Решение № 264175 от 24.06.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ … гр.

София, 24.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І

ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана

Станкова при секретаря Елеонора Г., като разгледа гр.д.

№ 6180/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

Е.Д.Р. твърди, че като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с ДК № *****е пострадал от ПТП, реализирано на 03.09.2016 г., в гр. Хасково, на ул. „Г.М.Димитров“, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № *****А.К.А., който при извършване на маневра излизане от търговски обект – бензиностанция „N+“ в посока с.

Иваново не го е пропука, в следствие на което се реализира

ПТП. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.

Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – закрито счупване на латералния кондил на дясна тибия, за която е извършено оперативно лечение, както и е останал загрозяващ оперативен белег с дължина около 25см., разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта на челото и контузия в областта на гърдите.

Твърди, че през оздравителния период изпитвал болки, затруднения в придвижването, както и тревожност, загуба на съня и емоционална нестабилност.

Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 60 000,00 лева и претендира същите. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е навлязъл в лентата за насрещно движение. Твърди, че претендираното обезщетение е завишено. Претендира разноски.

Предявява обратен иск срещу третото лице негов помагач – А.К.А., като твърди същият да е напуснал мястото на произшествието.

Третото лице, помагач на ответника А.К.А. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г..

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 03.09.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 01,30 ч., в гр. Харманли, на ул. „Г.М.Димитров“ до бензиностанция „N+“ е настъпило

ПТП между участник 1 – марка „Мерцедес”, с рег. № *****, управляван от А.К.А., който не остава на местопроизшествието и участник 2, лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *****, управляван от Е.Д.Р., като в протокола са посочени видими щети по л.а.

Фолксваген, както и че от произшествието е пострадал неговият водач с работна диагноза счупена дясна колянна става, счупено седмо ребро и малки разкъсни рани на челото, прегледан в ЦСМП гр.

Харманли и откаран в болница МБАЛ „Хасково“.

Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието са посочени, че участник 1 излизайки от бензиностанцията на ул. „Г.М.Димитров“ в посока с.

Иваново не пропуска движещия се по ул. „Г.М.Димитров“ посока бул.

„България“ участник 2, който се опитва да избегне удара отклонявайки автомобила и навлизайки в лявата пътна лента, където настъпва сблъсък.

Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило при следния механизъм – л.а.

Фолксваген се е движел по бул.

„Г.М.Димитров“ към бул.

„България “ със скорост около 54 км.ч. като при достигане на автомобила в района на кръстовището с ул. „Христо Ботев“, от входа на бензиностанция „N+“ излиза л.а.

Мерцедес, който навлиза в лентата за движение на л.а.

Фолксваген, като последният в опит да избегне удара се е отклонил в ляво където е настъпил удар между двете МПС.

Според това заключение произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на л.а.

Фолксваген чрез предприемане на маневра аварийно спиране, както при движение със скорост от 54 км.ч., така и с допустимата максимална за участъка от 50 км.ч. при положение, че л.а. Мерцедес е излязъл от бензиностанцията, без да спира непосредствено преди навлизането си на пътя.

Вещото лице сочи, че при положение, че л.а. Мерцедес е спрял непосредствено преди навлизане в лента за движение на л.а.

Фолксваген водачът му е имал възможност да го види и да предотврати произшествието с предприемане на маневра аварийно спиране.

Тези изводи се потвърждават и от заключението на приетата повторна автотехническа експертиза. В о.с.з. проведено на 25.05.2021 г. вещото лице М. сочи, че в хипотезата, в която водачът на л.а. Мерцедес не е навлязъл от спряло положение при навлизането си в лентата за движение на л.а.

Фолксваген, а последният не е предприел отклонение на лекия автомобил, а аварийно спиране, тогава ударът отново би настъпил и би бил челен, като уврежданията по водача на л.а. Фолксваген едва ли биха били различни.

Също така, вещото лице сочи, че отклонението на автомобила в страни при такава ситуация е нормална реакция на водача.

Съдът кредитира двете авто-техническа експертизи, тъй като същите са пълни, обосновани и непротиворечиви.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и автотехнически експертизи, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на третото лице-помагач А.К.А., като водач на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****, който е нарушил правилото на чл. 47 ЗДвП, като е предприел маневра за навлизане в път с предимство, без да пропусне движещия се по същия л.а.“Фолксваген“.

По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.

Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /

Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.

Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

Съдът приема за установено по делото, че произшествието е настъпило при механизъм на движение на л.а. Мерцедес във вариант № 1 от експертизите, при който л.а.

Мерцедес се е движел равномерно, без да спира непосредствено преди навлизане в платното за движение на л.а. „Фолксваген“.

Това поведение на този участник съдът намира за по-логично с оглед настъпилото произшествие, тъй като ако беше спрял би могъл да види и да пропусне л.а.

Фолксваген.

Този извод логически следва и от поведението на водача на този лек автомобил след настъпване на произшествието, а именно неговото напускане.