Решение № 148 от 06.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1230/2024
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 06.05.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- член 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- член 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Б.С., 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101230 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Панайот Волов №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Е. И., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника И. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В., за сумата в размер 6 377,43 лева (шест хиляди триста седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране заявлението по чл.410 от ГПК - 05.03.2024г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 546,14 лева (петстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 17.03.2021г. до 17.11.2021г.,, сумата в размер на 929,62 лева (деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 18.11.2021г. до 27.02.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№309/2024г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че между „Изи асет мениджмът“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 8000,00 лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 36 седмични погасителни вноски, като кредитополучателят се задължил да заплати сума в размер на 8882,64лв. Сочи, че последната вноска била с падеж 17.11.2021г. Сочи, че към 1 момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е заплатил сума в размер на 4103,50лв,. като оставащото задължение за главница е в размер на 6 377,43 лева., а за договорна лихва - 546,14 лева.
Твърди, че на 30.01.2017г., е сключен Рамков договор за цесия между „Изи асет мениджмът“ АД - като цедент, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер/праводател на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД/, а в последствие – Приложение №1 към посочения договор за цесия от 01.06.2023г., по силата на които цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит.
Ищецът сочи, че е изпратил на ответника е уведомително писмо, но същото се върнало със статус „получателят се е преместил на друг адрес“, предвид което моли с връчването на исковата молба и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия.
Ищецът сочи, че по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№309/2024г. по описа на РС-Б.С., издадена е Заповед за изпълнение №213/11.03.2024г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Предвид изложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответникът И. Ц. М. не живее на посочения адрес и не пребивава в населеното място, посочено в исковата молба. От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че ответникът е с постоянен адрес в с.Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В.. Същият няма действащи трудови договори на територията на Република България. Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, което е залепено на 18.09.2024г. на постоянния адрес на входната врата, като в законоустановения срок съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство-с.Б., не са потърсени от това лице. С Определение №925/04.12.2024г. съдът назначил адв. В. Х. С. от АК-В. за особен представител на ответника. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК адв. С. депозирал писмен отговор, в който посочил, че няма контакт с ответника, предвид което не е в състояние да ангажира доказателства. Оспорва исковата претенция по размер. Не възразява срещу представените доказателства и направените доказателствени искания.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е съдебносчетоводна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Приложено по делото е ч.гр.д. № 309/2024г.. по описа на РС-Б.С., от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу И. Ц. М. за сумата в размер на 6 377,43 лева (шест хиляди триста седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), 2 представляваща главница по Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране заявлението по чл.410 от ГПК 08.03.2024г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 546,14 лева (петстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 17.03.2021г. до 17.11.2021г.,, сумата в размер на 929,62 лева (деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 18.11.2021г. до 27.02.2024г., както и държавна такса в размер на 157,06 лева (сто петдесет и седем лева и шест стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
По делото е представен Договор за паричен заем №4085241/ 10.03.2021г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, за сумата 8000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 30 %, ГПР 34,99 %, за срок от 36 седмици при 36 погасителни вноски, с падеж на последната вноска - 17.11.2021г.
В чл. 4 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, или 3) одобрено от заемателя дружество – поръчител, което представя гаранционна сделка.
По делото е представен и Договор за предоставяне на поръчителство № 4085241/10.03.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника, с който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за паричен заем със сума, покриваща задължението за главница в размер на 8000 лв., задължението за възнаградителна лихва, законна лихва и разноски.
В чл.3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено същият да бъде възмезден, като заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 5553,36лв., платимо на падежа на погасителните вноски по договора за заем.
Приложен е погасителен план с посочен падеж на седмичната вноска, от който е видно, че общият размер на вноската е 401,00 лв., включваща главница, договорна лихва и по 154,26лв. - вноска за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С рамков договор за цесия, сключен на 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 01.06.2023 г., дружеството-кредитодател е прехвърлило на ищеца в настоящото производство вземанията 3 си срещу ответника по процесния договор за паричен заем, както следва: главница 6377,43лв., договорна лихва 546,14лв., лихва за забава 325,68 лв.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил сключването на цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от приложеното потвърждение по делото. Приложено е и уведомление за извършената цесия от цесионера до ответника, за което първият е изрично упълномощен с приложено по делото пълномощно.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ответника сумата в размер на 8000,00лв. Вещото лице сочи, че ответникът е заплатил по договора общо сумата в размер на 4103,50лв., като е изпаднал в забава на 01.03.2023г. Добавя, че при постъпилите плащания е спазен уговореният между страните ред за погасяване на задълженията. Експертът сочи, че непогасената главница по процесния договор е в размер на 6377,43лв., непогасената лихва по договора е в размер на 546,14лв., непогасеният размер на задължението по договора за представяне на поръчителство е в размер на 4319,28лв., а общият размер на законната лихва за забава е 1094,75лв. Вещото лице сочи, че ако към ГПР бъде прибавено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ГПР по договора би бил в размер на 370,39%.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Издадената заповед по ч.гр.д. № 309/2024г.. по описа на РС-Б.С. е връчена на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4085241/10.03.2021г., съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на ответника е предоставена претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва; че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца договор за цесия, въз основа на която е прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника. При тези 4 обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането срещу него е станало в хода на исковото производство, което следва да бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.
№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.). Горното важи и в случаите, когато кредитополучателят – ответник е представляван от особен представител. Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото. И в двата случая представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК. Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията (вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния). Същевременно в съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6976de91-5d64-4286-879c-290c7ef09389