Решение № 559 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110215652 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК: ,,***'', представлявано от управителя Д.П.Й., чрез адв. Х. П. срещу наказателно постановление (НП) № 14-2500191 от 19.09.2025 г., издадено от Л.Д.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на „,,***''“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

В жалбата на първо място се оспорва компетентността на органите, издали АУАН и процесното НП. На следващо място се претендира, че АУАН е съставен в нарушение на изискванията на чл.40-43 ЗАНН: посочено е, че АУАН е съставен повече от 15 дни след извършената проверка, че не е съставен в присъствие на представител на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Поддържа се, че направената в АУАН и НП констатация, че лицето Ж. Д. П. е била заварена да полага труд като рецепционист не отговаря на обективната истина. Сочи се, че присъствието на същата в проверения обект е било единствено с цел участие в интервю, а не за осъществяване на трудова дейност. Поддържа се, че 1 по време на интервюто, в който момент е извършена и проверката, тя е демонстрирала умения за работа с компютър на рецепцията, като стандартна част от процедурата по подбор на персонал за тази длъжност, а не е изпълнявала трудови функции, както неправилно се счита, че е възприето от контролните органи. Сочи се, че през цялото време на интервюто е присъствал управителя на дружеството, който лично е провеждал интервюто и е наблюдавал демонстрацията на умения, което изключвало възможността за самостоятелно изпълнение на трудова дейност от страна на кандидата. С оглед на това се поддържа, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, както и в противоречие с материално правните норми. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява по пълномощие от адв. Х. П., който поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваното НП по изложените в нея съображения. Моли при постановяване на решението си, съдът да има предвид, че от писмените доказателства и показанията на св. П. се установило по безспорен начин, че към датата на проверката между нея и дружеството-жалбоподател не е съществувало трудово правоотношения, а е течал подбор. Поддържа, че в хода на съдебното следствие категорично се опровергаха твърденията на АНО, че при извършената проверка контролните органи са заварили лицето да осъществява трудова дейност и че при попълване на декларацията върху нея е оказан натиск от страна на управителя на дружеството-жалбоподателя. Моли за присъждане на разноски, като представя списък на направените такива за адвокатски хонорар. В определения му срок, представя писмени бележки, в които доразвива съображенията си с подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се липса на субективна съставомерност на деянието. При условията на евентуалност се претендира наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното НП. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че Ж. П. е заварена да полага труд от 2 служителите на АНО. При оценка на показанията на същата, в частта в която опровергава твърденията на служителите на АНО за оказана намеса и натиск върху нея от управителя на дружеството-жалбоподател при попълване на декларацията, моли да се има предвид, че същата и към момента е служител на дружеството. Поддържа, че същността на интервюто за работа е да се установи дали едно лице документално отговаря на изискванията за работа и да се проведе кратка беседа, за да се оценят качествата на кандидата за позицията, за която се явява. Всяка друга дейност, която би могла да доведе до икономическа полза за работодателя, счита, че следва да се третира като трудово правоотношение. Акцентира, че за изпитване на практическите умения на работника, законодателят е отредил възможност за сключване на договор със срок на изпитване, от която именно възможност счита, че е следвало да се възползва санкционираното дружество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждения, а при условията на евентуалност и в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят В. П. и свидетеля по акта, която е била и свидетел на установяване на нарушението – Т. Б. Т., както и свидетеля Ж. П., която е посочена в обжалваното НП като работника, заварен да полага труд, с който не е бил сключен трудов договор преди постъпване на работа в деня на проверката.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2025 г., в 13.04 часа, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от свидетелите В. П. и Т. Б. Т.– инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, в обект на контрол - козметично студио „,,***''“, находящо се в гр. София, ж.к. ,,***'', стопанисван от „,,***''“ ЕООД.

По време на проверката в обекта е заварено лицето Ж. Д. П., да полага труд като „рецепционист“, а именно посрещала клиенти на салона и организирала приема им. В писмена декларация, завареното лице Ж. П. собственоръчно попълнило трите си имена и ЕГН, както и че се намира в 3 обекта в качеството на рецепционист. По време на проверката и докато тя попълвала декларацията, предоставена от контролните органи, в проверявания обект се появил управителят на „,,***''“ ЕООД - Д.П.Й., който казал:

„момичето е на интервю“ и давал указания на св. П. как да попълни декларацията си. Непопълнени в декларацията останали полетата за работно време, почивни дни, почивка в работния ден и за наличие на сключен писмен трудов договор. В графата „работещ в“ е попълнено „на интервю“, като са посочени датите „29.07/06.08.2025“. Преди пристигането на управителя Д.Й., св. П. споделила на служителите на ДИТ-Перник, че е била на интервю за рецепционист в същия обект на 29.07.2025 г. , като с оглед на това е посочила и тази дата в декларацията си.

Проверката продължила по документи на 22.08.2025 г. в сградата на ДИТПерник, като по време на проверката по документи е представен трудов договор №009 от 15.08.2025 г., сключен между „,,***''“ ЕООД и Ж. Д. П., на осн. чл.70, ал.1 КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя и във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за длъжността „рецепционист“. От съдържанието на същия е видно /Раздел I, т.1/, че е сключен при условията на 2 /два/ часа работно време, като не е уточнено начало и край на работното време.

За извършената проверка и направените констатации в хода на същата е бил съставен протокол за извършена проверка №ПР2531606 от 22.08.2025 г.

При така установеното, св. В. П., в качеството на актосъставител приела, че „,,***''“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с Ж. Д. П. преди постъпването и на работа в проверявания обект на дружеството, в нарушение на чл.61, ал.1 КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Прието е, че нарушението е извършено на 06.08.2025 г., в обекта на контрол: козметично студио „,,***''“, находящо се в гр. София, ж.к. ,,***'', стопанисван от „,,***''“ ЕООД и констатирано на 22.08.2025 г. в ДИТ-гр.

Перник, при преглед на изисквани и представени от дружеството документи.

АУАН е съставен в присъствието на св. Т. Б. Т., която е участвала и при извършената проверка на място в проверения обект и лично е възприела обстоятелствата по установяване на нарушението, както и на управителя на „,,***''“ ЕООД – Д.Й., на който е предявен и връчен на 22.08.2025 г. Същият в графата за възражение е попълнил: „На Ж. е отбелязала ясно, че е на интервю с изтичащ договор в друга фирма“. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено и 4 писмено възражение срещу АУАН, със съображения, които са идентични на изложените в жалбата.

Възражението е прието за неоснователно от АНО, който въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при същата правна квалификация на деянието е издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на дружеството на 07.10.2025 г. /видно от оформената разписка към самото НП/, а жалбата против него е входирана в ДИТ-Перник на 21.10.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В. П., Т. Б. и Ж. П. /частично/ и от писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН /оригинал/; копия на НП, протокол за извършена проверка №ПР2531606 от 22.08.2025 г., призовка по чл.45, ал.1 АПК, декларация за установяване на трудово правоотношение, попълнена от Ж. П., трудов договор №009/15.08.2025 г., декларация от Ж. П., молба от Ж. П., служебна бележка №009/15.08.2025 г., заповед за назначаване на Ж. П., длъжностна характеристика за длъжността „рецепционист“, уведомление по чл.62, ал.5 КТ от 15.08.2025 г., протокол за вписани и невписани трудови записи, декларация от Д.Й., в качеството на управител на „,,***''“ ЕООД от 21.08.2025 г., възражение срещу АУАН №14-2500191, пълномощно от изп. директор на ИА“ГИТ“, пълномощно от директора на ДИТ- Перник, Заповед №З-0020/06.01.2025 г. за териториална компетентност на служителите на ДИТ-Перник, Заповед №З-0864/17.10.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“ за териториална компетентност , Заповед №ЧР1260/18.12.2017 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“ за персонална компетентност.

Съдът не кредитира като доказателства, имащи отношение към предмета на доказване по настоящето дело представените с жалбата: списък на посетители, писмо-запитване от Д.Й. до ИА „ГИТ“ и отговора на това запитване, доколкото първият документ няма достоверна дата и същият не е бил представен нито при извършената проверка на място в обекта на 06.08.2025 г., нито при проверката по документи на 22.08.2025 г., а е приложен 5 едва към жалбата. С оглед на това, няма как да се приеме, че същият е бил съставен към датата на проверката – 06.08.2025 г., а не впоследствие, вкл. след 22.08.2025 г. именно с оглед упражняване на правото на защита срещу съставения на дружеството АУАН. Отправеното запитване до ИА „ГИТ“ също е след датата на проверката, като направения опит с получения отговор да се обоснове субективна несъставомерност на деянието, принципно е несъстоятелен, доколкото от една страна запитването е направено и отговорът е получен след датата на нарушението, а дори и след датата на съставяне на АУАН, с оглед на което не може да обоснове субективна несъставомерност, а от друга страна – в случая е ангажирана отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което обсъждането на субективната съставомерност на деянието принципно е неуместно.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост, с изключение на показанията на св. Ж. П., които кредитира частично. Досежно приетите за установени факти единственият спор между страните от фактическа страна се отнася към това дали на датата и на мястото на извършената проверка от служителите на ДИТ-Перник, св. Ж.