Решение № 260070 от 12.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2095/2021
- Вид
- Решение № 260070
- Подписан
- 12.01.2023
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- ВИКТОРИЯ МАРИАНКОВА СТАНИСЛАВОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 539 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с.
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 2095 по описа на 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 20238505/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 15423/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 162 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Б.Н. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В.Б.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 4 138,35 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.10.2016 г. – м.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********ет. ********, с абонатен № 004434, както и сумата от 21,58 лева – такса за дялово разпределение за периода м.10.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2019 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2019 г. по ч. гр. д. № 68121/2019 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 162 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Б.Н. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата над уважения размер от 4 138,35 лева до пълния предявен размер от 6 365,95 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.09.2016 г., както и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 041,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 08.11.2019 г., и за сумата от 4,56 лева – лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. – 08.11.2019 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В.Б.Н. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 111,18 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 311,15 лева – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответника В.Б.Н. сумата от 308,25 лева – разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н.К.. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неговото постановяване в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е приел, че част от процесните вземания са погасени по давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Сочи се, че на основание чл. 32, ал. 1 от Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на потребителите в гр. София от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По различен начин този срок бил регламентиран в чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г. – съгласно посочената разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. било регламентирано, че клиентите не дължат обезщетение за забава до изравняване на отчетния период – едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. С оглед така цитираната нормативна уредба се сочи, че задълженията за периода м.05.2016 г. – м.09.2016 г. са станали изискуеми след издаване на общата фактура от 31.07.2017 г., както от този момент е започнал да тече давностният срок за тях. Поради това счита, че към датата на завеждане на заповедното производство вземанията за горепосочения период не са погасени по давност. Счита за изцяло основателни исковите претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като сочи, че относно публикуването на издадената обща фактура за отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г. разполага с нарочни констативни протоколи на основание чл. 539 ГПК, които не е представил по делото поради процесуално нарушение на съда, който не му е указал тяхното представяне.
Сочи, че след влизането в сила на 11.07.2016 г. на Общите условия от 2016 г. „Т.С.“ ЕАД няма задължение да удостоверява нотариално изпадането в забава на потребителите на топлинна енергия. При така изложените съображения моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанция в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника В.Б.Н., чрез адвокат И.Д.. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с жалбата оплаквания. Счита се за правилно и законосъобразно решението на Софийски районен съд в обжалваната му част.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника В.Б.Н., инкорпорирана в писмения му отговор на въззивната жалба, с която се обжалва решението на Софийски районен съд в частта, в която са уважени предявените обективно съединени искове. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати от решаващия съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е било доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставянето на топлинна енергия с оглед на липсата на ангажирани по делото доказателства за това – писмен договор между страните, депозирано от ответника заявление за откриване на партида, писмо за откриване по служебен път на партида на името на ответника или на други писмени доказателства, удостоверяващи качеството „клиент“ на топлинна енергия. Предвид изложеното счита решението за недопустимо поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответника. Излага твърдения, че представеното пред СРС Решение за делба от 24.03.1993 г., с което процесният имот е бил възложен на ответника, е отменено по реда на надзора с Решение № 966 от 19.12.1994 г., постановено по гр. д. № 838/1994 г. на ВКС, I ГО, а с Решение № 70 от 18.12.2003 г., постановено по гр. д. № 263/1995 г. на СРС, 55 състав, имотът е бил изнесен на публична продан. От мотивите на посочените съдебни решения се установявало, че ответникът е съсобственик на едва 2/12 идеални части от топлоснабдения имот. На следващо място, счита заявените претенции за недоказани. Поддържа, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е работило по документи, представени му от ищеца и от фирмата за дялово разпределение /ФДР/, които били без издател, дата, печат, подпис, по документи, касаещи два абонатни номера за един и същ имот, без да са му представяни фактури за извършени отчети за реално потребеното. Твърди, че претендираните суми за доставена топлинна енергия са били начислени в нарушение на ЗЕ, Директива 201227 и Стандарт 834. Поддържа недоказаност и неоснователност на претенциите за периода 07.04.2017 г. – 30.04.2018 г. поради начисляване на доставената топлинна енергия съобразно Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, отменено с Решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, III отделение. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение и в частта за разноските, като се сочи, че Софийски районен съд е присъдил такива, макар ищецът да не е представил доказателства за тяхното извършване. При така изтъкнатите аргументи се отправя искане към въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, евентуално – да отмени решението на СРС като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове в уважената им част или да уважи същите само до размера на притежаваната от ответника идеална част от топлоснабдения имот – 1/6 /или 2/12/. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД и третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, не вземат становище по насрещната въззивна жалба.
В проведеното на 15.04.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът „Т.С.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
В проведеното на 15.04.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна и въззивник по насрещната въззивна жалба В.Б.Н., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат И.Д.. Поддържа депозираните писмен отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. Правят се доказателствени искания за приемане като доказателства по делото на Решение № 966 от 19.12.1994 г., постановено по гр. д. № 838/1994 г. на ВКС, I ГО, Решение № 70 от 18.12.2003 г., постановено по гр. д. № 263/1995 г. на СРС, 55 състав, и Решение № 2424/23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 53079/2021 г. на СРС, 35 състав. Претендират се разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното плащане.
В проведеното на 15.04.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Оборище, ул. „********вх. *******, апартамент, с абонатен № 4434, като дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 7 433,11 лева, от която: 6
365,95 лева – главница за доставена и реално потребена ТЕ за периода м.
05.2016 г. – м. 04.2018 г.; 1 041,02 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 08.11.2019 г.; 21,58 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м.
10.2016 г. – м. 04.2018 г.; 4,56 лева
– лихва за периода 01.12.2016 г. – 08.11.2019 г. Във връзка с депозирано на 27.11.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 68121/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 162 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Разпечатката съдържа 33 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6976cb61-3b7c-4a2e-be3a-5046b0e62c5c