Решение № 277 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100106572 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК от К. М. Е. и М. М.

Е. срещу „Е.М.“ ЕООД за установяване, че са погасени по давност вземанията на ответното дружество срещу ищците, дължими при солидарност, в размери, както следва: 25 940 лв. главница по Договор за кредит № FL601957/22.08.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането, 720,91 лв. - договорна лихва от 22.09.2011 г. до 18.07.2012 г., 20,95 лв. - наказателна лихва за периода от 22.03.2012 г. до 18.07.2012 г., и 1250,46 лв. - съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г., по ч.гр.д, № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.08.2012 г. е издаден в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г., по ч.гр.д. № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 с-в срещу солидарните длъжници К. М. Е. и М. М. Е.. Междувременно „Е.М.“ ЕООД, въз основа на представен договор за прехвърляне на вземане, е поискал да се конституира като взискател по изп. дело №20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ.

Твърдят, че по образуваното за събиране на вземанията изп. дело №20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ, са извършвани действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжниците, като справка в Национална база данни „Население“, справка за налични трудови правоотношения и справка в Агенция по вписванията за придобити от длъжниците недвижими имоти. Последното валидно действие по принудителното изпълнение срещу ищците е предприето на 27.10.2012 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, след който момент в период от 1 повече от две години не са били предприемани изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция.

Ищците считат, че погасителната давност започва да тече от 27.10.2014 г., когато изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и в конкретния случай вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност на 27.10.2019 г., като сочат, че след тази дата вземането не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.М.“ ЕООД, с който признава твърденията в исковата молба, че в полза на „Юробанк България“ АД е бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително дело, а вземането, предмет на изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен. Оспорва обаче доводите на ищеца за настъпила погасителна давност.

Твърди, че с образуването на изпълнителното дело давността е била прекъсната и е спряла да тече до постановяването на решение №2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тази връзка давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г.

След този момент, за периода 2016 г. - 2018 г. са постъпили суми по изпълнителното дело от наложен запор върху трудово възнаграждение на М. М. Е.. Сочи, че съгласно постановеното решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, искането за предприемането на действия спрямо един от длъжниците свидетелства за процесуална активност на взискателя да събере вземането си и съответно прекъсва премепционния срок и спрямо солидарно задължените по изпълнителния титул лица.

Твърди, че в периоди по-кратки от две години, многократно било искано предприемането на различни изпълнителни действия - запори на банкови сметки и запори на трудови възнаграждения. Предвид това счита, че не е настъпила погасителна давност относно вземането по изпълнителния лист и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: в полза на „Юробанк България“ АД е бил издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г., по ч. гр. д. № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 с-в и въз основа на него е образувано изпълнително дело №20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ, а вземането, предмет на изпълнителния лист, е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. от „Юробанк България“ АД на „Е.М.“ ЕООД.

В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, 2 че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

В т. 1 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите 3 длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Според мотивите на тълкувателния акт при осъществено принудително изпълнение върху имуществено право само на единия от съдлъжниците се погасява не само неговото задължение, но и задълженията на останалите съдлъжници. Посоченото е проявление на т. нар. абсолютно действие на юридическите факти при пасивната солидарност. Изпълнението и еквивалентните на него погасителни способи – даване вместо изпълнение и прихващане, имат действие за всички солидарни длъжници, независимо от това кой ги е извършил/изпълнил съгласно разпоредбата на чл. 123 ЗЗД. Поради това изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите.

В т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Според мотивите на тълкувателния акт за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността - арг. от чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената съдебна практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност, намира следното:

От приложеното в настоящото производство копие от изпълнително дело №20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., се установява, че същото е образувано от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Юробанк България“ АД) срещу К. М. Е. и М. М. Е., по депозирана молба от 24.10.2012 г., за събиране на вземания по изпълнителен лист от 10.08.2012 г., по гр.д. №37145/2012 г., на Софийски районен съд, за вземания, както следва:

25 940 лв. – главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г. до окончателното й изплащане; 720,91 лв. – договорна лихва; 20,95 лв. – наказателна лихва;

533,64 лв. – разноски по делото и 716,82 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

4

С молба вх. №22166/06.11.2015 г. „Юробанк България“ АД е поискала да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М. Е..