Решение № 418 от 22.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000482 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК в резултат на подадена въззивна жалба от А. Р. А., чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. М. Т., срещу постановеното решение №31 от 14.06.2024 г. по търг.дело №70/2023 г. по описа на Окръжен съд К. в отхвърлителната му част.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗК Л. И. АД, ЕИК *********, да заплати на А. Р. А., роден на ******** г. в гр. К., Р. Г., с адрес в Г., обл. А., с. Б. *****, ул.О. В. № *, сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на причинените му от ПТП, настъпило на 19.08.2019 г., телесни увреждания, причинени от Д. Р. А., ЕГН **********, при управление на лек автомобил Б**, модел * Е. Р., с ДК № * **** **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата над уважения размер от 50 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева, както и иска за законна лихва, считано от 26.08.2021 г., като неоснователни. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателят не е останал доволен от решението в отхвърлителната част, като счита, че не са преценени правилно фактите и доказателствата, които са релевантни за определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което е доведо до занижаване на присъдената сума и несъответствието и с принципа на 1 справедливост, уреден в чл.52 от ЗЗД. Не е съгласен и с определената начална дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението, тъй като са налице данни по делото за постъпила претенция пред застрахователя на 26.08.2021 г. Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част, като се присъди пълният претендиран размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и законна лихва върху главницата, начиная от 26.08.2021 г.

Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., с който същата се оспорва, като се моли да се остави без уважение.

От ответника ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., е постъпила и насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в частта за присъдената сума в размер над 35 000 лв. до 50 000 лв., както и относно съпричиняването на вредоносния резултат. Счита, че решението не е съобразено с материалния закон и е постановено при неправилна преценка на фактите, относими за достигане до извод относно настъпването и за патоморфологичното естество на травмите на ищеца, както и относно наличието на принос на ищеца за осъществяване на произшествието и възникване на сочените вреди.

Също така е необосновано завишен присъденият размер на обезщетението. Оплакванията на застрахователното дружество са свързани и с това, че следва да бъде отчетено бездействието от страна на трето лице - А**, като стопанин на пътя, в изпълнение на задълженията за поддържане на пътя и осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което бездействие се изразява в липса на поставяне на съответна вертикална пътна сигнализация и обозначаване възможостта за навлизане на домашни животни на пътното платно, както и бездействието на собственика на животните, оставени без надзор, които съвкупно са предпоставили настъпването на произшествието. Моли да се отмени в обжалваната осъдителна част и претендира разноските, вкл.юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона двуседмичен срок от връчване на решението на ищеца. Насрещната въззивна жалба също е подадена в определения двуседмичен срок в закона, считано от връчването на въззивната жалба. Двете жалби са от страните по делото и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Подлежат на разглеждане по същество.

Постановеното решение е влязло в сила за присъдената сума в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ищеца А. Р. А., в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2019 г., при управление на лек автомобил Б**, модел * Е. Р., с ДК № * **** *, от водача Д. Р. А.. Основният спор във въззивното производство се отнася до приложението на чл.52 относно обжалваемия интерес - размера на обезщетението над 35 000 лв. до 70 000 лв. и чл.51,ал.2 от ЗЗД относно приноса 2 на ищеца за настъпването на вредоносния резултат.

Ищецът твърди, че на 19.08.2019 г. около 01:00 ч. е управлявал лек автомобил А. **, с peг. № **** **** по път *-* /Р. - М./, в посока от ГКПП М. към гр. К.. В същото време, в насрещната пътна лента с посока на движение от гр. К. към ГКПП М., се движил лекият автомобил, управляван от водача Д. Р. А., който навлязъл в неговата лента за движение и се блъснал челно в управлявания от него лек автомобил, въпреки че бил намалил скоростта и бил преминал плътно в дясно до ръба на асфалта. За ПТП било образувано ДП № **/**** г. по описа на РУ - М., пр. пр. вх. № ***/**** г. по описа на РП - М. срещу Д. Р. А. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което било прекратено с постановление от 24.02.2020 г. на РП - М., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 342, ал. 2 НК, по искане на пострадалите.

Описва подробно настъпилите увреждания вследствие ПТП.

Първо, бил транспортиран от екип на СМП до МБАЛ Д-р А. Д. АД, гр. К. със силни болки и ограничени движения в глезена на десния крак и кръста, където установили изкълчване на дясна глезенна става и извършили наместване на изкълчването под упойка и поставили гипсова имобилизация на десния глезен.

Още същия ден - 19.08.2019 г., напуснал болницата, прибрал се в Г. и отишъл на преглед при специалист в болница С. в гр. К. с оплаквания от болки в гърба и стягане в глезена, където се установило, че в резултат на претърпения пътен инцидент е получил фрактура на III - IV поясен прешлен. Предписано му било да носи корсет, а също така е била сменена гипсовата имобилизация на десния му глезен, тъй като се оказало, че същата е прекалено стегната. Препоръчали му да спазва постелен режим и да приема противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства.

След около 10-15 дни заминал за Г., където живеел със семейството си. На 25.09.2019 г. посетил специализиран медицински център N. в гр.Н., тъй като имал болки и подуване на дясната глезенна става, както и болка в лумбалния отдел на гръбначния стълб. След обстоен преглед и извършени образни изследвания било установено, че вследствие на претърпяното на 19.08.2019 г. ПТП е получил: Фрактура на дясна глезенна става; Фрактура на шийката на дясната петна кост; Фрактура на III - IV поясен прешлен. В болницата му свалили гипса, който носел до тогава /около 5 седмици/ и установили наличие на оток и посиняване на крака, поради което бил подложен на антикоагулантна терапия. Поставили му Aircast - шина, предписани му били обезболяващи, хиротерапия и лимфен дренаж. Изписан бил за домашно лечение с препоръка да продължа да носи корсета.

На 08.10.2019 г., в същия медицински център, му бил извършен контролен преглед и рентгенови изследвания. При прегледа се установило, че е налице голям едематозен оток на горна скочна става и на петата, с болка при натиск над петата, както и наличие на болка при натиск над L 5 паравертебрално и двустранно в лумбалния отдел на гръбначния стълб.

Предписано му било лечение – още две седмици да носи колан за кръста, да продължи антитромботичната терапия, както и да приема нестероидни противовъзпалителни средства.

3

На 05.02.2020 г. /около шест месеца след катастрофата/ му бил извършен трети преглед в същата клиника, при който се констатирало, че все още е наличен голям оток в горна скочна става на десния крак, валгусна деформация /изкривяване/ на задната част на стъпалото и болки в кръста. Било му препоръчано термоапликация и спорт за гърба.

Въпреки, че стриктно изпълнявал дадените му предписания, не настъпвало подобрение в състоянието му, което наложило отново да потърси лекарска помощ.

За провеждане на рехабилитация от 16.12.2020 г. до 05.01.2021 г. бил хоспитализиран в Р. клиника - клиника на Г. пенсионно осигуряване, С. Б.. До постъпването му в клиниката, по препоръка на специалистите при предходните му прегледи, носел изписания му преди това корсет за лумбалния отдел на кръста и провеждал лечебна физкултура и масажи. При приемането му в клиниката му били поставени следните диагнози: 1. Хроничен лумбален синдром на фона на състояние след компресионна фрактура на четвърти лумбален прешлен, 2. Посттравматична артроза на дясна калканео-кубоидната става, посттравматично разстройство. Постъпил в клиниката с оплаквания от: болка в лумбален отдел на гръбначния стълб, засилващи се при ставане, както и след продължителен стоеж прав и седнал; болки при натоварване на дясна скочна става; максималното разстояние, което можел да извърви – 500 метра. По време на престоя в лечебното заведение му била проведена комплексна програма, която включвала лечебна физкултура, спортни, кинезитерапевтични и балнеофизиологични дейности, с цел намаляване на болката, по-добра подвижност на гръбначния стълб, укрепване на мускулатурата, по-голяма издръжливост на натоварване, възстановяване и усвояване на комплекс от упражнения за тренировки у дома. След 21 дни бил изписан с препоръки за интензивно долекуване чрез рехабилитация; извършване на последователна и методична лечебна физкултура, редовно движение - аеробно натоварване за издръжливост; препоръки за щадене на гръбнака, дори при изпълнение на ежедневни дейности. Въпреки пълния комплекс от проведени процедури, при изписването му от клиниката, болките в гръбначния стълб били леко повлияни в положителна посока, а болките в дясното ходило не се повлияли.

На 14.07.2021 г. /около 2 години след катастрофата/ при преглед в ЦМ* в гр. Ф., и предоставен от него резултат от извършен на 03.03.2020 г. ядреномагнитен резонанс /ЯМР/, му били поставени следните диагнози: Състояние след отделяне на горния ръб на Proc.anterior на десен крак, потвърдено с ЯМР от 03.03.2020г.; Състояние след отделяне на Sustentaculum tali на петната кост, дорсално скосяване вдясно, потвърдено с ЯМР на 03.03.2020г.; Фрактура на дясна пета след пътно-транспортно произшествие на 19 август 2019 г.; Фрактура на III-IV поясен прешлен, състояние след пътно-транспортно произшествие на 19.08.2019 г. Към датата на прегледа, 14.07.2021 г. е налице „оток на горна скочна става на десен крак. Подвижността на горната скочна става за дорсална екстензия и плантарна флексия вдясно са, както следва: 10/0/30 градуса, при норма - 20/0/40, вляво:

15/0/15 градуса, при норма 20/0/40; на долна скочна става — супинация и пронация вдясно:

10/0/10 градуса, при норма 35/0/15, вляво: 30/0/15 градуса, при норма 35/0/15. Установи се още и болка при натиск и напрежение на Ligamentum fibulotalare anterius, без оток в 4 областта на външното кокалче /медицински документ, издаден от ЦМ* гр. Ф. на 14.07.2021 г./.

Твърди, че във връзка с претърпяното на 19.08.2019 г. ПТП и получените от същото травматични увреждания и посттравматичен стрес, претърпял и все още продължава да търпи болки и ограничения. Претърпял наместване под упойка на изкълчването на десния глезен и в продължение на около 5 седмици бил с гипс на същия, заменен след това с Aircast шина. През периода, в който бил с гипс се придвижвал с помощта на канадки. Повече от 1 година и 6 месеца носел постоянно корсет, като го свалял само докато спял и се къпел. Към настоящия момент все още при засилване на болките в кръста слагал изписания му корсет. В резултат на фрактурите на десния глезен и на III - IV поясен прешлен, според лекарите били налице ограничения и отрицателни аспекти на работоспособността му: качествени ограничения в работоспособността са налице по отношение на моторните функции и включват вдигане, носене и придвижване на тежки товари, често навеждане и принудителни пози, както и често придвижване по неравна основа. По време на целия лечебен и възстановителен период, не можел да се справя сам с ежедневните битови нужди, поради което се преместил да живее в къщата на родителите му, за да могат да му помагат. Освен физическите травми, инцидентът му причинил и силен стрес, в резултат на който отслабнал с 19 кг. Начинът му на живот се повлиял изключително негативно от болките и ограничените движения в резултат на травмите на крака и кръста. Въпреки положените усилия - болнични престои, специализирани процедури, медикаменти и физиотерапии, възстановителният период и за двете травми все още не бил приключил. Към настоящия момент твърди, че подобрението в състоянието му е незначително. Четири години след инцидента все още изпитвал болка в областта на кръста и десния глезен. Не можел да вдига тежки предмети, не можел да стои изправен продължително време, както и да ходи дълго време. Болките и неудобствата го превърнали в непълноценен човек. Бил на 43 години, а физическото му състояние го карало да се чувства като развалина, което съответно рефлектирало и върху емоционалното му състояние и самочувствието му на млад мъж.