се състои от 2 члена.

Представено е писмо от 17.03.2011 г. от ЧСИ С.Я. до СВ – гр.

София, с което е поискано да бъде вписана възбрана по отношение на апартамент № 19, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж. к. „********* собственост на длъжника В. Ф. Ц. и ипотекарния длъжник Р.К. Ц..

С констативен протокол от 14.02.2007 г., е установено, че в сградата, находяща се в гр. София, ж. к. *******, вътрешно - отоплителната инсталация е еднотръбна и не съществува техническа възможност по отношение на нея да се прилага системата за дялово разпределение на топлинна енергия.

От представеното удостоверение за наследници изх. № РД-14/1434 от 26.11.2018 г. се установява, че Р.К. Ц. е починала на 03.10.2016 г., като е оставила за свой наследник ответницата В. Ф. Ц. – дъщеря.

От заключението на вещото лице инж. Н.М. по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че топлозахранването на вх.******* ж. к. „Сухата река“ се осъществява с една обща абонатна станция, на която е монтиран общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки месец. В сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, не е налице техническа възможност за преминаване към дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация съставлява еднотръбна система, поради което в блока няма въведено топлинно счетоводство, няма избрана фирма за дялово разпределение, както и монтирани топлинни разпределители. На основание чл.61, ал.2, т.1 от Наредба № 16-334, разпределението на топлинна енергия в този случай се извършва единствено от топлопреносното предприятие. За процесния блок няма доставка на битово горещо водоснабдяване и суми за топла вода не са начислявани, а само за отопление на имота и сградна инсталация. През исковия период стойността на доставената топлинна енергия за имота се равнява на сумата от 192, 01 лв.

Съгласно заключението на вещото лице В.С. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни претендираните суми да са платени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 3

2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Във въззивното производство страните не са заявили оплаквания относно извода на решаващия съд, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.

Жалбоподателката релевира оплаквания за непълнота на ангажираните по делото доказателства, довело до формиране на необосновани изводи от решаващия съд.

Изводите на решаващия съд относно стойността на доставената и потребена топлинна енергия през исковия период са формирани при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и експертните заключения на вещите лица по изслушаните експертизи, които не са оспорени от страните. От заключението на вещото лице инж. Н.М. се установи, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.

Вещото лице инж. Н.М. се е запознала с всички материали по делото, както и е изискал допълнителни справки от ТР „София“ и „Топлофикация София“ ЕАД за дялово разпределение, изравнителни сметки на абоната, акт за разпределение на кубатурата в сградата на етажната собственост, отчет на общия топломер, технически данни на абонатната станция, документи за метрологична проверка на топломера и др. Въз основа на тези материали вещото лице е достигнало до обоснования извод, че всички начислени суми през исковия период се фактурират ежемесечно, съобразно Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Същото е установило, че общият топломер в абонатната станция е преминавал на периодична проверка през две години, съгласно разпоредбите на ДАМТН, като проверките са извършвани от лицензирани фирми. Съдът изцяло възприема изводите на 4 вещото лице о изслушаната съдебно – техническа експертиза, като задълбочено и обстойно обосновано и компетентно дадено. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице.

Действително ищцовото дружество е задължено да представи по делото протоколите за монтирани топломери и сертификационни протоколи за монтиране на уредите за топлинно счетоводство в целия блок, както и заводската спецификация за конкретния топломер, каквито не са ангажирани по делото. В предмета на съдебно - техническата експертиза е включен поставен от ответника въпрос дали има протокол за монтаж на топломер и на коя дата. Вещото лице е дало отговор, че при ищеца не се съхраняват документи преди 2004 г., като са предоставени свидетелство за последваща метрологична проверка на топломер от 16.09.2004 г., както и от 05.06.2006 г.