Решение № 625 от 18.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603718 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 25.02.2025г., постановена по НОХД № 16 672/202415г., по описа на СРС, НО, 12- ти състав съдът е признал подсъдимият Й. С. М. за виновен в това, че на 28.05.2023г. около 21,45 часа в гр.София, в подлез, находящ се на кръстовището на бул.”България” и ул.“Тодор Каблешков“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещипарична сума от 450,00 лева от владението на А.Р.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- хванал с едната ръка пострадалия А., а с другата ръка започнал да бърка в джобовете на връхната дреха на пострадалия, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК, чл.54, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, който срок на основание чл.58а от НК намалил с 1/3 на една година, при първоначален общ режим.

На основание чл.189, ал.З от НПК съдът е осъдил Й. С. М. и С. Л. М. да заплатят солидарно по сметка на СРС сумата в размер на 447,84 лева, представляващи направени разноски в досъдебното производство.

С определение от 25.02.2025г., постановено по НОХД № 16 672/202415г., по описа на СРС, НО, 12- ти състав съдът е определил на Й. С. М. едно общо най- тежко наказание 1 измежду наложените му по НОХД № 7712/2023г., НОХД № 3132/2024г., НОХД № 5403/2024г., НОХД № 16 305/2024г. и НОХД № 16 672/2024г., всички по описа на СРС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим.

От така определеното общо най- тежко наказание съдът е зачел и приспаднал времето, през което Й. С. М. е търпял задържане по НОХД № 16 305/2024г. по описа на СРС, а именно в периода 07.08.2024г.- 08.10.1024г.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Й.

С. М., чрез адв.Ж. М., в която са изложени доводи, че производството е протекло при условията и по реда на чл.371, т.2 от НПК и наказанието е завишено и няма да се постигнат целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК. Моли присъдата на СРС да бъде изменена и съдът да определи наказание „Пробация“, а алтернативно- да намали размера на наложеното наказание и приложи разпоредбата на чл.66, чл.67, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а наложеното наказаниесправедливо.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия пледира, че деянието е извършено на 28.05.2023г. и към инкриминираната дата подзащитният е бил непълнолетен и неосъждан, поради наказанието е неправилно определено. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена и съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК- а алтернативно- да намали наказанието и приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

В последна дума подсъдимият Й. С. М. моли съдът да намали наказанието.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по реда и условията на чл.371, т.2 от НПК.

От фактическа страна СРС е приел, че на 28.05.2023г. около 21,45 часа подсъдимият и свидетеля А.П. се намирали в района на подлеза на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Тодор Каблешков“ в гр.София. По същото време свидетелят А..А се прибирал към дома си и влязъл в подлеза. Подсъдимият Й. М. се приближил до свидетеля А. А. и му поискал два лева и цигари. Последният отказал, поради което подсъдимият го хванал с едната си ръка за ръката и започнал да в джобовете на връхната му дреха. От левия джоб на свидетеля А..А подсъдимият извадил кутия с цигари, а от десния джоб- портфейл.

Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият отворил портфейла и взел от вътре паричната сума от 450,00 лева, прибрал я в себе си и хвърлил портфейла настрани. В този момент свидетелят А.П. казал на подсъдимия да остави свидетеля А. А., при което 2 подсъдимият го пуснал и със свидетеля си тръгнали.

Съдът е приел, че свидетелят А. А. взел захвърления на земята портфейл, побягнал по стълбите и след като се прибрал у дома си подал сигнал на телефон 112 и при пристигане на полицейските служители им разказал какво се е случило.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателстванаправеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите А. А., М.М., К.Д., А.П., С.С., Г.К., А.Б., протоколи за разпознаване на лица и предмети, заключение на съдебно психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Й. М., справка-характеристика, социален доклад, справка за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, относими към предмета на доказване.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият е осъждан, както следва:

Със споразумение по НОХД № 11 901/2023г., влязло в законна сила на 31.08.2023г., за деяние, извършено на 04.06.2023г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Със споразумение по НОХД № 15 390/2023г., влязло в законна сила на 28.11.2023г., за деяние, извършено на 15.09.2023г. на Й. М. е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителни периодични срещи с пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от една година и три месеца, при първоначална периодичност три пъти седмично, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и три месеца, включване в програми за обществено въздействие за срок от една година и три месеца. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от така определеното наказание съдът е зачел и приспаднал времето, през което обвиняемият е търпял задържане по ЗМВР, с постановление на прокурор при СРП и мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със споразумение по НОХД № 17 515/2023г., влязло в законна сила на 14.02.2024г., за деяние, извършено на 05.05.2023г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяване на което е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание съдът е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 12.06.2023г. до 29.06.2023г.

Със споразумение по НОХД № 4241/2024г., влязло в законна сила на 25.03.2024г., за деяние, извършено на 15.12.2023г. на подсъдимия Й. М. е наложено наказание „Лишаване от 3 свобода“ за срок от четири месеца, при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание съдът е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 28.12.2023г.

С определение по НЧД № 5962/2024г., влязло в законна сила на 14.06.2024г. съдът е определил на подсъдимия едно общо най- тежко наказание по НОХД № 11 901/2023г. и по НОХД № 17 515/2023г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален общ режим. Със същото определение на основание чл.64, ал.1 от НК съдът е освободил осъдения Й. С. М. от изтърпяване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ и го настанил във възпитателно училище- интернат. Съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното на осъдения наказание по НОХД № 4241/2024г. „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален общ режим.

На основание чл.64, ал.1 от НК съдът е освободил осъдения Й. С. М. от изтърпяване на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ и го настанил във възпитателно училищеинтернат. Съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното на осъдения наказание по НОХД № 15 390/2023г. „Пробация“ включващо следните пробационни мерки: задължителни периодични срещи с пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от една година и три месеца, при първоначална периодичност три пъти седмично, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и три месеца, включване в програми за обществено въздействие за срок от една година и три месеца. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от така определеното наказание съдът е зачел и приспаднал времето, през което обвиняемият е търпял задържане по ЗМВР, с постановление на прокурор при СРП и мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Наказанието „Лишаване от свобода“ по НЧД № 5962/2024г. е изтърпяно на 28.06.2024.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимият Й. С. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК, като на 28.05.2023г. около 21,45 часа в гр.София, в подлез, находящ се на кръстовището на бул.”България” и ул.“Тодор Каблешков“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи- парична сума от 450,00 лева от владението на А.Р.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- хванал с едната ръка пострадалия А.. За да е налице престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК е необходимо употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице. Именно такова физическо въздействие в случая е налице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тази вещ и съответно и на съпротивата му. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е употребил сила по отношение на свидетеля А.Р.А.. Другият акт на изпълнителното деяние е отнемането на вещта- такова въздействие от страна на дееца по отношение на предмета на престъпно посегателство, с което има за цел да прекъсне фактическата власт на досегашния 4 владелец на вещта и даустанови своя собствена такава. Установява се, че на 28.05.2023г., около 21,45 часа, в гр.София, в подлез, находящ се на кръстовището на бул.”България” и ул.“Тодор Каблешков“, подсъдимият е отнел чужда движима вещ- паричната сума от 450,00 лева от владението на А.Р.А. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила. С това, от обективна страна, подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец свидетеля А. А. върху горепосочената вещ и установил своя собствена фактическа власт върху същата.

Доколкото по делото не се установява валидно правно основание, въз основа на което подсъдимият Й. С. М. е получил инкриминираната вещ, то същата е била чужди по отношение на него и не му са е следвала. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа власт върху вещта- предмет на престъпно посегателство и установяването на собствена такава, следва да се приеме, че е извършено не на законно основание и поради това- противозаконно. Налице е и функционална връзка между използваната сила и отнемането на вещта от владението на пострадалия, доколкото силата е била насочена да сломят и парализират напълно съпротивата на свидетеля А. А..