Решение № 637 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Д. Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Д. Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502413 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 59 от 30.05.2022 г. по т. д. № 242/2021 г. на Софийски окръжен съд ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Д. Ц. Г. сумата 80000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Н.

Т., настъпила на 27.04.2021 г. вследствие ПТП, причинено от Ц. Д., ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2021 г., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. За разликата до 120000 лева искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди до размер от 120000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради намаляване на справедливия размер с оглед неправилно приетот съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи се, че съдът е намалил обезщетението, приемайки съпричиняване на основание, каквото ответникът не е релевирал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба, подал е насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част на решението над 50000 лева до 80000 лева с оплакване за завишен размер на определеното обезщетение. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение на неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 50000 лева.

1

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Ц. Н. Т. за настъпване на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

Основателно е оплакването във въззивната жалба, че незаконосъобразно е прието съпричиняване на основание, на каквото ответникът не се е позовал.

Възражението за съпричиняване от пострадалия е основано на обстоятелството, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за собственото си увреждане. Друго основание за съпричиняване ответникът не е въвел нито с отговора на исковата молба, нито по-късно по реда на чл.147 от ГПК.

Намаляването на обезщетението за вреди се извършва само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Доколкото пред настоящата инстанция не се оспорват направените в обжалваното решение констатации, че и при поставен предпазен колан Ц. Н. би получил уврежданията, довели до смъртта му, при съобразяване в съвкупност на заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, както и правният извод за липса на съпричиняване на това основание, следва да се приеме, че липсва основание за намаляване на обезщетението, претендирано от ищцата поради съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди.

Като дъщеря на пострадалия ищцата е материално-правно легитимирана да претендира неимуществени вреди от смъртта му. Размерът на вредите е установен по делото чрез показанията на свидетелите С. М. и В. Н.. От тях се установява, че ищцата живее в гр.Елин Пелин, а нейният баща е живял в гр.Ботевград. Те никога не са живели заедно, тъй като ищцата, родена през 1981 г., е била отгледана от майка си, а баща й 2 имал друго семейство, в което се грижел за другите си деца, родени в периода 19851992 г.

Според свидетелката Н., която е сестра на ищцата по бащина линия, ищцата и Ц.

Н. не са поддържали лични отношения, не са се виждали. Според тази свидетелка при узнаването за смъртта на бащата ищцата пристигнала в дома му вечерта и на следващата сутрин рано отпътувала. Не присъствала на погребението, не знае къде е гробът му.

Според свидетелката М., която работи заедно с ищцата и я познава от 2009 г., ищцата и баща й поддържали близки отношения, на големите празници гледали да са заедно, събирали се в гр.Елин Пелин, където живее ищцата, а по телефона се чували всеки ден. Ц. оказвал на ищцата финансова подкрепа, тъй като имала три деца, а съпругът й не помагал с пари за отглеждането им. След смъртта на баща си ищцата била депресирана. Тази свидетелка смята, че ищцата е присъствала на погребението на баща си, тъй като си взела почивни дни.

Съдът кредитира показанията на свидетелката В. Н. относно липсата на близки отношения на ищцата с Ц. Н. приживе, като ги преценява с оглед възможността те да са повлияни от недобрите отношения с ищцата (заявява, че са като чужди хора).

Свидетелката има преки и непосредствени впечатления, тъй като е живяла с починалия в едно жилище, семейството й е организирало погребението му, то е известило ищцата за смъртта му.

От друга страна в показанията на свидетелката М. липсва конкретика: „виждали се по празниците“ – без детайли колко често, на кои празници и пр. От показанията на свидетелката М. съдът прави извод, че ищцата и починалия са поддържали някакви контакти, макар и не интензивни, както и че след смъртта на баща си ищцата е била депресирана. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. относно липсата на негативни преживявания у ищцата, предвид заявената от свидетелката липса на близост с ищцата.

С оглед конкретните обстоятелства, установени чрез гласните доказателства, съдът приема, че между ищцата и нейния баща са поддържани отношения, макар и не с близост, присъща за родствената им връзка. Въпреки че няма данни отношенията им да са били много близки, тя го е обичала като свой баща и несъмнено е преживяла болки и страдания от смъртта му, поради което следва да бъде обезщетена за претърпените неимуществени вреди. Двамата са живеели в различни населени места (Ц. Н. в гр.Ботевград, ищцата гр.Елин Пелин), но се виждали от време на време; поддържали контакт по телефона; починалият оказвал финансова подкрепа на ищцата.

Катастрофата, при която е пострадал Ц. Н., е станала на 05.04.2021 г. До настъпването на смъртта му на 27.04.2021 г. той е бил на лечение в болница „Св. Анна“, гр.София.

Няма данни през този период от около три седмици ищцата да е поддържала връзка с 3 баща си, да е била ангажирана с грижи или помощ при престоя му в болницата. Няма данни и след смъртта му тя да е посещавала гроба му, да преживява силна болка и страдание от смъртта му. Налага се извод, че нито приживе ищцата е била много близка със своя баща, нито след смъртта му е преживяла тежки душевни страдания.

Неимуществените вреди на ищцата не са с висок интензитет и могат да бъдат обезщетени със сумата 50000 лева.

Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и законосъобразен, предвид обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта на починалия - 57 години и на ищцата – 39 години; отношенията на неголяма близост.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 50000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение над 50000 лева до 80000 лева; държавна такса над 2000 лева; адвокатско възнаграждение на адв.Д. К. над 1220,83 лева, и искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над 50000 лева до 80000 лева. Решението следва да се потвърди в отхвърлителната част.

По разноските. Разноските на ответника пред първоинстанционния съд са 200 лева, от които съобразно отхвърлената част от исковете му се дължат 93,33 лева.

Затова ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника допълнително разноски пред първоинстанционния съд в размер на 26,66 лева, както и 840 лева – разноски пред въззивната инстанция.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 59 от 30.05.2022 г. по т. д. № 242/2021 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено да заплати на Д. Ц. Г. за обезщетение на неимуществени вреди над 50000 лева до 80000 лева, както и в частта, с която ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено да заплати държавна такса над 2000 лева; и в полза на адв.Д. К. адвокатско възнаграждение над 1220,83 лева, и постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ц. Г. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над 50000 лева до 80000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът е 4 отхвърлен над 80000 лева.

Осъжда Д. Ц. Г. да заплати на ЗК “Лев инс” АД, София разноски пред двете инстанции в размер на 866,66 лева (осемстотин шестдесет и шест 0,66) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5