Решение № 176 от 22.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500388 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 79/20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 575/2023 г. на ОС-Хасково, с което е осъден Ц. Ж. Ц. да заплати на „Юробанк България“АД-гр.София сумата в размер на 36 400 лв., представляваща остатък от чистата стойност на кредита, дължим на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № *********/5.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата до предявения размер на претендирата главница от 41 115,31 лв., за сумата от 2 665,50 лв. за възнаградителна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г. и за сумата от 523,25 лв. – мораторна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г., осъден е Ц. Ж. Ц. да заплати на „Юробанк България“АДгр.София сумата в размер на 6 758,47 лв.-разноски по делото, определени съразмерно на уважената част от исковете, осъден е Ц. Ж. Ц. да заплати сумата в размер на 328,64 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, определени съразмерно на уважената част от исковете, която сума да се 1 преведе по сметка на ОС-Хасково.

Жалбоподателят „Юробанк България“АД-гр.София моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 24.04.2025 г. въззивна жалба, в неговата част, с която са отхвърлени предявените от банката претенции за присъждане на сумата 4 715,31 лв.-главница за горницата над 36 400 лв. до 41 115,31 лв., на сумата 2 665,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г. и на сумата 523,25 лв. – мораторна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г., съответно, и в частта му за разноските. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила искове с правно основание чл. 430,ал.1 от ТЗ и чл.79,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на банката сумата 41 115,31 лв. за дължима главница за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г., сумата 2 665,50 лв. за дължима възнаградителна лихва за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. и сумата 523,25 лв. за дължима мораторна лихва за периода 5.02.2023 г.-1.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са дължими съгласно сключения между страните договор за потребителски кредит № ******/5.09.2022 г. поради допуснато неизпълнение от ответника като кредитополучател на задължението за плащане на месечните погасителни вноски и обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по подадената от банката въззивна жалба Ц. Ж. Ц. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 5507/2.06.2025 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователен.

Жалбоподателят Ц. Ж. Ц. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в насрещната въззивна жалба от 2.06.2025 г., в частта му, с която той е осъден да заплати на „Юробанк България“АД-гр.София сумата 36 400 лв., представляваща остатък от чистата стойност на кредита, дължим на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № ********* от 5.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно, и в частта му за разноските.

2

Ответникът по подадената от Ц. насрещна въззивна жалба „Юробанк България“АД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 7043/10.07.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 5.09.2022 г. между тях е сключен представеният в копие от ищцата с исковата молба договор за потребителски кредит № **********. Безспорно е, че съгласно този договор банката е предоставила на ответника сумата 42 880 лв. като потребителски кредит за текущи нужди със срок на връщане 5.09.2027 г. и общ размер на плащанията 54 985,46 лв. Безспорно е, че в отношенията между страните по процесния договор за заем приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Безспорно е, видно е и от заключението на в.л. Е.Ж.Д. от 3.10.2024 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 14.10.2024 г., че ответникът е внесъл за погасяване на задълженията си по кредита до датата 5.01.2023 г. само три вноски за главница в общ размер на 1 764,69 лв. и договорна лихва в общ размер 923,07 лв., като след 5.01.2023 г. по кредита не са погасявани суми. Безспорно е, че първата погасителна вноска по кредита е с дата 5.09.2022 г. и исковата молба против ответника е подадена в съда от банката на 18.08.2023 г.

С подадената на 18.08.2023 г. искова молба банката твърди, че ответникът е преустановил на 5.01.2023 г. плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихви и е изпаднал в забава. Твърди, че поради формираното просрочие банката е обявила вземанията по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми. В уточняващата молба от 12.09.2023 г. е заявено, че вземанията по договора за кредит са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на 13.07.2023 г. с връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по възлагане съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Стоян Якимов. Заявено е, че с оглед връчването по чл.47,ал.5 от ГПК и в случай, че връчването на поканата се приеме за ненадлежно, то банката се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, включително чрез връчване 3 на исковата молба на ответника Ц.. Твърди се, че длъжникът е допуснал просрочие на дължимите вноски за главница в размер на 4 017,13 лв. за периода от 5.01.2023 г. като дата на изпадане в забава до 1.08.2023 г., като са просрочени и дължимите вноски за лихва за сума в общ размер 2 327,44 лв. за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г. Твърди се, че и след 1.08.2023 г. не са извършвани плащания за погасяване на кредита. В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор, поради което се претендира за присъждане на исковата сума 44 304,06 лв., от която 41 115,31 лв. за дължима главница за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г., 2 665,50 лв. за дължима възнаградителна лихва за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. и 523,25 лв. за мораторна лихва за периода 5.02.2023 г.-1.08.2023 г. В исковата молба е изрично заявено, че ищецът се позовава на предрочната изискуемост по кредита, като банката изрично заявява воля за обявяване на вземанията по договора за кредит за изцяло и пресрочно изискуеми.

С определение от 13.01.2024 окръжният съд приема, че на основание чл.47,ал.6 от ГПК на ответника Ц. следва да бъде назначен особен представител. С определение от 14.03.2024 г. окръжният съд определя адвокат И. А. от АК-Хасково за особен представител на ответника Ц. и с разпореждане от същата дата нарежда да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител адвокат А. преписи от исковата молба с приложенията към нея за отговор със съответни указания. Преписите от исковата молба с приложенията към нея са връчени на адвокат А. на 25.03.2024 г. На 24.04.2024 г. е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, подаден от неговия особен представител адвокат А.. С него искът се оспорва по основание и размер. Оспорено е твърдението на ищеца, че вземанията по договора за кредит са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на 13.07.2023 г. с връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Оспорено е и заявеното от ищеца становище в уточнителната молба, че ищецът счита вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо чрез връчване на исковата молба на ответника. Твърди се, че исковата молба не е връчена на ответника, поради което не е изпълнено задължителното условие уведомлението за предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника, а също не може да се счита за надлежно връчено на него чрез особения представител. Оспорен е процесният договор като 4 нищожен на основание чл.21 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП в частта на годишната лихва и като недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Твърди се, че договорът и съпътстващите го документи не са с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта не по-малък от 12. Заявени са оплаквания относно неспазване на изискването по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът да притежава информация за годишния процент на разходите по кредита. Заявени са оплаквания относно посочения в чл.3 от договора начин на определяне на референтния лихвен процент на банката и се твърди наличие на неравноправни клаузи.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че се установява от заключението на приетата по делото ССЕ неточното изпълнение на договора, допуснато от ответника, изразяващо се в преустановяване на плащането на дължимите месечни вноски за главница и лихви, тъй като плащанията по договора са преустановени от ответника след 5.01.2023 г., поради което е налице първата от двете предпоставки, обуславящи правото на банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем съгласно чл.14,ал.1 от договора – при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита. Съдът намира за доказана и втората кумулативно дадена предпоставка от фактическия състав на основание, въз основа на което настъпват последиците от обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Съдът приема, че поканата за изпълнение, обективираща изявление на банката за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, е връчена от ЧСИ при отсъствие на изискуемите за това предпоставки по чл.47 от ГПК, тъй като посоченият от него в договора адрес за кореспонденция в гр. ****** е посетен само два пъти, в присъствени дни, като в договора е посочен и постоянният адрес на длъжника в гр. *************, на който не е изпратено уведомление.

Съдът приема, че е налице неизпълнение на поетото от банката договорно задължение всички писмени изявления на банката да бъдат изпращани на посочените в началото на договора адреси на кредитополучателя, което е основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена чрез връчването на поканата за изпълнение от ЧСИ, адресирана само до един от посочените в договора адреси – със залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, при отсъствието на предвидените в посочената правна норма предпоставки. Съдът приема обаче, че са настъпили материалноправните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, 5 доколкото изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е обективирано както в исковата молба, така и в приложената към нея покана за изпълнение, с факта на получаването на които от особения представител на ответника се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, преди изтичане на договорения срок 5.09.2027 г., като съдът се позовава на константната съдебна практика, обективирана в решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., ТК, 1 ТО. Съдът намира за основателно заявеното от страна на ответника възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като съгласно приетото заключение на СТЕ договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт Times New Roman с размер на шрифта 11 pt., т.е. под предвидения в цитираните правни норми минимален такъв от 12 pt. Съдът приема въз основа на чл.23 от ЗПК, че тъй като когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, то въз основа на заключенията на ССЕ, съгласно които остатъкът от чистата стойност на предоставения кредит 42 800 лв. след приспадане на внесените от ответника суми за погасяване в общ размер на 6 480 лв. се равнява на разликата от 36 400 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до предявения размер от 41 115,31 лв. за главница, както и относно претенциите за присъждане на договорнавъзнаградителна лихва в размер на 2 665,50 лв. и на мораторна лихва в размер на 523,25 лв. Съдът приема за основателно искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2024 г., на която дата на особения представител на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.