Решение № 3079 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330105210 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. П. Д., ЕГН ********** против Университет по хранителни технологии Пловдив, БУЛСТАТ 000455440, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224 от Кодекса на труда и чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда за осъждане на ответника да му заплати трудово възнаграждение за м. юли 2022 год. в размер на 324.57 лева, за м. януари 2024 год. в размер на 646.03 лева и за месец февруари 2024 год. в размер на 830.75 лева, представляващи разлика между изплатените му и дължими, съгласно Споразумението от *** суми за трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2025 год. до изплащане на сумите, както и обезщетение за забава върху главницата от 324.57 лева, дължима за периода от 09.09.2022 год. до 17.03.2025 год в размер на 105.26 лева, обезщетение за забава върху сумата от 646.03 лева в размер на 99.72 лева, дължима за периода 06.02.2025 год. до 17.03.2025 год. и обезщетение за забава върху сумата от 480.02 лева в размер на 58.46 лева, дължима за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год., както и сумата от 5233.80 лева, представляваща остатък от неизплатено обезщетение, 1 дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.03.2025 год. до окончателното плащане на вземането, както и обезщетение за забава върху сумата от 2934.18 лева в размер на 420.33 лева, дължимо за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год., както и сумата от 3929.18 лева – представляваща разликата между дължимото и неизплатено обезщетение за неизползван отпуск, ведно с законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.03.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху сумата от 3929.18 лева в размер на 562.88 лева, дължимо за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год.

/цената на исковете е съобразена с допуснатото увеличение на исковите претенции с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 13.03.2026 год./

В исковата молба се твърди, че със Заповед от *** на *** на Университета по хранителни технологии Пловдив, на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „***“ било прекратено, считано от ***. С Решение № 89 от 26.01.2023 год., постановено по възз.гр.дело 3285 от 2022 год. по описа на ОС Пловдив съдът признал уволнението на Д. за незаконно и същият бил възстановен на работа. Пред м. януари 2024 год. Д. се върнал на работа. Със Заповед № *** трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 29.02.2024 год.

Ищецът излага твърдения, че за времето, през което е полагал труд през м. юли 2022 год., както и за месеците януари и февруари 2024 год. не му било изплатено трудово възнаграждение в пълния дължим размер. Така за м. юли 2022 год. му била изплатена сумата от 2233.14 лева, която не била съобразена с влязлото сила от 01.07.2022 год. Споразумение между работодателя и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от ***.

Дължимото трудово възнаграждение, съгласно постигнатите договорености с това споразумение било 2557.71 лева. Претендира заплащане на трудово възнаграждение за м. юли 2022 год. сумата от 324.57 лева, представляваща разликата между дължимото му трудово възнаграждение, съгласно Споразумение между работодателя и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от ***, влязло в сила от 01.07.2022 год. и изплатеното му възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Счита, че 2 увеличеният размер на трудовото възнаграждение следвало да му бъде изплатен на деня след подписване на процесното Споразумение, тоест на ***, поради което претендира лихва за забава върху главницата от 324.57 лева, дължима за периода от 09.09.2022 год. до 17.03.2025 год в размер на 105.26 лева.

Излагат се и твърдения, че за месеците януари и февруари 2024 год. през които е полагал труд му било заплатено трудово възнаграждение съответно за м. януари 2024 год. - 2131.64 лева, а за м. февруари 2024 год. – 3330.28 лева, които отново не били съобразени със сключеното и приложимо при определяне на трудовото му възнаграждение Споразумение между работодателя и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от *** неразделна част от Колективния трудов договор от *** и влязло в сила на 01.08.2023 год., като за м. януари 2024 год. му се дължало трудово възнаграждение в размер на 2777.67 лева, а за месец февруари 2024 год. – 3819.30 лева. Претендира трудово възнаграждение съответно за м. януари 2024 год. в размер на 646.03 лева и за месец февруари 2024 год. в размер на 480.02 лева, представляващи разлика между изплатените и дължими, съгласно Споразумението от *** суми за трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2025 год. до изплащане на сумите. Счита за възнаграждението за м. януари 2024 год. следвало да му бъде изплатено до 05.02.2024 год, а за м. февруари 2024 год. до 05.03.2024 год., поради което претендира обезщетение за забава върху сумата от 646.03 лева в размер на 99.72 лева, дължима за периода 06.02.2025 год. до 17.03.2025 год. и обезщетение за забава върху сумата от 480.02 лева в размер на 58.46 лева, дължима за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год.

Отделно от горното, излага съображения, че неправилно, несъобразено с актуализациите на трудовото възнаграждение, му били определени и изплатени обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ, като му била изплатена сумата от общо 19981.68 лева, равняваща се на шест брутни заплати, вместо сумата от 22915 лева и обезщетението за неизползван отпуск от 82 дни, като му била изплатена сумата от 10984.27 лева, вместо сумата от 14913.45 лева. Счита му сумите следвало да му бъдат изплатени до 06.03.2024 год. с възнаграждението за м. февруари 2024 год. Претендира разликата между изплатените и дължими 3 суми съответно сумата от 2934.18 лева и сумата от 3929.18 лева –за неизползван отпуск, ведно с законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.03.2025 год. Претендира се и обезщетение за забава върху сумата от 3929.18 лева в размер на 562.88 лева, дължимо за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год. и обезщетение за забава дължимо върху сумата от 2934.18 лева, в размер на 420.33 лева, дължимо за периода 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год.

Твърди се също, че при постъпването на работа през м. януари 2024 год. на ищеца не били предоставени никакви документи свързани с възстановяването му на работа и продължаването на трудовото правоотношение. Декларираните в НАП данни и обстоятелства, касаещи трудовия му договор с учебното заведение не отговаряли на уредените при колективното договаряне параметри. На 25.03.2024 год. ищецът депозирал искане за предоставяне на информация относно трудовото му възнаграждение, по което нямало отговор. С оглед горното Д. отправил сигнали до ТД НАП и Дирекция Инспекция по труда Пловдив, въз основан на които били образувани и съответните преписки.

Предвид изложеното предявява исковите си претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който счита предявените искове за допустими. Счита, че на ищеца не се дължат трудови възнаграждения и обезщетения в претендираните от него размери. Счита, че съобразно Споразуменията от *** и *** на Д. за м. юли 2022 год. се дължи допълнително сумата от 251.86 лева, за м. януари 2024 год.

– 492.28 лева, за м. февруари 2024 год. – 644.64 лева, за изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни заплати – сумата от 5233.80 лева и за изплатено обезщетение за неползван годишен отпуск – сумата от 2952.84 лева.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски С Определение № 10192 от 06.08.2026 год. съдът е отделил като безспорно между страните, а и от представените писмени документи – допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** /л.67/, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от ***. /л.89/, решение № 89 от 26.01.2023 год., постановено по в.гр.дело № 3285/2022 год. /л.10-19/ , се 4 установява, че ищецът е полагал труд при ответника - Университета по хранителни технологии Пловдив, като е заемал длъжността „***“ през процесните месеци юли 2022 год. и през месеците януари и февруари 2024 год.

Не се спори между страните, че на ищеца следва да се доизплатят, съгласно определените размери на основните месечни заплати на работниците и служителите в Споразумение между работодателя и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от ***, /л.31-34/ влязло в сила от 01.07.2022 год., неразделна част от Колективния трудов договор от ***. /л.20-29/, брутно трудово възнаграждение за м. юли 2022 год. в размер на 324.75 лева. Не се спори между страните и че съгласно определените основни месечни заплати на работниците и служителите съгласно Споразумение между работодателя и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от ***, /л.35-38/, влязло в сила от 01.08.2023 год. неразделна част от Колективния трудов договор от *** за м. януари 2024 год. 634.40 лева, за м. февруари 2024 год. - 830.75 лева /сума претендирана с допуснато изменение на иска/, сумата от 3250.93 лева – остатък от дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за периода 06.03.2024 год. до 1703.2025 год. и остатък от дължимо обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ за периода 06.03.2024 год. до 1703.2025 год. в размер на 5233.80 лева /сума претендирана след допуснато изменение на иска/. Въпреки заявените различни суми с исковата молба за трудово възнаграждение за м. февруари 2024 год. и за дължимо обезщетение по чл. 224 КТ, изрично от ищеца при поставяне на въпроси към вещото лице е поискано определяне на лихва за забава върху сумите, които ответникът признава за дължими и изрично в писмената защита от ищеца се иска съдът да осъди ответникът да му заплати именно цитираните по – горе суми.

Видно от заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза /л.331-333/следващото се обезщетение за забава върху сумата от 324.57 лева за периода от 09.09.2022 год. до 17.03.2025 год. е в размер на 105.26 лева; следващото се обезщетение за забава върху сумата от 634.40 лева за периода от 06.02.2024 год. до 17.03.2025 год. е в размер на 97.93 лева; следващото се обезщетение за забава върху сумата от 830.75 лева за периода от 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год. е в размер на 119.01 лева; следващото се обезщетение за забава върху сумата от 3250.93 лева за периода от 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год. е в размер на 465.72 лева; следващото се обезщетение за забава 5 върху сумата от 5233.80 лева за периода от 06.03.2024 год. до 17.03.2025 год. е в размер на 749.78 лева.

С оглед на дотук изложеното, съдът намира, че на ищеца следва да се заплати разликата между изплатените трудово възнаграждение за месеците юли 2022 год., януари и февруари 2024 год. и обезщетения за неизползван отпуск и при пенсиониране и дължимите такива в размерите съобразни с определеното трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност със Споразумение между работодателя ответник и синдикалните организации, страни по колективен трудов договор от ***, влязло в сила от 01.07.2022 год. съответно със Споразумението от *** и които размери не са спорни между страните. Така, на ищеца следва да се уважи изцяло искът за заплащане на неизплатеното дължимото брутно трудово възнаграждение за м. юли 2022 год. в размер на 324.57 лева и за м. февруари 2024 год. в размер на 830.75 лева /за която сума е допуснато увеличение на иска/, както неизплатената брутна сума за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 5233.80 лева /за която сума е допуснато увеличение на иска/. Предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ следва да се уважи в установения и признат и от ищеца размер от 3250.93 лева – брутна сума, като за разликата до първоначално претендирания размер от 3929.18 лева искът следва да се отхвърли. Следва да уважи и искът по чл. 128, т.2 КТ за заплащане на неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м. януари 2024 год. до установения и признат и от ищеца размер от 634.40 лева, а за разликата до първоначално претендирания размер от 644.64 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.