Решение № 37 от 12.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ямбол, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Я. В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500505 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, подадена чрез пълномощника- юриск. И.Г., против Решение № 462 от 16.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 169 по описа за 2023 г. на същия съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.

Македония № 3, представлявана от инж. В.А.– председател на Управителния съвет следните суми: сумата от 871.92 лева, представляваща неизплатената сума за нанесени на ищеца имуществени щети в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна полица BG/08/520001139713, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда– 20.01.2023 год., до изплащане на вземането; сумата от 201.24 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 871.92 лева, за периода от 15.10.2020 год. /датата на уведомяване на ответното дружество/ до 20.01.2023 год.– датата на предявяване на иска пред съда; както и сумата от 800.00 лева– разноски по делото.

Оплакването на въззивника е за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Според въззивника, неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от ГПК, във връзка с което излага, че не е установена причинно- следствена връзка между описаните в исковата молба увреждания и застрахователно събитие- ПТП от 06.09.2020 г., както и мястото на деликта, като счита, че при постановяване на решението ЯРС не е взел предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, че претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди е за увреждания, които не са описани в Протокола за ПТП и на място, 1 различно от посоченото в този протокол. Оспорен е приетия за доказан от ЯРС размер на вредите, като се счита, че неправилно са взети предвид представените от ищеца количествено- стойностни сметки, тъй като същите са изготвени едностранно, от служител на ищеца и посочените в тях единични стойности за възстановяване на увредените пътни принадлежности надвишават значително пазарните такива. Твърди се, че при определянето на стойността на вредата не е отчетено обичайното овехтяване на подменената СПО от датата на тяхното първоначално поставяне до датата на събитието, от което са увредени, не е отчетен и прихода, който ищецът би получил при предаване на увреденото имущество за скрап. Счита се, че неоснователно в претенцията на ищеца е начислен и ДДС, доколкото в случая ДДС не се дължи. Въззивникът счита, че е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, като е заплатил на ищеца дължимото застрахователно обезщетение в размер на 676.56 лв. във връзка с процесното ПТП, като плащането е извършено преди датата на подаването на исковата молба, с преводно нареждане от 10.11.2020 г. и е обстоятелство, което се признава от ищеца в исковата молба, като изплатената сума реално отразява действителната стойност на увреденото вследствие на процесното ПТП имущество към датата на застрахователното събитие. И тай като вземането на ищеца е удовлетворено в пълен размер преди датата на подаването на исковата молба, се твърди, че иска за главница е изцяло неоснователен. При неоснователност на главния иск, се твърди и неоснователност на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава. При условията на евентуалност се оспорва периода, за който се претендира мораторната лихва, като се счита, че ищецът претендира мораторна лихва до 20.01.2020 г., която дата съвпада с датата на подаването на исковата молба, при което се претендират две лихви за забава, начислени върху едно и също главно вземане. За неоснователна се счита претенцията на ищеца за разноски по делото, с доводи, че ответникът не е дал повод за завеждане на съдебно производство.

По тези съображения се настоява за отмЯ. на решението на ЯРС като неправилно и необосновано и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба се заявява претенция за присъждане в полза на въззивната страна на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ- Ямбол чрез пълномощник- юриск. П., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Сочи се, че правилно и логично обосновано, след преценка на всички доказателства по делото, ЯРС е приел наличието на причинно- следствена връзка между описаните в исковата молба увреждания и застрахователното събитие, както и правилно и в съответствие с доказателствата е определил размера на вредите. Оспорени са доводите, наведени във въззивната жалба във връзка с неотчитането на обичайното овехтяване на подменените СПО от датата на поставянето им до датата на застрахователното събитие, като въззиваемата страна се позовава на съдебната практика, установена в цитираните в отговора на въззивната жалба решения на ВКС, съгласно която застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпЯ.та вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност, като при изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Според въззиваемия, правилно и законосъобразно от ЯРС при определяне на размера на вредите не е приспаднат прихода, който би се получил при предаване на увреденото имущество за 2 скрап, тъй като ищецът е твърдял и е доказал пълна увреда на имуществото, а не частична такава, при което липсва законово основание за приспадане на вторичната стойност на увреденото имущество.

Относно доводите на въззивника за неправилно присъждане с решението и на ДДС върху претендиралата сума, въззиваемият отново се позовава на съдебната практика, съгласно която начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 405, ал.1 от КЗ е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото- регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото имущество и пр., които в случая са взети предвид от ЯРС.

В о.с.з. въззивникът не се представлява от законен или процесуален представител.

В о.с.з. въззиваемата страна не се представлява от законен или процесуален представител. В депозирана по делото писмена молба от пълномощника на въззиваемияюрисконсулт П. въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадени от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез ОПУ- Ямбол, против ЗД „Дженерали застраховане“ АД гр.София обективно съединени осъдителни искове– главен иск по чл.432, ал.1 КЗ и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Главният иск е за заплащане на сумата 871.92 лв., съставляваща разликата над изплатената на ищеца сума от 676.56 лв. до размера на сумата 1548.48 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 06.09.2020 г. на Автомагистрала Тракия при км.273+900 дясно и е причинено виновно от водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СТ 5729 ВВ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, които имуществени вреди са се изразили в увреждане на 16 метра единична ограничителна система за пътища в пътната част. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.10.2020 г.- 20.10.2023 г. в размер на 201.24 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражения, идентични с тези, изложени във въззивната жалба- че не е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните увреждания, тъй като претендираните увреждания не кореспондират с описаните такива в протокола за ПТП. Оспорил е количеството на действително увредените от процесното ПТП пътни принадлежности СПО, като е твърдял, че същите са в пъти по- малко от претендираните от ищеца. Застрахователят е оспорил предявения главен иск и по размер, с доводи, че от общата сума, необходима за извършването на ремонта, следва де се приспаднат доходите, които ищецът ще реализира от продажбата на демонтираните материали като вторични суровини, както и настоява, че от размера на обезщетението следва да се приспадне и натрупаната амортизация /овехтяване/ за периода на ползване на процесното СПО, в размер на 10 %. Според ответника, с извършеното на ищеца плащане на сумата от 676.56 лева той е изпълнил задълженията си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Акцесорният иск за лихва се оспорва като неоснователен, поради неоснователност на главния иск. При условията на евентуалност ответникът оспорва периода, за който се претендира обезщетение за забава, с твърдения, че в случая се претендират две лихви за забава, начислени върху едно и също главно вземане.

3

Фактическата обстановка е правилно е разкрита от районния съд и не е променена пред въззивната инстанция.

Установено е въз основа на представения по делото Протокол за ПТП № 1617757 от 06.09.2020 г., съставен от мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВРЯмбол, че на 06.09.2020 г. в 10.00 часа на километър 273+ 900 от АМ Тракия в посока гр.

София- гр. Бургас е настъпило ПТП, като водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СТ 5729ВВ Д.С.Д. внезапно променя посоката си на движение от дясна пътна лента и навлиза в лява пътна лента без да съобрази поведението си с движещия се по нея втори участник, като го блъска в лява предна част, губи контрол и се блъска в разделителното СПО, отново удря втория участник и завъртайки се спира в СПО на аварийната лента. В резултат на ПТП в протокола е посочено, че са причинени материални щети на Областно пътно управление- 8 метра СПО и 3 бр. подпорки. Установено е, че с влязло в сила на 02.10.2020 г. наказателно постановление водачът на л.а. „Фолксваген голф“ е наказан по административен ред за нарушение на чл. 25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, извършено на 06.09.2020 г. на АМ „Тракия“, в резултат на което са причинени имуществени вреди на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ОПУ- Ямбол.

По делото не е имало спор между страните, че към датата на настъпване на ПТП от 06.09.2020 г. за лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СТ 5729ВВ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника- застраховател, с действие на застрахователната полица до 09.05.2021 г. Не е имало спор и за това, че ищецът е отправил извънсъдебно претенцията си към ответника– застраховател, който е образувал щета № 210728325, по която на 10.11.2020 г. е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 676.56 лв.