Определение № 333 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 144/2024
- Вид
- Определение № 333
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500144 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274 – 278 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца Н. Г. К. срещу Определение № 121 от 04.01.2024 г., пост. по гр.д. № 18 728/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК съдът е върнал исковата молба / ИМ / на К. и е прекратил образуваното по нея гр.д. № 18 728/2023 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното определение, искането – за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за даване ход на спора.
Конкретно се поддържа ИМ да не е страдала от указаните за отстраняване нередовности.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима, а разгледа по същество – неоснователна.
Пред районния съд частният жалбоподател е предявил иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК – за изменение на постановените от съда мерки относно режима на лични отношения с малолетното му дете А..
Искът е насочен към другия родител – майката на детето Д. В. В.. Основава се на твърдения, че действащият режим / постановен с Решение № 1416/02.12.2019 г. по в.гр.д. № 2284/2019 по описа на ОС – Пловдив, VI гр. състав / е ограничен и не допринася за пълноценната връзка между него и детето му, което е момче, вече на 11 години и така в негов интерес е да има по чести и продължителни контакти с бащата, който е отговорен родител. Поддържа се също, че комуникацията по телефона е силно затруднена, тъй като майката не я позволява. Посочен е искания разширен режим на лични отношения с детето.
Към ИМ е приложен платежен документ за внесена по сметка на съда ДТ от 30 лева.
С Разпореждане № 32 033/19.12.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е поискал ищецът в 1- седмичен срок: 1/ да подаде изцяло нова искова молба, в която да опише новонастъпилите обстоятелства заради които иска промяната; 2/ да посочи с кое съдебно решение е постановен действащия режим на лични отношения и как иска да бъде изменен; 3/ да представи копие от съдебното решение, с което е определен режима, чието изменение се иска и 4/ да внесе ДТ в размер на още 30 лева.
Разпореждането е връчено на ищеца на 22.12.2023 г. и в определения от съда и 1 установен от закона 1 – седмичен срок указанията не са изпълнени.
Основателно е поддържаното от жалбоподателя оплакване, че нередовностите по т.т.1,2 и 3 от казаното разпореждане не са били налице. Но е неоснователно оплакването за липса на нередовност по т. 4 от същото. Съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по неоценяем иск при предявяването на иска се дължи такса до 80 лв., но не по малко от 30 лева. Тоест, в правомощията на съда, пред който е предявена ИМ е да определи таксата по иска в диапазона от 30 лв. до 80 лв. и в случая съдът я е определил на 60 лева. Разликата от 30 лв. не е внесена от ищеца – не се и твърди от него да е внесена. Горното съставлява неотстранена нередовност на иска и е самостоятелно основание за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея дело.
Поради което и заради неотстраняването на тази нередовност и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК обжалваното прекратително определение се явява правилно.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на Н. Г. К. срещу Определение № 121 от 04.01.2024 г., пост. по гр.д. № 18 728/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което поради неотстранена нередовност и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК съдът е върнал исковата молба на К. с вх. № 115 708/18.12.2023 г. и е прекратил образуваното по нея гр.д. № 18 728/2023 г..
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в 1 – седмичен срок от връчването му на ищеца – частен жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2