Решение № 1885 от 28.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3892/2026
- Вид
- Решение № 1885
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 80 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1885 гр. София, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110203892 по описа за 2026 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията АХ № 1429 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ** срещу ЗАПОВЕД за задържане на лице № 3384зз-19/ 06.01.2025г., издадена от *** – разузнавач при 09-то РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, **,ЕГН-**********, е задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, явява се лично и с процесуален представител- адв. Ефр. К. от САК, която пледира за отмяна на процесната Заповед по изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на направени от жалбоподателя разноски за процесуално представителство. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му.
Ответникът – редовно призован, не се явява, не изпраща процесулен представител и не е представено писмено становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:
1
Със Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-19/ 06.01.2025г., издадена от *** – разузнавач при 09-то РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан **,ЕГН**********, в помещение за временно задържане на 09- то РУ-СДВР.
Като фактическо основание за задържането му е посочено "данни за извършено престъпление, ДП 3384 ЗМ 1789/2024г. по описа на 09 РУ-СДВР“, като при правното квалифициране на деянието е посочен съставът на чл. 198, ал. 1 от НК.
При извършения обиск на лице по реда на чл. 80 от ЗМВР в задържания не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление.
Жалбоподателят бил освободен на 06.01.2025 г. в 16: 35 ч., видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане му е била връчена, за което свидетелства разписката към заповедта. С разписка от същата дата му били върнати иззетите вещи при обиска.
По делото са налице данни да е образувано ДП 3384 ЗМ 1789/2024г. по описа на 09 РУСДВР , като ** не е привлечен в качеството на обвиняем. Като част от административната преписка са приложени писмени доказателства от 09- то РУ- СДВР - Протокол за обиск на лице, Разписка, Удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР, Заповед; Писмо от СРП и др.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл.
72 от ЗМВР. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК е спазена писмената форма с посоченото в разпоредбата като съдържание на акта индивидуализиращи данни за издателя на акта и задържаното лице, данни за времето на задържането отразено фактическо и правно основание, редът и срокът за обжалване на акта.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.
При служебната проверка за законосъобразност съдът установи, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдът приема като основателни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, за допуснати процесуални съествени пропуски при издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за издаване на оспорваната Заповед, овластява 2 полицейските органи „да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление“.
Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК, като е уточнено, че са налице данни за извършено престъпление-отнемане на чужди движими вещи и сумата от 720 лв., като употребил за това сила.
Според приложимата норма на чл. 74 задържането на лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието минимално задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В оспорената заповед, въз основа на която е осъществено задържането на жалбоподателя ВЕЛЧЕВ обаче липсва изложение на обстоятелствата, обосноваващи задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето като отразените част от признаците на състава на престъплението грабеж по никакъв начин не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето, конкретно какви действия или бездействия се твърди да е извършило задържаното лице, които биха могли да бъдат подведени под посочената материалноправна разпоредба. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ.
За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретно престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната Заповед не са изложени специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с извършването на престъпно деяние, във връзка с което е обосновано, че е образувано ДП. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка, издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице.
Следва да се отбележи, че именно фактическите и правни основания определят предмета на доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. В случая не бе установена съпричастност на ж-ля ** към осъществено престъпно деяние, съобразно което да се изведе обоснованост на задържането му по ЗМВР. Това не може да бъде изведено и от документите по преписката. В случая се установи, че не е привлечено лицето ** в качеството на обвиняем. От приложения Протокол за обиск е видно, че не са намерени у лицето вещи от значение и свързани с предмета на производството, нито са приложени доказдателства, съобразно които да се приеме, че при издаването на процесната заповед полицейският орган е разполагал с конкретни данни, обосноваващи основателно предположение, че жалбоподателят е извършил престъпно деяние по НК. Поради изложеното задържането, разпоредено с оспорения акт, не е обосновано със законови основания. Доказателствена тежест за установяване на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е предоставена на ответника и същият не е ангажирал доказателства, които да обосноват сигурно убеждение у съда за съществуването на правнорелевантните факти съобразно изискванията на необходимото главно и пълно доказване. Поради това съдът не прие за настъпили релевантните факти, послужили като основание за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане на ** не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в противоречие 3 с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава задържането.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. По делото пред СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адв. ЕФР. К. от САК е била упълномощена да представлява лицето и същата своевременно поиска присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като изрично е формулирала и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за реализирана защита в размер на 350 евро (712 лева), като е представил и списък с разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя- адв. ЕФР. К. от САК, е взела участие в съдебните заседания, проведени по делото, включително това, в което то е обявено и за решаване. Съдът намира, че предвид предмета на делото, естеството на разглеждания правен спор и неговата сложност, следва да бъде определено възнаграждение на адв. ЕФР.
К. от САК за оказана безплатна правна помощ, независимо че заплатената сума превишава минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по този вид дела, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в искания размер, а именно в размер на 357,90 евро. Отделно по сметка на съда е внесена от проц.представител в полза на жалбоподателя и държавна такса от 10 лева, което действие е удостоверено с платежно нареждане. С оглед изхода на делото така направените разноски следва да бъдат изплатени от СДВР по сметка на жалбоподателя ***, а именно сумата в размер на 5,78 евро ( такса за образуване и банков превод).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за задържане на лице № 3384зз-19/ 06.01.2025г., издадена от *** – разузнавач при 09-то РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, **,ЕГН**********, е задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.