Решение № 261347 от 19.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5154/2021
- Вид
- Решение № 261347
- Подписан
- 19.04.2022
- В сила
- 19.04.2022
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА-ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.136, ал.3 · Закон за съдебната власт
- чл.195, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл.308, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5154 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20004411 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 22416/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав, П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на С.Й.С., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, притеснение, накърняване на авторитета, честта и достойнство, опозоряване на името сред близки и познати, депресия, отчуждение от света, причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по чл. 316, вр. чл.308, ал. 1 от НК, производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 77, 13 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4200 лв. за периода от 05.06.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, като исковете са отхвърлени за претърпените неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 4 200 лв., претенцията за лихва за разликата над уважения размер от 77, 13 лв. до пълния предявен размер от 2 129, 87 лв. и за периода от 06.06.2015 г. до 04.06.2017 г., както за претърпените имуществени вреди за разликата над уважения размер от 360 лв. до пълния предявен размер от 4800 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 97, 46 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца С.Й.С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По делото е установено осъществяването на фактическия състав, регламентиран в нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. На основание чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Счита, че от ангажираните по делото свидетелски показания се установяват претендираните от ищеца неимуществени вреди. По делото е доказано и заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, което неправилно е намалено от решаващия съд. В това производство съдът не разполага с правомощие да намалява адвокатското възнаграждение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника П.НА Р.Б.. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство, чрез прокурор от СГП Загорова оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с постановление от 13.05.2014 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 13.09.2012 г., в гр. София, ж. к. „Студентски град“, ул. „******, филиал „Студентски град“, на „УниКредит Булбанк“ АД, съзнателно се ползвал пред Е.Ч.Н.– директор на филиала, от неистински документ „удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 ДОПК № 220201200592520 от 18.08.2012 г. на ТД на НАП София“, на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП София и изготвено от орган по приходите Т.С.П.в което е посочено, че С.Й.С. няма задължения, с цел да му бъде отпуснат ипотечен анюитетен кредит в размер на 100 000 лв., като документът е представен като част от изискуемите документи, необходими за разглеждане на искане за кредит съобразно Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни на физически лица и е приложен към искане за кредит на физическо лице с № 527 от 13.09.2012 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 НК вр. с чл.308, ал.1 НК.
Постановлението е предявено на ищеца на 04.06.2014 г., като спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е бил разпитан в качеството му на обвиняем и му е предявено разследването. С постановление от 29.07.2014 г. по пр. пр. № 14824/2013 г. по описа на СРП, ДП № ЗМ 15188/2013 г. по описа на 07 РУП СДВР, наблюдаващият прокурор при СРП е внесъл в СРС предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. Във връзка с така внесеното предложение в СРС, НО, 93 състав, е образувано АНХД № 15068/2014 г. В производството пред СРС са били проведени 4 открити съдебни заседания. С решение от 20.05.2015 г. е признат за невиновен в извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Решението е влязло в сила на 20.05.2015 г. Твърди, че през времето, пред което е водено наказателното производство е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в страх от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, стрес от постоянната наказателна репресия, която е упражнявана спрямо него, накъркване на авторитета му, опозоряване на името му сред близки и познати, депресивно състояние, отчуждаване от света, липса на желание да се социализира, накърнено достойнство и чест.
Преди започване на наказателното производство се е ползвал с добро име, уважение и авторитет сред роднини, колеги, близки, приятели, както и е бил с чисто съдебно минало. Предявявнето на обвинение за извършено престъпление се е отразило неблагоприятно в емоционален аспект.
Претърпял е морален тормоз в продължение на година, рефлектиращ върху честта, психо-емоционалното му състояние и достойнството му. В периода на наказателното производство е живял в страх и безпокойство от изтърпяване на наказание лишаване от свобода и прекарване на част от живота му в затвора. Претърпял рязка промяна в поведението си и емоционалното си състояние. От жизнерадостен и весел млад човек е станал затворен, избягвал да контактува с приятелите си и дори с близките си, тъй като е изпитвал неудобство и срам пред тях във връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Започнал да губи желание да се социализира и странял то тях. Станал затворен и потиснат.
Част от роднините му го възприемали като измамник и престъпник. В резултат от неизвестността и страха за бъдещето, в ищеца се породил постоянен и силен стрес, довел до безсъние. Твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. за защита в наказателното производство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 200 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 2 129, 87 лв. – мораторна лихва за периода 06.06.2015 г. – 03.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 4 800 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски в хода на наказателното производство. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – П.НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността й. отделно от това наказателното производство е протекло в разумни срокове, обвинението е внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищеца и налагане на административно наказание, спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Не е налице опасност от налагане на наказание „лишаване от свобода“, а налагане на глоба. Постановената оправдателна присъда не е обжалвана от СРП. Твърди, ч ищецът е оправдан поради малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 НК. С оглед на това счита, че приложение следва да намери чл.5 ЗОДОВ. Водените срещу ищеца наказателни производства сочат на по – нисък интензитет на претърпените неимуществени вреди от ищеца. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, както и за обема на извършените процесуални действия от представляващия ищеца в наказателното производство адвокат. Позовава се на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната от ищеца мораторна лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С постановление за привличане на обвиняем от 13.05.2014 г. по досъдебно производство № ЗМ15188/2013 г., по описа на 07 РУП СДВР, пр. пр. № 14824/2013 по описа на СРП, е привлечен ищецът като обвиняем за това, че на 13.09.2012 г., в гр. София, ж. к. „Студентски град“, ул. „******, филиал
„Студентски град“, на „УниКредит Булбанк“ АД, съзнателно се ползвал пред Е.Ч.Н.– директор на филиала, от неистински документ „удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 ДОПК № 220201200592520 от 18.08.2012 г. на ТД на НАП София“, на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП София и изготвено от орган по приходите Т.С.П.в което е посочено, че С.Й.С. няма задължения, с цел да му бъде отпуснат ипотечен анюитетен кредит в размер на 100 000 лв., като документът е представен като част от изискуемите документи, необходими за разглеждане на искане за кредит съобразно Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни на физически лица и е приложен към искане за кредит на физическо лице с № 527 от 13.09.2012 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 НК вр. с чл.308, ал.1 НК. престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на ищеца на 04.06.2014 г. в присъствието на адв. Г.. На същата дата с постановление е взема мярка за неотклонение „подписка“, както и е проведен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем и е предявено разследването.
На 01.08.2014 г. е внесено постановление за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, въз основа на което е било образувано НАХД № 15068/2014 г. по описа на СРС, НО, 93 състав. След проведени четири открити съдени заседания е постановено на 20.05.2015 г. решение, с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, посочено по – горе, по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК. В мотивите съдът е приел, че деянието е малозначитено по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Решението е влязло в сила на 05.06.2015 г.
От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е неосъждан. По делото е представена справка с рег № И-22811 от 03.08.2020 г.от НСлС, съгласно която след извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца има данни за образувани досъдебни производства, а именно: ДП № 2033 от 2012 г. с повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.2 от НК и ДП № 5012 от 2013 г. с повдигнато обвинение за престъпление за престъпление по чл.308, ал.1 от НК.
Ведно от писмо, рег. № 513000-37352 от
04.08.2020 г. в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагат с информация по отношение на ищеца: има два заявителски материала – от 01.07.2012 г. и от 13.09.2012 г. за престъпления по чл.209 НК и 346 НК. На 18.05.2013 г. е извършена полицейска регистрация на лицето.
Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6977b369-87d5-413d-a416-98db81d10da1