Решение № 6948 от 22.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6948 гр. С, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110172100 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу В. ИВ. Н., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на главница в размер на 1 369,82 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 08.06.2021 г. в размер на 235,43 лв., главница в размер на 46,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва върху тази сума от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г. в размер на 9,15 лв. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 38124/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От В. ИВ. Н. било подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С, ж.к. Б бл. 19А, ет. 5, ап. 70, аб.№ 105350 е потребявал топлинна енергия за посочения период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът В. ИВ. Н., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се сочи, че за процесния период недвижимия имот е бил необитаем. Посочва се, че потребление е начислено за баня в имота, но в банята на апартамента нямало монтирани радиатор или 1 лира. Поради което начисляването на потребление е без основание.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и 2 като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира В. ИВ. Н.е собственик на имота, поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не се оспорва посоченото качество, като собствеността по отношение на процесния имот се установява и от представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №7 от 28.10.2004г. Представено е и Заявление-декларация от 17.10.2006г. за откриване на партида на името на В. ИВ. Н., като е отбелязано, че домакинството се състои от едно лице. В. ИВ. Н. е вписан и в списъка на етажните собственици, присъствали на Общо събрание на ЕС на адрес гр.С, ж.к. Б бл. 19А на 16.03.2002г., но същия не е присъствал на събранието за избор на ФДР, като е отбелязано, че имота е необитаем.

Поради факта на придобиване на топлоснабден недвижим имот В. ИВ. Н. се явява потребител и отговаря за стойността на потреблението в имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.

Установено е, че сградата на адрес гр.С, ж.к. Б бл. 19А е с непрекъснато топлоподаване през периода 05.2018г.-04.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление с щранг-лира на мощност. Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от 1 брой водомер, снети при допълнителни отчети през 2018г. и 2019г., подписани от потребител, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма“ ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо 3 начислената ТЕ за имота е в размер на 2039,36лв., от която 1242,46лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 796лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е -1583,97лв. В заключението навсякъде е вписано, че сумата е за доплащане, но видно от поясненията в обстоятелствената част на експертизата сумите със знак „-“ са за получаване, т.е. сумата следва да се извади от сумата, получена по фактури за отопление, т.е. реалното потребление в имота за периода е на стойност 455,39лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

По делото от ТЛП „ф-ма“ ЕООД са представени два документа за допълнителен отчет, от които е видно, че на 08.08.2019г. в имота двата радиатора са били с нулев отчет, има щранг в баня и водомер с показание 479, които показания са били абсолютно същите при следващия отчет на 18.09.2020г. И двата документа са подписани от представители на собственика, като втория документ е подписан от Н В. Последния е депозирал показания по делото, от които се установява, че В. ИВ. Н. живее в И и никой не живее в апартамента.

Заявява, че има ключ от апартамента и го отваря когато следва да се извърши отчет.

Показанията винаги били „0“. Посочва, че вероятно има тръба в банята, но не е сигурен.

Доколкото в двата отчета е положен подпис на лице, представляващо собственика, като това следва да се предполага доколкото в държане , както на свидетеля, така и на другото лице, подписало отчета се е намирал ключ за входната врата, то следва да се приеме, че са били съгласни с вписаното в документите, включително и за това, че в банята на имота има щранг.

По делото се установява при условията на пълно и главно доказване, че имота не се ползва и обитава, показанията на уредите за дялово разпределение са нулеви и между двата отоплителни периода няма потребление на топла вода. Възражението на ответника, че в имота няма доставяна ТЕ обаче се опровергава от двата подписани от представител на потребителя отчета, в които е отбелязан щранг в банята, който съгласно посоченото от вещо лице по СТЕ в съдебно заседание по делото, представлява тръбно тяло на което не може да се постави уред за дялово разпределение. Видно от показанията на вещото лице именно този щранг е причина за начисляване на суми за отопление на имота.

По отношение на начисление на потребление за БГВ – видно от СТЕ в имота за първия отоплителен период е начислено потребление от 9 куб.м. Видно от справка, издадена от „фма“ АД в имота се извършва отчет на два водомера, като за периода 21.03.2018г.23.05.2018г. има изчислено потребление от 12 куб.м. за единя и 10 куб.м. за другия, които не са сторнирани след извършен самоотчет на 22.09.2018г., т.е. не се доказва възражението на ответника за пълна липса на потребление на топла вода в имота за първия от двата отоплителни периода.

Поради изложеното настоящия състав намира, че от СТЕ се установява размера на реалното потребление в имота за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и той е в размер на 455,39лв.

4

По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя преди подаване на исковата молба.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.